Определение № 657 от 10.04.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 657 гр. Плевен, 05.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244400500217 по описа за 2024 година Производството е по чл.274 ал.1, т.2 във вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е на основание частна жалба Вх. № 3035/ 31.01.2024г., подадена от Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“, с адрес на упражняване на дейността в гр.София против Определение № 365/24.01.2024г., постановено по гр.д. № 3951/2023г. на ПлРС, с което съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА, молбата на адвоката на ищеца Н. Е. П. от гр.Плевен, ЕГН ********** с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решение № 1733/08.12.2023г. по същото дело в частта за разноските, присъдени на ЕАД Д. М..

Допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 1733/08.12.2023 г. по гр. д. № 3951/2023 г. по описа на РС Плевен, в частта относно присъдените на ЕАД „Д. М.“ разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо: „..сумата от 400,00 лв.,..“ да се чете: „.. сумата от 400,00 лв. с включено ДДС,..“.

В частната жалба се твърди, че определението на РС-Плевен е неправилно.

Оплаква се, че по делото са разгледани два иска и съдът е следвало да определи съгласно чл.7 ал.2, т.1 НМРАВ възнаграждение по всеки един от 480лв или общо 980лв. с ДДС, като се позовава на чл.2 ал.5 НМРАВ – 1 възнажгражоденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Моли съда да отмени определението и да постанови ново, с което да присъди допълнителен адвокатски хонорар от 560лв. с ДДС за двата иска.

Ответникът по частната жалба – Стик Кредит АД гр.Шумен, ЕИК *** – ответник в първоинстанционното производство, не е подал писмен отговор – л.7 от настоящото дело.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното определение с оглед изложените оплаквания от частния жалбоподател, приема следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в срок – л.105 от делото на ПлРС, от надлежен жалбоподател, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното определение ПлРС е приел, че предмет на Решение № 1733/08.12.2023 г. по гр. д. № 3951/2023 г. по описа на РС Плевен, са два първоначално обективно кумулативно съединени иска, а именно отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124 ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване на нищожност на клауза за неустойка от 895,38лв. от Договора за потребителски кредит, и частичен осъдителен иск по чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 393,67лв., представляваща недължимо платените суми по процесния ДПК.

Според първия съдебен състав, предявените искове са относително самостоятелни спрямо действието на Договора, поради което са оценяеми съгласно чл.69, ал.1, т.4 от ГПК( паричната стойност на атакуваната клауза за неустойка и стойността подлежаща на връщане - Определение № 60263 от 23.09.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. 3346/2021 г.,IV г. о., ГК). Цената на исковете обаче не е единственият критерии при определяне на минималното адвокатско възнаграждение, тъй като съдът е съобразил и други такива от които не следва да се отклонява при определяне на дължимото възнаграждение.

Намерил също така, че изложения в решението извод за неприложимост на Наредба № 1/2004г. на ВАС с оглед конкретиката на делото, не следва да бъде променян, тъй като в разглеждания случай минималният размер на 2 адвокатското възнаграждение по Наредбата не отговаря на тези цели и критерии, а именно: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост, и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, направени за защита по делото. Това е така, защото производството по делото е приключило в рамките на три открити съдебно заседание, на които страните не са присъствали, и е събран незначителен обем от доказателствени средства.

По делото са представени единствено писмени становища, без доказателства за допълнителен разход във връзка с осъществяване на процесуалното представителство по делото. Правилата на НМРАВ са приложими не само за потребителя на адвокатската услуга, но и за насрещната страна в съдебното производство, която при неблагоприятен изход на производството дължи заплащане на размера на адвокатския хонорар, който е част от сторените по делото разноски. В разглеждания случай тези размери на адвокатския хонорар преграждат правомощието на съда да прецени действителната правна и фактическа сложност и да присъди справедлив размер на сторените разноски /Определение № 1371/15.09.2023 г. по ч. гр. д. № 616/2023 г. по описа на ОС Плевен/.

Служебно известен е и факта, че ищецът е завел много на брой дела в РС Плевен срещу едни и същи кредитни институции за нищожност на десетки сключени от него Договори за кредит, по които стойността на претендираното възнаграждение значително надхвърля цената на предявените искове. Налице е дори и еднаква последователност в защитата на ищеца по всяко от тези дела, представени са еднакви искови молби и писмени становища.

Съдебният състав споделил разбирането на ищеца, че е приел за разглеждане два иска и е събрал държавна такса за всеки един от тях.

Същевременно е приел, че е присъдил адвокатско възнаграждение за всеки един от предявените искове – по 200лв. с ДДС за всеки иск или общо 400лв. с ДДС, като се има предвид, че осъдителният иск е заявен като частичен. В случай, че съдът събира държавна такса върху общия интерес, то тогава и адвокатския хонорар щеше да е върху общия интерес, а не за всеки иск по отделно.

3

В разглеждания случай като съобразил правната и фактическа сложност на делото (общи фактически и правни доводи по двата иска, общи доказателства); незначителен брой съдебни заседание; качеството на предоставената услуга (еднотипни писмени становища, неявяване в насрочените съдебни заседание); справедливост и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските за противната страна (такава той понася и в разглеждания случай, като заплаща изцяло разноските по делото и адвокатски хонорар), намерил че подадената по реда на чл. 248 от ГПК молба за изменение на решението в Частта за разноските относно присъдения адвокатски хонорар на адв. Д. М., е неоснователна.

Определеното адвокатско възнаграждение счел за справедливо отговаря на правната и фактическа сложност на делото и възмездява адвоката с оглед качеството на предоставената от него правна услуга. Констатирал, че е допуснал очевидна фактическа грешка в постановеното решение в Частта относно присъдените на ЕАД „Д. М.“ разноски, тъй като в мотивите на съдебното решение е записано, че дължимата сума за адвокатски хонорар е с включено ДДС, а в диспозитива сумата е записана без включено ДДС и на основание чл.247 от ГПК допуснал поправка на решението.

Тази мотиви се споделят от настоящия състав на въззивния съд и при условията на чл.272 ГПК съдът препраща към тях при мотивиране на своето определение.

Съгласно посочената в частната жалба разпоредба на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес до 1 000лв. е 400лв., или с ДДС – 480лв. За други неоценяеми искове е 1 000лв. – чл.7 ал.1, т.4 НМРАВ.

Според чл.38 ал.2 от ЗАдв съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.

Следва да бъде съобразено даденото тълкуване на чл.101, параграф 1 ДФЕС съгласно решението от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС.

Разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в Наредбата 4 размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото.

Правилно е определено от първоинстанционния съд дължимото адвокатско възнаграждение още с решението, като са отчетени вида и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото.

В процесния случай не се претендира нищожност на целия договор за паричен заем от 05.05.2022г., а само недействителност на клаузата, отразена в чл.27 ал.1 в Раздел Осми от Договора, нарушаваща забраната ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а предмет на осъдителния иск е сумата от 393,67 лв. – частичен иск от 895,38лв., представляваща недължимо платена сума по този Договор поради липса на основание, по делото са проведени две съдебни заседания, прието заключение на ВЛ, допуснато на основание чл.214 ГПК изменение на предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД, като е определено възнаграждение, което следва да се присъди, в размер на по 200лв. за всеки от предявените искове или общо 400лв. с ДДС, макар че то е определено под минималните размери на адвокатското възнаграждение съгласно горепосочената Наредба.

Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.248 ал.3 във вр. чл.274 ал.1 от ГПК настоящето въззивно определение няма да подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 365/24.01.2024г. по гр.д. № 3951/2023г. на ПлРС изцяло като правилно и законосъобразно.

5

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6