Решение № 491 от 26.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Бургас, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20252100100429 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Щ. В. К., ЕГН **********, адрес *******, адрес за получаване на съобщения в гр.Бургас, ул.“Сливница“ №34, вх.3, п.к.10, чрез адв.Ж.Маркова, с която е предявен иск за установяване по отношение на ответниците В. Щ. К., ЕГН **********, адрес в ****** и И. Р. П., ЕГН **********, адрес в ********, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******, адрес *******, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор *******, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ******, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, с площ от 94 кв.м., заедно с прилежащите избено помещение №5, с площ 7,6 кв.м., таванско помещение №8 с площ от 7,00 кв.м., с част от тераса 5,00 кв.м., заедно със съответния процент от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж: *******.5, под обекта – *******.3 и над обекта – *******.9, на основание давностно владение, както и че извършеното разпореждане с н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №******** г. на нотариус Николай Ников, район на действие РС-Бургас, е недействително.

Ищцата твърди, че е дъщеря на ответника В. Щ. К., който през 1996 г. придобил по дарение от леля си Ц.Дж. гореописания недвижим имот. Ищцата твърди, че от 1996 г. и до настоящия момент живее в гореописания недвижим имот, като през годините е извършвала с лични средства текущи ремонти на 1 жилището, редица подобрения, както и заплащала средства за ремонт на общите части на сградата и разходи за същите. Твърди се от ищцата, че до 31.10.2011 г., ответникът К. не е извършвал действия, с които да се противопостави срещу владението на ищцата. На посочената дата ищцата получила от него нотариална покана, с която ответникът К. поканил нея и майка й да освободят жилището и да изнесат вещите си в посочения в поканата срок. Ищцата твърди, че тогава изрично се противопоставила на искането му, като го уведомила писмено за намерението си да владее имота за себе си, което и сторила явно и необезпокоявано до 03.11.2022 г., когато ответницата И. П. предявила срещу нея иск по чл.108 от ЗС, легитимирайки се като собственик на имота по силата на извършено на 17.05.2022 г. от страна на ответника К., разпореждане с имота в нейна полза. Ищцата счита, че са налице всички предпоставки за придобиване правото на собственост върху посочения по-горе имот поради изтекла в нейна полза 10-годишна давност в периодите 1996 г. – 31.10.2011 г., съответно 31.10.2011 г. – 03.11.2022 г., през които е упражнявала фактическата власт за себе си, докато ответникът К. не е проявявал интерес към недвижимия имот и не е установявал фактическа власт върху него.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

Предявеният иск е положителен установителен и е с правно основание основание в чл.124 от ГПК вр.чл.79 от ЗС.

Ответникът В. Щ. К., чрез пълномощниците си оспорва иска като неоснователен. В представения в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба същият твърди, че повече от 40 години живее във фактическо съжителство с ответницата И. П. и същата единствено е полагала грижи за него, поради което и през 2022 г. й прехвърлил придобитият по дарение процесен недвижим имот. Оспорва твърдението на ищцата, че владее имота от 1996 г. Твърди, че тя и сестра й се настаняват да живеят в него през 2000 г. – 2001 г., което е станало с негово съгласие и позволение, но при условие, че бившата му съпруга и тяхна майка няма да живее там. Твърди, че ищцата не се съобразила с това му желание, поради което и на 31.10.2011 г. й изпратил нотариална покана, с която кани нея и майка й да напуснат имота. След връчване на поканата бившата му съпруга напуснала процесното жилище, а между него и ищцата е проведен разговор, в който двамата се разбрали ищцата да продължи да ползва жилището. Оспорва твърдението на ищцата, че сумите за поддръжка и ремонт на апартамента са заплащани с нейни средства.

Твърди, че дарението е извършено при запазено право на ползване на дарителя, поради което и счита, че до смъртта на леля му през **** г., действията на ищцата не носят белезите на владение. По отношение установяването на ищцата и сестра й в процесния имот с негово съгласие, с уговорка за ползване, счита че същото представлява т.нар „търпими действия“ с оглед на близките родствени отношения помежду им. Твърди, че ищцата многократно е водила разговори с него да й прехвърли имота, което сочи, че същата субективно продължава да има знание, че правото на собственост не й принадлежи и че упражнява фактическата власт върху вещта със съгласието 2 на собственика. Ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответницата И. Р. П., чрез пълномощника си оспорва иска като неоснователен с твърдението, че е собственик на процесния недвижим имот по силата на прехвърлянето му от страна на ответника К. срещу задължение за издръжка и гледане, за което твърди, че е започнало много преди сделката, което само е санирала юридически реализираните фактически отношения между ответниците. Счита, че ищцата владее имота без правно основание и отказва да го напусне, въпреки отправената й на 08.06.2022 г. нотариална покана за това. Твърди, че по отношение на процесния имот има предявен срещу ищцата осъдителен иск по чл.108 от ЗС, по който е образувано гр.д.

№1860/2022 г. по описа на ОС-Бургас, като към настоящия момент същото е висящо. Ангажира доказателства, претендира разноски.

Предявеният иск е положителен установителен и е с правно основание основание в чл.124 от ГПК вр.чл.79 от ЗС.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че ищцата Щ. В. К. е дъщеря на ответника В. Щ. К., че ответниците В. К. и И. Р. П. живеят на съпружески начала, както и че ищцата и ответницата П. са страни по гр.д.№1860/2022 г. по описа на БОС, образувано по иск на ответницата П. с правно основание чл.108 от ЗС, предявен срещу ищцата К., висящо към момента на приключване на съдебното дирене по настоящето производство.

Между страните не се спори и по това, че на 02.10.1996 г., ответникът К. придобил по дарение от леля си Ц.И.Дж. процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******, адрес *******, за което свидетелства приобщения като доказателсктво н.а. за дарение на недвижим имот №******г. на нотариус при РС-Бургас, както и че сградата, в която се намира самостоятелния обект е в режим на етажна собственост, а така също и че на 17.05.2022 г. ответникът е прехвърлил собствеността върху апартамента на ответницата П. срещу задължението на последната да поеме изцяло гледането и издръжката му, за което свидетелства приобщения като доказателство н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №****** на нотариус, вписан под №246 в регистъра на НК и район на действие РС-Бургас.

По делото са разпитани две групи свидетели, като тези на ищцовата страна – свидетелите М.Г. и С.М., установяват, че ищцата живее в процесния имот от 1996 г., когато се е нанесла там заедно със сестра си – свидетелката М., чието пребиваване в имота продължило до 2010 г. Първоначално ищцата и сестра й са живеели заедно с лелята на баща си – Ц.Дж., която плащала таксите, събирани в блока. Впоследствие, след като се влошило здравословното й състояние и след смъртта й през **** г., разходите били поети от ищцата. Същата присъствала на общите събрания в блока и била една от организаторите за санирането му. И до настоящия момент ищцата е тази, която живее в апартамента, а живущите в блока възприемат като негов собственик. Същата извършвала подобрения в имота, а през 2010 г. сменила и 3 входната врата на апартамента. Самата ищца също се възприемала като собственик на имота. В тази връзка, свидетелят Г. заявява, че докато е бил управител на кооперацията, а това е било в периода от 1997 г. до 2016 г., никога не е търсил ответника К. за таксите, които се събират във връзка с поддръжката на кооперацията, а ищцата никога не е отказвала плащането им с мотив, че не е собственик на имота. В този смисъл са и показанията на свидетелката М., която твърди, че сестра й възприемала апартамента за свой, поради което и през 2011 г., след като получила нотариална покана от баща си, отказала да го напусне.

Показанията на свидетелите на ищцовата страна не се опровергават от показанията на свидетелите П.П. и Д.Р., първата от които сестра на ответницата, а втората – в приятелски отношения и с двамата ответника.

Действително и двете свидетелки се домогват да установят защитната теза, че ответникът К. е този, който се е грижил за леля си Ц.Дж., давал е пари за ремонт на апартамента й, включително е правил ремонт в банята и по ел.инсталацията. И двете свидетелки обаче възпроизвеждат спомените си от времето, когато когато Ц.Дж. е била жива и нямат преки впечатления, за които да свидетелстват, за времето след смъртта й.

Ето защо като относими към правилното решаване на спора се явяват единствено свидетелските показания на ищцовата страна, тъй показанията им възпроизвеждат събития, настъпили и след смъртта на Ц.Дж. през **** г.

Преценени по реда на чл.172 от ГПК, съдът кредитира показанията на тази група свидетели като достоверни и непротиворечащи на останалия, събран по делото писмен доказателствен материал – разписка от 28.06.2020 г., квитанция от 12.01.2021 г., квитанция за водосточна тръба, за прозорец, квитанция от 04.06.2008 г., които подкрепят ищцовото твърдение, че след смъртта на Ц.Дж. ищцата е тази, която е посрещала разходите в етажната собственост и не се опровергават от писмените доказателства, според съдържанието на които ответникът инцидентно, на два пъти през 2022 г., е платил месечни такси за режийни към ЕС.

Приобщена като доказателство по делото е нотариална покана от 31.10.2011 г., с която ответникът В. К. кани ищцата и П.С.К. да освободят жилището, нахоящо се в ******** и да изнесат вещите си от него. Видно от съдържанието й, ответникът е декларирал, че при опит да влезе в собственото си жилище е констатирал, че ключалките са сменени, като по този начин е бил лишен от възможността да извършва необходимия контрол и поддръжка на собствеността си. Ищцата не оспорва получаването на нотариалната покана, за което свидетелства и приобщеното като доказателство писмо до ответника, л.87, от съдържанието на което съдът прави извод, че поканата е била получена на 01.11.2011 г., тъй като това е денят на Вси Светии.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответниците на правото на собственост на ищцата по отношение на самостоятелен обект в 4 сграда с идентификатор ******, адрес *******, който самостоятелен обект има предназначение на жилище. Ищцовата страна основава правото си на собственост на първично придобивно основание - давностно владение в периодите 1996 г. – 31.10.2011 г., съответно 31.10.2011 г. – 03.11.2022 г.

В тежест на ищцата е при условията на главно и пълно доказване да установи собственическите си права и в частност съобразно твърденията й, че е придобила имота на основание давностно владение за въведения с исковата молба период. Давността е оригинерно придобивно основание, въз основа на което могат да бъдат придобити материални права на собственост върху вещ при осъществяване на владение върху тази вещ за период от време посочен в материалния закон, действащ към момента на реализиране на фактическия състав.