Решение № 11904 от 17.06.2026, Софийски районен съд

Съд: Софийски районен съд
Дело: Гражданско дело 7434/2025
Вид: Решение № 11904
Подписан: 17.06.2026
Състав: СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
чл. 149, т. 3 · Закон за енергетиката
§ 1, т. 33а · Закон за енергетиката
§ 1, т. 43 · Закон за енергетиката
чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 11904 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110107434 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу „Ракировка“ ЕООД, ЕИК 200850602 кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 101,07 евро (197,68 лева), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот – Офис № 4, находящ се на адрес: АДРЕС, аб. № 432212, за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.10.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 23,62 евро (46,20 лева), представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2021 г. до 14.10.2024 г.; сумата от 3,34 евро (6,54 лева), представляваща главница за стойността на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.10.2024 г. до изплащане на вземането; сумата о т 0,89 евро (1,74 лева), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 14.10.2024 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 61891/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че между страните не е бил подписан договор за 1 продажба на топлинна енергия, въпреки отправена покана на ищцовото дружество, поради което ответникът се е обогатил неоснователно и дължи връщане на онова, с което се е обогатил неоснователно. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за сключване на договор за доставяне на топлинна енергия за стопански нужди. Твърди, че ответникът е дължал плащане в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставка, след получаване на издадена данъчна фактура, като след този срок е изпаднал в забава. Посочва, че е изпратил писмо, с което е поканил ответника да заплати доброволно дължимите суми, но въпреки това не е последвало плащане.

Посочва, че за имота били издадени изравнителни сметки. С оглед на това моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че ищецът извежда претенцията си на противоположни правни основания.

Оспорва да е налице както наличие на облигационно отношение между страните, така и която и да е от предпоставките за неоснователно обогатяване.

Сочи, че възнаграждението услугата дялово разпределение се дължи на друго лице и ищецът не разполага с легитимация по този иск. Счита, че издадената заповед за изпълнение е нищожна, което води и до недопустимост на предявения установителен иск. Оспорва иска по размер, като счита, че претендираните суми са завишени. Оспорва до имота да е доставено твърдяното количество топлинна енергия. Моли за отхвърлянето на исковете.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС, като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1. имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на 2 ищеца; 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3. липса на правно основание за имущественото разместване; и 4. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в топлоснабдения имот през исковия период топлинна енергия и че този имот се е ползвал от ответника в този период, респ. до стойността на предоставената услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това (в т. ч. за услугата дялово разпределение), както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

По искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката.

Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди.

Нормата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (отм., бр. 54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през исковия период, определя като „небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, 3 климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Страните не спорят, а и от представения нотариален акт за покупкопродажба от 29.09.2009 г. се установи по безспорен начин, че ответникът е собственик на процесния имот. Не се спори и че имотът е предназначен за задоволяване на стопански, съответно – небитови нужди. Ето защо, топлоснабдяването му следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т.

3 от ЗЕ – писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

По делото не се спори, че такъв писмен договор между страните за исковия период не е бил подписван и договорно правоотношение помежду им не е съществувало.

Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК).

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.

За установяване на горното не е достатъчно да се докаже, че ответникът е собственик на имота през исковия период, което обстоятелство в случая не е спорно между страните и се потвърждава от представения нотариален акт за покупко-продажба. От страна на ищеца е следвало да се установи при условията на пълно и главно доказване доставката на топлинна енергия в соченото количество и че същата е потребена именно от ответника.

Безспорно е, че в исковия период ищецът е доставил топлинна енергия, която възлиза на претендираната с исковата молба сума за топлинна енергия.

По делото обаче не е установено при условията на пълно и главно 4 доказване, че доставената до процесния имот топлинната енергия е потребена именно от ответника. Този извод не се променя от обстоятелството, че ищецът издава фактури на ответника, на когото служебно е открил партида за процесния имот, тъй като релевантно за основателността на настоящата претенция е ползването на имота. Това обстоятелство не би се установило и посредством допускането на СТЕ, доколкото по делото не е налице документ за извършен отчет в исковия период, за да се преценява евентуално подписан ли е, от кого и евентуална връзка на подписалия го с ответното дружество.

Въз основа на ангажираните по делото доказателства не може да се приеме, че ищецът е доказал в условията на пълно и главни доказване топлинна енергия да е била потребена от ответника. Обстоятелството, че ответникът е собственик на имота не променя този извод, тъй като претенцията е такава за неоснователно обогатяване и релевантно в случая е обстоятелството обогатил ли се е ответникът за сметка на ищеца, като е ползвал топлинна енергия, спестявайки разход за заплащането й.

След като не може да се формира безспорен извод за обогатяване от страна на ответника, то предявеният срещу него иск не е доказан по своето основание, което изключва необходимостта да се обсъжда въпросът за неговия размер.

С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.

Изложеното за вземането за ТЕ се отнася и за вземането за неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за цената на дяловото разпределение.

По отношение на разноските:

При този изход на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК има единствено ответникът. Същият претендира и доказва такива в общ размер на 235,19 евро (460,00 лева), от които 60,00 лв. за адвокатско възнаграждение за заповедното производство и 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение за исковото производство, които се претендират в минимален размер, а освен това и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК не е мотивирано, поради което последното се явява неоснователно.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу „Ракировка“ ЕООД, ЕИК 200850602 кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Ракировка“ ЕООД, ЕИК 200850602 сумата от 235,19 евро (460,00 лева), представляваща разноски за заповедното и исковото производство за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.