Решение № 518 от 23.03.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 508/2023
- Вид
- Решение № 518
- Подписан
- 23.03.2023
- В сила
- 19.04.2023
- Състав
- Зорница Николова Тухчиева - Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 85а · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.14 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 и 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 и 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 518 гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330200508 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4725779, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на Г. М. Г. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
4 вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С въззивната жалба се поддържат бланкетни възражения за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Формулирано е искане за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗА.
С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.
Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че със съпроводителното писмо е посочено, че разписка за връчване на ЕФ не е налична. Такава не е представена и след изричното й изискване от страна на съда. Представена е справка от АИС АНД. При преценка за срочност на жалбата следва да се има предвид, че в тежест на административно наказващия орган е да установи при условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване от наказания субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба. Така, при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест на жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен срок- 14 дневен за обжалване на ЕФ.
В конкретния случай, при липса на представени доказателства от въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата
Съображенията за този извод са следните: е частично основателна.
Електронният фиш е издаден за това, че на 13.04.2021 г., в 11:03 часа, в град Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ – пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока град Пловдив, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост от 67 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 17 км/час.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство CORDON-M2 № MD 1196.
Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От изложеното е видно, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак 2 е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този, който се забелязва на статичното изображение.
Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично да се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. В този смисъл - Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година, Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, и др.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл.
189, ал. 5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика, точно какъвто е и процесния случай.
В случаят жалбоподателят не се е възползвал от нито един от алтернативно предвидените способи за снемане на презумптивната си отговорност, поради което именно той се явява пасивно легитимиран да понесе отговорност за допуснатото нарушение.
Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час. Именно този толеранс е отбелязан като приложен.
3
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 70 км/ час. След приспадане на толеранса от 3 км/час се получава 67 км/час, която е и наказуемата скорост в ЕФ.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16. 01. 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото писмо за Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;
- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя;
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити. В протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.), вече е отпаднало изискването мястото 4 на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че действително в протокола по чл. 10 от Наредбата липсва отбелязване на първо и последно статично изображение.
Доколкото обаче в протокола надлежно са посочени вид и номер на използваното АТСС, дата на използване, контролиран участък, час и минута на начало на работа и час и минута на край на работа, съдът намира че пропуска да се посочат номера на първо и последно статично изображение не е съществен, доколкото връзката между конкретното използване на АТСС и съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено се установява от останалите негови реквизити.
Все в тази връзка следва да се съобрази, че според протокола по чл. 10 от Наредбата АТСС е използвано във времевия диапазон от 09,00 часа до 21.00 часа на 13.04.2021 г., а процесното нарушение е установено на 13.04.2021 г. в 11,03 часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък на използване на АТСС и то на същото място посочено в Протокола, поради което по делото не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е установено именно по време на използването на АТСС, за което е съставен приложения по делото протокол. Така изрично Решение № 1941 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1642 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1024 от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 670 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, и др.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че действително на снимката, удостоверяваща разполагането на АТСС няма номер и дата.
Изготвянето на дигитална снимка на АТСС, обаче е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС. В този смисъл Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г.
5 по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, като в цитираната практика изрично се сочи, че законодателят не е поставил изискване за дата и номер на снимковия материал, доказващ разполагането на АТСС, доколкото тези обстоятелства се установяват успешно от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.
В тази връзка следва да се съобрази и че Протоколът по чл. 10 от Наредбата съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Не на последно място следва да се отчете, че дори по делото да не бе представена валидна снимка за разположението на АТСС, според трайната съдебна практика, действително би било налице нарушение на чл. 10, ал.3 от Наредбата, но то не би било съществено, доколкото, както вече се отбеляза мястото на контрол и използването на АТСС съгласно нормативните и техническите изисквания се установява от отбелязванията в Протокола по чл.
10 от Наредбата. В този изричен смисъл Решение № 2081 от 05.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 1974 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2165 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, и др.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. Неправилно обаче е приложена санкционната норма.
Санкцията на жалбоподателя е наложена на основания чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП, предвиждаща двоен размер на налаганата глоба, ако нарушението е извършено „повторно“.
Легална дефиниция на повторността по смисъла на ЗДвП е дадена в т.33 от ДР на ЗДвП, а именно "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
Разпечатката съдържа 48 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62f090c9-960e-4a71-a6d4-1df7125f19a8