Определение № 4643 от 12.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4643 гр. Варна, 11.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502356 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София против Разпореждане № 43746/14.11.2023 г. на ВРС по ч.гр.д. № 14113/2023 г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 80870/31.10.2023 г., подадено от жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу С. А. С., ЕГН **********, с настоящ адрес ******, за сумата от 29,91 лв., представляваща лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение за периода 16.11.2018г. – дата на предсрочната изискуемост до 27.08.2019г. и за сумата за 253,25 лв., представляваща законна лихва върху вземането за договорно възнаграждение за периода 27.08.2019г. – дата на предсрочната изискуемост до 30.10.2023г.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно с твърдения, че законната лихва се дължи като законова последица от предявяване на иска и не е нужно претенцията да се индивидуализира по начина, характерен за иска по чл.86 от ЗЗД. След указания на заповедния съд заявителят е уточнил, че лихвата е начислена по чл.12.1. от договора в размер на ОЛП+10% годишно върху цялата вноска за главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги. Анатоцизъм не е налице, тъй като договорното възнаграждение представлява цената за ползване на отпуснатата парична сума, докато лихвата за забава представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение. Пояснява, че претендираното вземане е формирано по следния начин: 1. Обезщетение за забава ОЛП+10% върху цялата вноска и 2. Договорна лихва по кредита върху усвоената и непогасена на падеж главница съгласно чл.4.2 от ОУ.

За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира следното:

Производството по ч.гр.д. № 14113/2023 г. на Районен съд Варна, е 1 образувано по заявление на „Профи Кредит България” ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С. А. С., ЕГН **********, за сумата от общо 6042,92 лв., включваща неплатена главница в размер на 2431,22 лв. по Договор за потребителски кредит № ********** от 31.08.2018г., неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 735,55 лв., дължимо за периода от 15.11.2018г. до 27.08.2019г. – дата на предсрочната изискуемост, неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2876,15 лв., както и сумата от 245,72 лв., представляваща лихва за забава от 16.11.2018г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 27.08.2019г. – дата на предсрочната изискуемост, сумата от 2080,60 лв., представляваща законна лихва, дължима за периода от 27.08.2019г. – дата на предсрочната изискуемост до 30.10.2023г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 01.11.2023г. до окончателно изплащане на задължението.

Във връзка с дадени от съда указания е постъпила уточнителна молба вх. № 84448/10.11.2023 г., с която заявителят е уточнил, че претендираната неустойка е начислена въз основа на клаузите на чл.12.1. от договора, предвиждаща обезщетение за забава в размер на ОЛП+10% върху цялата вноска и на чл.4.1. за възнаградителна лихва. Твърди, че неустойката е начислена в размер на законната лихва. Същевременно сочи, че вземането е формирано по следния начин: 1. Обезщетение за забава ОЛП+10% върху цялата вноска (включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупени услуги) и 2. Договорна лихва по кредита върху усвоената и непогасена на падеж главница съгласно чл.4.2 от ОУ. По отношение на претендирания размер на мораторната неустойка за периода 16.11.2018г. – 27.08.2019г. в молбата са посочени две различни стойности – 253,25 лева и 245,72 лева.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено досежно процесните вземания по аргументи от чл. 10, ал.3 от ЗЗД.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Заповедното производство е уредено като строго формално, като редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Според приложимата редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба. Поради отсъствие на нормативно изискване да се представят доказателства за вземането, в заявлението недвусмислено претенцията следва да е конкретизирана по основание и размер. Следователно заявителят следва да посочи всички обстоятелства, касаещи индивидуализацията на вземането и в частност неговото възникване, съществуване и изискуемост. Целта на производството не е установяване на самото вземане, а единствено проверка дали същото е спорно, поради което изискването за неговата индивидуализация е от съществено значение за защитата на длъжника, който въз основа на конкретно изложените в заявлението факти следва да прецени дали да оспори вземането.

2

Цитираната в частната жалба съдебна практика е неотносима, тъй като касае законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата, за която действително не се изисква индивидуализация по размер и период. За разлика от законната лихва като процесуална последица от предявяване на иска, обезщетението за забава за минало време е предмет на самостоятелен иск, който на общо основание следва да бъде индивидуализиран по основание и размер.

В настоящия случай досежно претендираните вземания за неустойка за забава отсъства надлежна индивидуализация по основание и размер и резонно са дадени указания от заповедния съд за отстраняване на нередовности.

С уточнителната молба нередовностите не са отстранени, особено по отношение на начина на формиране на размера. От една страна се поддрържа, че неустойката е в размер на законната лихва, а от друга страна се сочи математическа формула като сбор от два компонента – законна лихва и възнаградителна лихва. Цитирана е както клаузата за неустойка, така и тази за възнаградителна лихва. Следователно липсват еднозначни твърдения относно алгоритъма за калкулиране на неустойките.

Твърденията са противоречиви и относно размера на претенцията за периода 16.11.2018г. – 27.08.2019г., като от една страна се сочи сумата от 253,25 лева, а от друга – сумата от 245,72 лева.

С частната жалба противоречията във фактическите твърдения не са отстранени, а са възпроизведени.

Същите са пречка за издаване на заповед за изпълнение не само на формално основание поради нередовност на заявлението, но е доколкото възпрепятстват преценката дали начисленият размер на неустойката на противоречи на чл. 33, ал.2 от ЗПК.

По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че в нередовната му част заявлението подлежи на отхвърляне.

Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 43746/14.11.2023 г. на ВРС по ч.гр.д. № 14113/2023 г. по описа на същия съд, в частта с която е отхвърлено заявление с вх. № 80870/31.10.2023 г., подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София, за издаване на заповед за изпълнение срещу С. А. С., ЕГН **********, с настоящ адрес ******, за сумата от 29,91 лв., представляваща лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение за периода 16.11.2018г. – дата на предсрочната изискуемост до 27.08.2019г. и за сумата о т 253,25 лв., представляваща законна лихва върху вземането за договорно възнаграждение за периода 27.08.2019г. – дата на предсрочната изискуемост до 30.10.2023г.

В останалата му отхвърлителна част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4