Решение № 335 от 11.12.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Бургас, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Мирослав Ил. Илиев като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело № 20252100201244 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 45, ал. 3 от ЗЕЕЗА.

Делото е образувано по повод Европейска заповед за арест (ЕЗА) от 26.08.2025 г., Az. III Gs 3505/25 (референтен номер III Gs 3447/25) от съдия в районен съд в Регенсбург, Федерална Република Германия, с която се иска предаване на българската гражданка Д. Б. Т. с ЕГН: **********, за провеждане на наказателно производство във Федерална Република Германия за престъпление, подробно описано в ЕЗА.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за предаване на лицето на искащите го власти във Федерална Република Германия, което аргументира с липсата на установените в ЗЕЕЗА основания за недопускане или за отказ от екстрадиция. Предлага ЕЗА да бъде уважена.

Упълномощеният защитник на исканото лице - адвокат Калоян Кръстевич от АК - Бургас, изразява становище за неоснователност на искането за предаване. Изтъква, че макар ЕЗА да е формално редовна, то тя се явява необоснована, доколкото немските власти не са доказали необходимостта от предаването на Т. точно в този момент. Пледира искането 1 за предаване на Т. да бъде отхвърлено.

Исканото лице Д. Б. Т., заявява, че не желае да бъде предавана доброволно на германските власи. Не се отказва от принципа на особеността.

Допълва, че детето й се намира в България и има нужда от нея, доколкото само тя може да комуникира с учителките му в детската градина. Настоява ЕЗА да не бъде уважавана.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, включително Европейската заповед за арест с превод на български език, като съобрази становищата на страните и закона, намира за установено следното:

Лицето, чието предаване се иска - Д. Б. Т. с ЕГН: ********** е родена на ******** г. в гр. П., България. Тя е ********, ******* гражданин, ********, с постоянен и настоящ адрес в **************.

По делото е приложена Европейска заповед за арест от 26.08.2025 г., Az. III Gs 3505/25 (референтен номер III Gs 3447/25) от съдия в районен съд в Регенсбург, Федерална Република Германия, за предаване на Д. Т., за провеждане на наказателно производство за 4 престъпления по чл. 259 от немския Наказателен закон, за които се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до 5 години.

В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА, подлежи на установяване налице ли са условията за предаване на лицето по чл. 36 и чл. 41 и съществува ли някое от основанията за отказ, визирани в текстовете на чл. 39 и 40 от същия закон, респективно за условно изпълнение на заповедта по чл. 52 ЗЕЕЗА.

Настоящият състав счита, че са налице всички изисквания на българския закон - ЗЕЕЗА и на РР на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002 г. за предаване на исканото лице. Това е така, доколкото на първо място в заповедта са описани обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено престъпление, включително времето и мястото на извършване и участието на исканото лице.

Д. Т. е заподозряна в това, че:

Между 28.03.2024 г. и 02.08.2024 г. обвиняемият М. Г. е придобил от неизвестно лице на неизвестно място автомобил Peugeot с френска регистрация GK-462-EZ, идентификационен номер на превозното средство:

************, който преди това е бил откраднат във Франция. При това той е счел за възможно и е приел, че автомобилът е резултат от незаконно деяние.

Обвиняемият Г. е имал намерение да натовари автомобила в контейнер за превоз през океана, за да го изпрати в Африка и да го продаде там с печалба.

Обвиняемата Т. го подпомагала в това деяние, като на 02.08.2024 г. около 07:15 ч. първо зарежда автомобила с гориво и след това кара с обвиняемия Г. като пътник на височината на Landshuter Straβe 110 в Регенсбург, въпреки че е знаела, че автомобилът е откраднат.

Освен това обвиняемата подпомагала обвиняемия Г. в поне три други 2 случая, които все още не са конкретизирани в подробности, в периода от февруари до лятото на 2024 г., сред които е и пътуване на 11.04.2024 г., при транспортирането на откраднати автомобили. За тази цел тя е карала обвиняемия Г. с колата си на три пъти до Нюрнберг, на адрес *********, за да може той да вземе от обвиняемия А.Ф. автомобили от марката Peugeot, модел 3008, с френска регистрация, които са били откраднати във Франция. При това тя е приела, че автомобилите са били откраднати.

По отношение на издадената Европейска заповед за арест съдът констатира, че тя е издадена в писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА и е придружена с превод на български език. Заповедта е издадена от компетентен съдебен орган на държава членка на Европейския съюз – съдия в районен съд в Регенсбург, Федерална Република Германия, който съгласно указанията на СЕС в Решение от 27.05.2019 г. по съединение дела C-508/18; C-82/19 и C-509/18 е овластен да издава ЕЗА. В заповедта се съдържат данни за самоличността и гражданството на исканото лице, наименование, адрес, телефон и факс на издаващия орган, описание и правната квалификация на престъплението. От описаните обстоятелства се налага извода, че Европейската заповед за арест е издадена във връзка с провеждане на наказателно производство за престъпление срещу исканото лице, наказуемо с „Лишаване от свобода“ до 5 години и отговаря на условието на чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА.

Изрично в Заповедта е направено отбелязване, че деянието, във връзка, с което се иска предаването на Т., попада сред тези, посочени в чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА, за които не се изисква двойна наказуемост - „трафик на незаконно отнети превозни средства“ (наименованието съгласно чл. 36, ал. 3, т. 27 ЗЕЕЗА е – „търговия с противозаконно отнети превозни средства“).

Независимо от това - деянието от 02.08.2024 г., за което е издадена заповедта, съставлява престъпление и по законодателството на Република България, като водейки се от описанието на фактическите признаци на състава, съдът счита, че се касае за съучастие (помагачество) в престъпление по чл. 215, ал. 1 (вр. с чл. 26, ал. 1) НК. По отношение на останалите споменати в заповедта три деяния, доколкото те не са индивидуализирани в нужната степен, то и съдът не би могъл да ги коментира. Въпреки това, наличието на едно престъпно деяние е достатъчно, за да се приеме, че изискванията на чл. 36, ал. 2-3 ЗЕЕЗА са изпълнени. Изрично в тази връзка следва да се посочи практиката на СЕС (дело C-168/21), където се приема, че не се изисква да има точно съответствие между елементите на състава на престъплението, както са описани съответно в правото на издаващата държава и в правото на изпълняващата държава членка, нито в наименованието или квалификацията на това деяние съгласно националните правни уредби.

3

С оглед на изложеното се налага извода, че Европейската заповед за арест отговаря на изискванията на чл. 36 и чл. 37 от ЗЕЕЗА.

При извършената проверка по същество съдът установи, че не са налице основанията за отказ по чл. 39 и по чл. 40 от ЗЕЕЗА.

Не са налице абсолютните основания за отказ по чл. 39 от ЗЕЕЗА, тъй като престъплението, за което е издадена европейската заповед за арест не е амнистирано в Република България и няма данни, лицето да е осъдено за същите престъпления, за които е издадена заповедта, с влязла в сила присъда от български съд или исканото за предаване лице да е малолетно. Видно от материалите по делото лицето, чието предаване се иска - Т. не е *********, както и срещу нея няма висящи производства към момента и с оглед възрастта и съгласно чл. 31, ал. 1 от НК на Република България - е наказателно отговорна (пълнолетна).

Съдът констатира, че не са налице и относителните основания по чл. 40 от ЗЕЕЗА, допускащи възможност за отказ от предаване. Няма данни до получаване на заповедта за престъпленията, за които същата е издадена спрямо исканото за предаване лице, да има повдигнато обвинение или същото да е било привлечено, като обвиняем или да е подсъдим в Република България. Видно от представената от Окръжна прокуратура - Бургас справка, лицето не е било привлечено като обвиняемо по друго/или други производства и няма данни на територията на Република България да се води срещу него друго наказателно производство или за същото престъпление, за което е издадена заповедта в България да е налице прекратено наказателно производство. С оглед размера на предвиденото наказание - давността за престъплението, съгласно българското законодателство не е изтекла към настоящия момент, няма данни исканото за предаване лице да е изтърпяло или да изтърпява наказание в държава, която не е членка на ЕС, по влязла в сила присъда за същото/същите престъпления; исканото лице живее в Република България и е български гражданин, но се иска с цел провеждане на наказателно производство, а не за изпълнение на наложено наказание, поради което и не се изследва хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА.

Престъплението е извършено на територията на издаващата държава, видно от описанието му в европейската заповед за арест, поради което и условието на чл. 40, ал. 1 т. 5 от ЗЕЕЗА за отказ също не е налице, както и не са налице хипотезите на чл. 40, ал. 2 ЗЕЕЗА, доколкото не се касае за задочно проведен процес, а за предаване във връзка с провеждане на наказателно преследване.

Както вече беше посочено – изпълнение са изискванията на чл. 36, ал. 2 и ал. 3 ЗЕЕЗА, а след проведени консултации с издаващата държава – същата е дала гаранции по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА (чл. 5, т. 3 от РР), че ако исканото лице бъде предадено по издадената ЕЗА - то, след като бъде изслушано, ще бъде върнато в изпълняващата държава-членка (България), за да изтърпи евентуално наложеното наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане.

4

В заключение, съдът намира, че не са налице нито абсолютните, нито относителните основания за отказ да се изпълни европейската заповед за арест по чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА.

От представената от прокуратурата служебна справка, както и от свидетелството за съдимост на исканото лице, е видно, че същото не е осъждано и срещу него няма висящо наказателно производство, т.е. не са налице предпоставките за отлагане по чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА.

С оглед изтъкнатите от защитата съображения, свързани със социални и семейни причини, водещи до пречки за предаването на Т., съдът следва да посочи следното:

Всяко едно задържане, още повече съпроводено с предаване на друга държава (включително и в процедура по изпълнение на ЕЗА), представлява сериозна намеса на държавата в личния и семеен живот на лицето, спрямо което е насочено, а неминуемо - и в този на неговото семейство. Такова задържане би било законосъобразно ако е предвидено в закона и преследва легитимна цел, а наред с това е пропорционално на тази цел. Както се приема в практика на СЕС, обаче - преценката за пропорционалност се прави преди всичко от издаващата държава. Изрично в съединени дела C-508/18 и C-82/19 и дело C-414/20 се предвижда, че издаващите съдебни органи са тези, които следва да проверят дали, с оглед особеностите на всеки случай, като се отчитат всички уличаващи и оневиняващи доказателства, издаването на ЕЗА е пропорционално.

В конкретния случай – ОС-Бургас е информирал надлежно властите на издаващата държава за всички обстоятелства от социален и семеен характер, изтъкнати от Т. и е провел с тях консултации, дали тези обстоятелства правят издадената ЕЗА непропорционална. Видно от получения отговор – властите на издаващата държава са преценили, че изтъкнатите обстоятелства не променят извода за необходимост от предаване на лицето по издадената ЕЗА – т.е. че въпреки тях, не е нарушен принципът за пропорционалност на намесата в личната сфера на исканото лице. Отделно от това съдът е отложил няколко пъти делото по молба на исканото лице, за да се обезпечи възможността на немския му защитник също да проведе разговори (консултации) с немските власти, относно преценката за пропорционалността на евентуалното изпълнение на ЕЗА и да атакува издадената национална заповед за задържане пред компетентните немски съдебни органи.