Решение № 17 от 03.02.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. гр. Добрич, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева в присъствието на прокурора Д. Н. Д. като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Гражданско дело № 20243200100438 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба рег.

№ 4731/22.07.2024 год. ,уточнена с молба рег.№ 5174/16.08.2024 год. , с която З. С. М., ЕГН **********, от гр. Добрич, *** е заявил срещу ПРОКУРАТУРАТА на Република България в условията на кумулативно обективно съединение искове за парични суми, съставляващи обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди от дейността на правозащитен орган , основани на твърдения , че е бил зает по трудово правоотношение в Германия по постоянен трудов договор сключен с *** GmbH&Co.KG за длъжността *** на строителни работници за периода от 22.09.2020 год. до 01.09.2022 год. По време на ползване в България на платен годишен отпуск в периода от 22.07.2022 год. до 12.08.2022 год. , бил спрян на дата 23.07.2022 год. за проверка от органите на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР –Добрич. Извършена му била проверка за наркотични вещества с техническо средство “Дрегер Дръг Тест 5000“, като апаратът отчел положителна проба за амфетамин. Съставен му бил акт за 1 установяване на административно нарушение

, издаден бил талон за изследване и ищецът транспортиран до МБАЛ Добрич, където му били взети кръв и урина за химически анализ. На 24.07.2022 год. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 537 /2022 год. по описа на І-во РУ на МВР –Добрич ,пр.пр.№ 2580/2022 год. по описа на РП Добрич за това ,че на 23.07.2022 год. в гр. Добрич, по ул. “Надежда“ до № 33 управлявал МПС- лек автомобил “Фиат Пунто “ с рег.№ *** след употреба на наркотично вещество- амфетамин , установено с техническо средство “Дрегер Дръг Тест 5000“-престъпление по чл. 343б ал.3 от НК. Задържан бил за 24 часа в І-во РУ на МВР Добрич на основание заповед за задържане от 23.07.2024 год. ,бил обискиран и му била извършена криминалистическа регистрация. Със заповеди за прилагане на принудителни административни мерки от 23.07.2022 год. му било отнето свидетелството за управление на МПС за срок от 18 месеца , свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели на автомобила му за срок от 185 дни. Заключението по съдебно-химическа експертиза от 22.12.2023 год. показало, липсата на наркотични вещества или техни метаболити в кръвта и урината му. Събраните по досъдебното производство доказателства не установили извършено от него престъпление, поради което производството по делото били прекратено. След изтичане на 18-месечния срок за отнемане на свидетелството за управление на МПС, ищецът поискал то да му бъде върнато с молба от 23.01.2024 год. След изтичане на платения годишен отпуск се завърнал в Германия и уведомил работодателя си ,че му е отнето свидетелството за управление на МПС, който по тази причина на дата 17.08.2022 год. прекратил трудовото му правоотношение. Пребивавал в Германия до средата на месец февруари 2023 год. като активно търсещ работа, не получавал доходи по друго трудово правоотношение, както и обезщетение за безработица, тъй като процедурата по регистрация в “Бюрото по труда“ продължавала повече от 6 месеца.

Останал без работа и препитание. В Германия бил изтеглил кредит, който следвало да погасява. За заплащане на текущи битови сметки на семейството и изплащане на кредита, получавал пари в заем от близки. За времето ,през което му било повдигнато обвинение, за ищеца било невъзможно да упражнява професията си, да изпълнява задълженията по трудовия си договор, да получава трудово възнаграждение и се ползва от правата си на социално осигурено лице. За общата продължителност на наказателното 2 производство от 18 месеца ищецът бил лишен от възможността да получи трудов доход в размер на 47 597.22 евро, какъвто бил реализирал през предходния 18 месечен период. Неоснователно упражнената спрямо ищеца принуда за продължителен период от време имала за последица нарушаване на правото му на лична свобода, труд и социално осигуряване, лишаване от възможността да управлява МПС ,така също и правото делото му да бъде разгледано и решено в разумен срок, по която химическа експертиза била изготвена в необосновано дълъг срок от година и пет месеца. Образуваното досъдебно производство и последващите действия опозорили професионалния и личния живот на ищеца, който изживял силен стрес от случилото се, изпитвал чувство на срам пред близки и приятели, страх от възможността да бъде наказан, чувствал несигурност и притеснение от материални затруднения ,заради невъзможността да работи и издържа себе си и семейството си.

Отправено е искане , ПРОКУРАТУРАТА на Република България да бъде осъдена да му заплати 1./ сумата от 93 092 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в размер на 47 597.22 евро поради оставане без работа ,като резултат на наложена принудителна административна мярка по чл. 171 ал.1 т.1 б.“б“ от ЗДвП “временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“ за срок от 18 месеца по наказателно производство с повдигнато обвинение по чл. 343“б“ ал.3 от НК ,прекратено поради това, че деянието не е престъпление ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и до окончателното плащане; 2./ сумата от 101.80 лв. ,съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по наказателно производство с повдигнато обвинение по чл. 343“б“ ал.3 от НК ,прекратено поради това, че деянието не е престъпление в размер на заплатените разноски по ДП № 537/2022 год. за експертиза на кръвна и биологична проби, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и до окончателното плащане;3./ сумата от

20 000 лв. ,съставляваща обезщетение за неимуществени вреди ,вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по 343б ал.3 от НК по прекратено наказателно производство, разглеждането на което е продължило в неразумно дълъг срок и по което са наложени принудителни административни мерки по чл.171 ал.1 т.1 ,т. 2а и чл.172 ал.4 от Закона за движение по пътищата -отнемане на свидетелство за 3 управление на МПС за срок от 18 месеца, прекратяване на регистрация на М П С “Фиат Пунто“ с рег.№ *** чрез изземване на свидетелството за регистрация на МПС и табелите с регистрационен номер *** .

Претендират се и сторените по делото разноски ,вкл. в размер на сумата от 510 лв. ,заплатени за превод на документи на немски език.

ПРОКУРАТУРАТА на Република България оспорва основателността на исковата претенция в цялост и настоява за отхвърлянето й. Вредите ,чието обезщетяване се претендира не били резултат на действията й , а на трето за спора лице-МВР. Действията не са разпоредени или одобрени от ответника, като те дори не са му били известни и са извършени преди повдигането на обвинение по реда на НПК. Увреждащите действия не са част от наказателното производство, а са извършени в рамките на друго административно-наказателно производство, проведено по реда на ЗАНН. По тази причина , ответникът не бил пасивно легитимиран да отговаря за вредите от провеждане на неточен тест за наркотици, наложени принудителни административни мерки и задържането на ищеца за срок от 24 часа.

Единствените извършени от ответника действия след законосъобразното образуване на досъдебно производство при наличие на законен повод и достатъчно данни били назначаването на експертиза и прекратяване на наказателното производство, които не увреждали , а ползвали ищеца. Счита претенциите за недоказани и по размер .Представения трудов договор бил срочен и прекратен с изтичане на 6 месечния срок ,за който бил сключен на дата 22.03.2021 год. ,а съобразно клаузите му , ищецът бил назначен на работа за длъжността “***“ , а не“ ***“, а последната позиция не била удостоверена в договор с уговорено за нейното изпълнение възнаграждение, както и в останалите документи, депозирани в превод от немски език. Притежанието на свидетелство за правоуправление не било предпоставка за полагане на труд за длъжността “***“ , респ. липсата му за прекратяване на трудов договор за такава длъжност. С бездействието си да се регистрира като безработен , ищецът сам се поставил в ситуация да се лиши от приходи, поради което съпричинил увреждането си. Претенцията за неимуществени вреди била силно завишена-наказателното производство не било образувано за тежко престъпление, мерки за процесуална принуда на ищеца не били налагани, производството приключило още в досъдебната фаза, а продължителността му била обусловена от обективни фактори.

4

Исковете са отчасти основателни въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

З. С. А. е сключил трудов договор на дата 21.09.2020 год. в гр.Р. трудов договор с *** GmbH&Co.KG, по силата на който работникът е бил назначен като ***.

Като начало на заетостта е посочена дата 22.09.2020 год.Съобразно разпоредбите на т.1 и т. 3 от договора,времето на работа се определя според бизнес нуждите ,особено във връзка с хигиената на обектите за почистване и остава под юрисдикцията на работодателя в рамките на закона за работното време; средното седмично работно време е в размер на 35 часа ; работодателят може да въвежда кратък работен ден или да задължава служителят да извършва допълнителни работни часове според нуждите на предприятието в различие от т.1.1.Съобразно т.1 работникът получава брутно трудово възнаграждение в размер на 10.80 евро на час.Съобразно т.4 от договора ,работникът дължи неустойка при неправомерно прекратяване на трудовото правоотношение без спазване на сроковете за уведомление,в случаите на уволнение поради упорито отказване на работа или неизвинено отсъствие, както и в случаите на повтарящи се нарушения на забраните за алкохол ,наркотици и тютюнопушене.Съобразно т.6 от договора, изрично се забранява правото на работника да иска превоз от и до работното място,независимо от фактическите,доброволни услуги за превоз от страна на работодателя.По силата на т.10 от договора, работникът е законно задължен да се регистрира в Бюрото по труда,незабавно след приключване на трудовото правоотношение с цел запазване на непрекъснатите му права за получаване на заплащане по безработица,както и има законно задължение да предприеме самостоятелни действия за търсене на друга заетост.Първоначално трудовото правоотношение е било уговорено като временно за 6 месеца със срок за изпитване –т.2.1 от договора, като съобразно удостоверение от дата 20.05.2021 год. на дружеството ***, ищецът е работел в дружеството и е бил осигурен считано от 22.09.2020 год. до второ нареждане (на постоянен трудов договор).

Съобразно удостоверение за регистрация на социално осигуряване, ищецът е бил осигуряван за времето от 01.01.2022 год. до 17.08.2022 год. , като работодателя е подал искане от 13.09.2022 год. за отписване поради приключване на заетостта.Работодателят е връчил на ищеца с писмо от дата 17.08.2022 год. уведомление за прекратяване на договор по причина ,че от 5

15.08.2022 год. отново отсъства без извинителни причини , поради което трудовото му правоотношение се прекратява поради отнемане на шофьорската му книжка, считано от 01.09.2022 год. Уведомен е също така,че за да запази неограниченото си право на обезщетение за безработица е длъжен да се регистрира като търсещ работа лично в агенцията по заетостта,веднага след получаване на известието за прекратяване на трудовото правоотношение, като освен това е задължен активно да си търси работа.

В съдебното заседание ,проведено на дата 15.10.2024 год. , ищецът е отговорил на въпроси на съда и дал обяснения по реда на чл. 176 от ГПК във връзка с трудовото му правоотношение (възникване,изпълнение и прекратяване ),както следва:Сключил бил безсрочен трудов договор с почистваща фирма, чийто основен предмет на дейност е почистване на закрити басейни,разположени на около 100 км.Длъжността му не била на *** ,но работата предполага управление на автомобил.При постъпване на работа го запитали има ли шофьорска книжка, което било изискване за заемане на длъжността.Почистването се извършвало винаги вечер, от екип предимно от трима души,всеки от който имал шофьорска книжка.Пътували с една служебна кола, но тъй като били от различни градове,трябвали постоянно да пътуват до паркинга на офиса,където стояли всички коли.След като останал без книжка, колегите се опитали да идват да го вземат за работа ,но били от различни градове и нямало как.Подал молба да се регистрира като безработен в Германия още като напуснал работа, което било задължително в страната.