Решение № 78 от 08.06.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Разград, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.а

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20263300500089 по описа за 2026 година

Производстото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Й. И. Д., подадена чрез пълномощник, против решение № 651/6.10.2025г. по гр.д. № 807/2025г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен неговият иск срещу „Файненшъл България"ЕООД за заплащане на сумата 325,74 лв., претендирана на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция № 3842021 от 02.06.2020 г. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения, довели до неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявения иск.

Въззиваемият „Изи асет мениджмънт“АД, представляван от упълномощен адвокат, е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не следва да е страна във въззивното производство, доколкото решението в обжалваната част касае иск, по който той не е ответник.

Въззиваемият „Файненшъл България"ЕООД, представляван от упълномощен процесуален представител, е депозирал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Подадена е частна жалба от Й. И. Д. против определение № 1230/16.12.2025г. по гр.д.

№ 807/2025г. по описа на РС Разград, с което е оставено без уважение неговото искане за 1 изменение на решение № 651/06.10.2025 г. в частта за разноските. Като се позовава на правото на ЕС, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението по чл.248 ГПК и да измени постановеното решение № 651/6.10.2025г., като в негова тежест да не се възлагат сторените от насрещните страни деловодни разноски.

Подадени са отговори от „Изи асет мениджмънт“АД и „Файненшъл България"ЕООД, в които са изложени сходни съображения за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа страна: решение № 651/6.10.2025г. по гр.д. № 807/2025г. по описа на РС Разград е влязло в сила в частта, с която е прието за установено в отношенията между Й. И. Д. и "Изи Асет Мениджмънт"АД, че сключения между тях на 2.06.2020 г. договор за паричен заем № 3842021 е нищожен, и в частта, с която е прието за установено в отношенията между Й. И. Д. и "Файненшъл България"ЕООД, че сключения между тях на 2.06.2020 г. договор за предоставяне на гаранция № 3842021, е нищожен като лишен от правно основание. Силата на пресъдено нещо на решението в горните части задължава съда да приеме нищожността на двата договора.

С определение № 623/19.06.2026г., постановено по реда на чл.140 ГПК, районният съд е приел в мотивите на определението, че по иска срещу „Файненшъл България “ЕООД за връщане на сумата 325,74 лв., получена като недължимо платена при начална липса на основание, ищецът твърди, че е платил на този ответник сумата 325,74 лв. и че това обстоятелство следва да бъде доказано от ищеца.В диспозитив е задължил „Файненшъл България “ЕООД на осн. чл.190 ГПК да представи в едноседмичен срок заверен препис от договор за предоставяне на гаранция №2842021 и счетоводна справка за всички получени суми по този договор и за начина на тяхното отчитане, респ. за погасяване на какви задължения са осчетоводени /главница ,лихва и други вземания/. Ответникът не е представил доказателства. С решението в обжалваната част съдът е приел, че искът е недоказан поради липса на доказателства за заплащане на суми от ищеца на ответника „Файненшъл България “ЕООД.

При така установените процесуални действия от страните и районния съд, въззивният съд приема от правна страна следното: въззивната жалба е неоснователна.

Разпоредбата на чл.190 ГПК дава възможност на всяка страна да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. Непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161 ГПК – с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Договорът за предоставяне на гаранция попада в хипотезата на чл.190 ГПК, защото е вече съставен документ, намиращ се у ответника. Екземпляр от същия следва да се намира и у ищеца, но съдът не е изследвал въпроса защо ищецът не го представя, преди да даде подобно указание на ответника. С решението е прието съществуването на този договор, този извод на съда не е оспорен от страните и не е предмет на установяване във въззивното производство.

Спорният момент е дали възнаграждението в твърдения от ищеца размер 325,74лв. е 2 заплатено на „Файненшъл България “ЕООД. Районният съд е посочил в определението по чл.140 ГПК, че това обстоятелство следва да бъде доказано от ищеца. Указанието съответства изцяло на чл.154 ГПК, съгласно който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания. Ищецът не е изпълнил вмененото му в доказателствена тежест задължение, поради което исковата претенция е останала недоказана.

Оплакването във въззивната жалба е, че районният съд е дал указание на ответника по чл.190 ГПК за представяне на счетоводна справка за всички получени суми по договора за предоставяне на гаранция и след като ответникът не го е изпълнил, следва да се приеме по арг. от чл.161 ГПК, че твърдените от ищеца обстоятелства са доказани. Въззивният съд приема, че указанието на първостепенния съд по чл.190 ГПК в частта за представяне на счетоводна справка за извършени плащания е неправилно. Поисканата счетоводна справка не е вече съставен документ, намиращ се у страната, какъвто е случаят с договора, а би представлявала доказателство, което следва да се изготви тепърва за целите на съдебното производство и при това положение не попада в хипотезата на чл.190 ГПК.

Като е отхвърлил иска срещу „Файненшъл България“ЕООД, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение като краен резултат, което следва да бъде потвърдено.

Относно частната жалба против определение № 1230/16.12.2025г. по гр.д. № 807/2025г. по описа на РС Разград, съдът приема следното: в съдебното производство са уважени установителните искове за нищожност на договор за потребителски кредит и за свързания с него договор за предоставяне на гаранция и са отхвърлени исковете по чл.55 ал.1 ЗЗД за възстановяване на недължимо платени суми по тези договори. Районният съд е разпределил отговорността за разноски, която да бъде заплатена в половин размер от всяка от страните, съобразно изхода от правния спор по всички искове, съобразно чл.78 ал.1 и 3 ГПК. В решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз е прието, че правна уредба, подобна на тази по чл.78 ал.3 ГПК, създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, поради което същата не е съобразена с европейското законодателство и не следва да се прилага в конкретния случай. Даденото разрешение на въроса е възприето във формираната практика на ВКС, съдържаща се в определение № 366/18.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022 г. на ВКС, I т.о. Районният съд е счел в обжалваното определение, че тази практика е неприложима, защото в случая ищецът сам се е поставил в положение на недоказаност на исковете, като не е извършил необходимата подготовка на делото със снабдяване с доказателства за извършени от него плащания. Съдът не споделя горния извод – в цитираната съдебна практика претенцията на потребителя е била частично отхвърлена поради изтичане на погасителна давност – обстоятелство, което също е било обусловено от активно поведение на ищеца в насока своевременно предявяване на иск.

Смисълът на постановеното от СЕС решение и значението му при неговото прилагане от 3 националните съдилища се състои в това, че при установена нищожност на клауза в потребителски договор /съответно установена нищожност на целия договор, както е в случая/, потребителят, който е уязвимата страна в договорното правоотношение, да може да упражни ефективно правото си на защита по съдебен ред, без да бъде възпиран от факта, че би могъл да понесе допълнителни разходи, свързани със съдебния процес.

С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което решението в частта, с която на основание чл. 78 ал.8 във вр. с ал. 3 ГПК Й. И. Д. е осъден да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ и на „Файненшъл България“ЕООД суми от по 180 лева на всеки от ответниците, представляващи юрисконсултско възнаграждение, бъде изменено и молбите на двамата ответници за присъждане на разноски за отхвърлените искове по чл.55 ал.1 ЗЗД бъдат оставени без уважение.

С оглед изхода на делото по въззивната жалба съдебни разноски се дължат на въззиваемите, но същите не представят доказателства за извършени съдебни разходи. По частната жалба в производство по чл.248 ГПК съдебни разноски не се дължат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Потвърждава решение № 651/6.10.2025г. по гр.д. № 807/2025г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен искът на Й. И. Д. срещу „Файненшъл България"ЕООД за заплащане на сумата 325,74 лв., претендирана на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция № 3842021 от 02.06.2020 г.

Отменя определение № 1230/16.12.2025г. по гр.д. № 807/2025г. по описа на РС Разград, с което е оставено без уважение искането на Й. И. Д. за изменение на решение № 651/06.10.2025 г. в частта за разноските, като вместо това постановява:

Изменя решение № 651/6.10.2025г. по гр.д. № 807/2025г. по описа на РС Разград, в частта, с която на основание чл. 78 ал.8 във вр. с ал. 3 ГПК Й. И. Д. е осъден да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ и на „Файненшъл България“ЕООД суми от по 180 лева на всеки от ответниците, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като вместо това постановява:

Оставя без уважение молбите на „Изи Асет Мениджмънт“ и „Файненшъл България“ЕООД за присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4