Решение № 42 от 08.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Велико Търново, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.ОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000227 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 50/30.08.2024 г. по т. д. № 8/2024 г. на Окръжен съд Габрово е осъдена Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ да заплати на „БГ Телеком Мрежи“ ЕООД сумата 41370 лв., представляваща неустойка, съгласно чл. 30 от договор № 97 МВ 4/03.08.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 07.02.2024 г. до окончателното изплащане.

Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, с оплакване за неговата неправилност. Изложени са съображения, че с отговора на исковата молба е направено възражение за намаляване на неустойката, поради прекомерност на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД, а в обжалваното решение липсва обсъждане на това възражение. По делото са приложени изчисления на законната лихва за забава за сочения в исковата молба период както върху стойността на договора 1 с ДДС, така и върху стойността на договора без ДДС. При стойност на договора от 236400 лв. с ДДС размерът на неустойката за забавено плащане превишава размера на законната лихва за забава 13,72 пъти. Този размер на неустойката жалбоподателят счита за висок и излизащ извън нейните обезщетителна и санкционна функции. В обжалваното решение не е извършена съпоставка на законната лихва за забава с неустойката, която според жалбоподателя се явява прекомерна. Според него неустойка в двукратния размер на законната лихва за периода на забава би изпълнила своите обезщетителна и санкционна функции. Не са представени доказателства за датата на получаване на приложената към исковата молба фактура, поради което изпадането на Дирекцията в забава не е надлежно доказано.

Моли съда да отмени обжалваното решение, като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде отхвърлен предявеният иск за заплащане на неустойка, евентуално се уважи направеното възражение за намаляване на неустойката, поради прекомерност.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалба „БГ Телеком Мрежи“ ЕООД заема становище за нейната неоснователност. Развиват се доводи, че ответникът по иска не е правил възражение за прекомерност на неустойката, на основание чл. 309 ТЗ неустойка, дължима по търговска сделка, не може да се намалява, поради прекомерност, не е правено и възражение за представянето на доказателства за датата на получаване на фактура № 11/07.08.2023 г., такова се прави едва във въззивната жалба, поради което се явява преклудирано.

С Определение № 195/04.10.2024 г. по т.д. № 8/2024 г. на Окръжен съд Габрово е оставена без уважение молбата на „БГ Телеком Мрежи“ ЕООД за изменение на постановеното Решение № 50/30.08.2024 г. по делото в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК, като неоснователна.

Против така постановеното определение е подадена частна жалба от „БГ Телеком Мрежи“ ЕООД, като се оспорва изводът на съда за приложимост на разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Отправено е искане да се отмени обжалваното определение и се постанови друго, с което се измени решението в частта за разноските, като се 2 присъди адвокатско

Наредбата. възнаграждение, съответно на минималното по

По постъпилата частна жалба не е депозиран отговор, но с допълнителна молба Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Габрово е сезиран с иск от „БГ Телеком Мрежи“ ЕООД против Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ за заплащане на сумата 41370 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 11.08.2023 г. до 14.09.2023 г. върху сумата 236400 лв. с ДДС по договор № 97 МВ 4/03.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Изложени са обстоятелства, че между страните има сключен договор № 97 МВ 4/03.08.2023 г., по силата на който ищецът се е задължил да достави високопроходими превозни средства, тип УТВ и АТВ, резервни части, аксесоари и екипировка за тях, срещу заплащане на цена в размер на 236400 лв. с ДДС. В сроковете на договора „БГ Телеком Мрежи“ ЕООД е изпълнил задължението си, като за доставката е съставен между страните приемо предавателен протокол на 07.08.2023 г. С протокола е представен и оригинал на фактура № 11/07.08.2023 г. От страна на възложителя не са постъпвали възражения по изпълнението на поръчката или по състоянието на доставката 3 или придружаващите я документи. Възложителят е заплатил сумата по фактурата от 236400 лв. с ДДС на 14.09.2023 г. Налице е забава в заплащането на цената. Според клаузите на договора възложителят е дължал плащане в срок до 3 работни дни след одобряване на издадената от изпълнителя фактура, които изтичат на 10.08.2023 г. Считано от 11.08.2023 г. възложителят е в забава по отношение на задължението си за заплащане на цената по доставката, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 30 от договора.

Съгласно последната при просрочване изпълнението на задължението по този договор изправната страна има право на неустойка в размер на 0,5 % на ден от цената за всеки ден забава, но не повече от 20 % от стойността на договора.

Възложителят е бил в забава 35 календарни дни – от 11.08.2023 г. до 14.09.2023 г., при което размерът на неустойката възлиза на 41370 лв., за която сума е предявен иска.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявеният иск.

Излага съображения, че той е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, като забавата в плащането е поради забавяне на траншът парични средства от Министерството на околната среда и водите. Счита, че в случая е налице непреодолима сила, а именно забавата от страна на първостепенния разпоредител с бюджетни средства да извърши плащане към ответника, за да може на свой ред той да плати към ищеца. Излага се още, че размерът на неустойката е прекомерно голям в сравнение с претърпените вреди, а задължението е изпълнено изцяло веднага след постъпване на средствата от Управляващия орган по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ и Министерство на околната среда и водите.

С обжалваното решение съдът е приел, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на договорената цена в срок, задължението е парично, поради което на основание чл. 81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че не разполага с парични средства не го освобождава от отговорност. Обсъдена е валидността на неустоечната клауза, приета за действителна, отречено е възражението, че неустойката следва да се определи на баща стойността на договора без ДДС, поради което възражението за прекомерност на неустойката се явява неоснователно. С оглед на това и съобразно изчисления размер от счетоводната експертиза искът е приет за изцяло основателен и е уважен в пълния му размер.

4

Фактическата обстановка по делото е всестранно изяснена, като спор по фактите между страните в първоинстанционното производство не е имало.

На 03.08.2023 г. между страните по делото е сключен договор № 97 МВ 4/03.08.2023 г. на основание чл. 112 ЗОП, по силата на който Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ като възложител, възлага на изпълнителя „БГ Телеком Мрежи“ ЕООД да достави високопроходими превозни средства тип УТВ, тип АТВ, резервни части, аксесоари и екипировка за тях, и осигури гаранционно обслужване, срещу задължението на възложителят да заплати обща цена в размер на 197000 лв. без ДДС или 236400 лв. с ДДС. Срокът за изпълнение на доставката е до 3 дни от датата на сключване на договора. Според чл. 9 от договора плащането се извършва въз основа на двустранен приемо-предавателен протокол и оригинална фактура в срок до 3 работни дни след одобряване на издадената от изпълнителя фактура.

Съгласно чл. 30 от договора при просрочие изпълнението на задълженията по този договор, изправната страна има право на неустойка в размер на 0,5 % от цената за всеки ден забава, но не повече от 20 % от стойността на договора.

От приемо предавателен протокол от 07.08.2023 г. се установява изпълнението от страна на „БГ Телеком Мрежи“ ЕООД, като на същата дата е издадена фактура № 11/07.08.2023 г. В първоинстанционното производство ответникът не е оспорил твърдението на ищеца за представяне на оригинал на издадената фактура, заедно с приемо предавателния протокол, в тази връзка не са събирани доказателства, поради което оспорването, направено едва с въззивната жалба, се явява преклудирано и не следва да се обсъжда.

Плащането на задължението по договора в размер на 236400 лв. е направено с платежно нареждане на 14.09.2023 г., видно от приложения банков документ.

С оглед изложеното от ответника в първо съдебно заседание, че неустойката е прекомерна, съобразено с размера на законната лихва, е приложена разпечатка от онлайн калкулатор за изчисляването на законната лихва върху главница от 236400 лв. за визирания в исковата молба период и тя възлиза на 3015,05 лв., както и върху главница от 197000 лв. /стойността на договора без ДДС/, за същия период и тя възлиза на 2512,54 лв.

Видно от приетата съдебно счетоводна експертиза размерът на неустойката за забава върху сумата от 236400 лв. за периода на забавата – от 11.08.2023 г. до 14.09.2023 г. /35 дни/ е 41370 лв., която сума е по-малка от 5 абсолютния размер на неустойката от 20 % - 47280 лв.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на производството е предявеният осъдителен иск за заплащане на неустойка по договор за продажба, на основание чл. 288 ТЗ вр. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 30 от договора. Фактическият състав на претендираното вземане включва следните елементи: наличие на валидна неустоечна клауза в сключен договор между страните, кредиторът да е изправна страна по договора и да е налице виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника.

В настоящия случай е налице уговорка между страните по делото за дължимост на неустойка за забавено изпълнение. Неустоечната клауза е валидна – същата е с договорен размер от 0,5 % на ден, но не повече от 20 % върху стойността на договора, касае се за мораторна неустойка, по която изпълнението за заплащане на цената не е обезпечено с други правни способи, клаузите са договорени при условията на равнопоставеност между страните, като сроковете на изпълнение и неустоечните клаузи са еднакви и за двете страни, с което договорената неустойка за забава не може да бъде приета като излизаща извън функциите си – обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Основният спорен въпрос, който се поставя във въззивното производство е въпросът за прекомерността на претендираната неустойка.

Съгласно задължителните разяснения в т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Съгласно практиката на ВКС /Решение № 88 от 22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на ВКС, ТК, I Т.О., Решение № 12 от 21.03.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г. на ВКС, ТК, I Т.О. и Решение № 223/19.04.2016 г. по т.д. № 3633/2014 г., I Т.О. на ВКС/ забраната за намаляване на неустойката, визирана в разпоредбата на чл. 309 ТЗ, е само по отношение на търговци. Когато обаче е сключена абсолютна търговска сделка, по която страните или една от тях не е търговец, както е в настоящия случай, нетърговецът може да се позове на прекомерност и да иска намаляване на неустойката по реда на ЗЗД, в който смисъл възражението в отговора на въззивна жалба не може да бъде споделено. Прекомерната неустойка поначало е действително задължение, което може да бъде намалявано, без да отпада 6 изцяло, като намаляването следва да е по инициатива на длъжника, който надлежно да противопостави възражение в тази насока. Прекомерната неустойка не се намалява по право или служебно от съда, а само ако правото на длъжника за намаляване бъде упражнено. В този случай, при намаляване на неустойката ще следва да се установи съотношението с претърпените вреди, което не означава непременно, че тя следва да бъде сведена точно до тях, с оглед и на санкционния характер на неустойката. В настоящия случай с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за нейната прекомерност, като несъответна на претърпените вреди, които според него се съизмеряват със законната лихва за забава /аргументацията е доразвита в първото съдебно заседание/. С оглед на това, настоящият състав счита, че съдът е сезиран с възражение за намаляване на претендираната неустойка, поради нейната прекомерност, по което се дължи произнасяне.