Решение № 127 от 14.02.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Бургас, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100501703 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, с адрес гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ № 211, представлявана от управителя на ЕС – Мартин Чолаков, подадена чрез пълномощник адв.Станимир Стоичков, против решение № 260172/12.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 157/2019 г. по описа на РСПоморие, с което е постановено следното:

ОСЪЖДА Ф. Г. Б., гражданин на Р. Ф., роден на *** г., със съдебен адрес гр.Варна, ул.“Драган Цанков“ № 4, офис 1 – чрез адв.П.Панайотов, да заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”, с адрес гр.Поморие, ул.“Княз Борис І” № 211, представлявана от управителя Мартин Чолаков, сума в размер 55.20 лв. – вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017 г., както и сумата 6.23 лв. – обезщетение за забавено плащане на вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017 г., за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 10.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 55.20 лв., считано от предявяване на иска – 11.02.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер на главницата от 55.20 лв., до претендирания размер от 393.67 лв., както и за разликата над уважения размер на лихвата от 5.75 лв., до претендирания размер от 61.12 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс 1

Поморие”, с адрес гр. Поморие, ул.“Княз Борис І” № 211, представлявана от управителя Мартин Чолаков, за осъждане на Ф. Г. Б., гражданин на Р. Ф., роден на *** г., да заплати на ищеца сумата от 1771.51 лв. – годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2016 г.; 373.98 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска; 984.17 лв. – годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2017 г.; 152.81 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата (горепосочената такса за 2017 г.) за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка една от горепосочените главници за периода от 11.02.2019 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане

С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителните му части, като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се като неправилен извода на съда, че не следвало да се прилага, като противоправно, решението на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. за определяне размера на разходите за управление и поддръжка за 2016 г. и 2017 г. Според въззивника, този извод на съда е формиран при неправилно приложение на материалния закон и на практиката на ВКС, по-конкретно Решение № 313/07.04.2019 г. по гр.д.№ 1332/2019 г. на ВКС; ІV г.о., като се твърди, че в случая не е налице нито една от хипотезите в цитираното решение на ВКС, предпоставящи невъзможността да бъде прилагано решение на ЕС, когато е отменено последващо нейно решение; не били налице и последващи решения по същите въпроси, отменени като материално незаконосъобразни. На следващо място се сочи, че актовете на Общото събрание по чл.51, ал.1 ЗУЕС от 2014 г. нито са предмет на съдебното производство, нито са предмет на косвен съдебен контрол, като в тази връзка е цитирано Решение № 39/19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/20212г. на ВКС, І г.о. Въззивникът счита за неправилен и извода на съда, че поради липса на действащо за периода решение на ОС на ЕС следвало да бъдат отхвърлени исканията за присъждане на разходи за управление и поддръжка като недължими, за което в жалбата се излагат подробни съображения и се цитира практика на ВКС относно приложението на чл.162 ГПК, даваща право при основателност на иска съдът да определи неговия размер по своя преценка или с помощта на вещо лице. В тази връзка въззивникът се позовава и на решение № 313/07.04.2020 г. по гр.д.№ 1332/2019 г. на ВКС, ІV г.о., по което дело ВКС след като е приел, че не е установен размера на предявените права, не е отхвърлил исканията за присъждане на разходи за управление и поддръжка, а е отменил решението и е върнал делото за извършване на нови съдопроизводствени действия съгласно императивните изисквания на закона. Моли отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване изцяло на предявените искове. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Ф. Г. Б. , подаден чрез пълномощник адв.П.Панайотов. В отговора са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че казусът по настоящото дело е идентичен с разгледания спор по гр.д.№ 1332/2019 г. на ВКС, ІV г.о., за което се навеждат 2 доводи и аргументи, че решението на ОС на ЕС от 12.11.2014 г., на което се основават исковите претенции, няма действие за процесния период, тъй като таксата за 2017г. е била определена с последващо решение на ОС на ЕС от 29.06.2017 г., което е било отменено по съдебен ред, като взетото по-рано решение от 2014 г. не се прилага автоматично за процесния период, тъй като подобно приложение по аналогия не е предвидено нито в закона, нито е възприето с решение на ОС. В отговора въззиваемата страна излага доводи за неоснователност и на възраженията на въззивника по приложението на чл.162 ГПК, като се сочи, че в случая ищецът нито твърди да са извършвани разходи от ЕС, нито са представяни такива доказателства или направени искания, поради което се счита, че страната, която не е ангажирала доказателства в своя ползва следва да понесе последиците, изразяващи се в отхвърляне на претенцията й. Моли се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ПРС в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Етажна собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, гр.Поморие, против Ф. Г. Б., за заплащане на следните суми – 905.76 евро, равняващи се на 1771.51 лв. – годишна такса за управление и поддръжка на общите части за 2016 г.; 191.21 евро, равняващи се на 373.98 лв.

– законна лихва върху сумата от 905.76 евро, за периода от 01.01.2017 г. до подаване на исковата молба; 503.20 евро, равняващи се на 984.17 лв. – годишна такса за поддръжка и управление на общите части за 2017 г.; 78.13 евро, равняващи се на 152.81 лв. – законна лихва върху сумата от 503.20 евро, за периода от 21.07.2017 г. до подаване на исковата молба; 201.28 евро, равняващи се на 393.67 лв. – вноска във Фонд „Ремонт и обновяване“ на общите части на комплекса за 2017 г.; 31.25 евро, равняващи се на 61.12 лв. – законна лихва върху сумата от 198.64 евро, за периода от 21.07.2017 до подаване на исковата молба; ведно със законните лихви върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът Ф.Б. е собственик на недвижим имот в Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ – Апартамент *, в бл.*, на шесто мансардно ниво, на кота +14,00, с площ от 79.83 кв.м. и 20.81 кв.м. общи части, или общо 100.64 кв.м. Твърди се, че с решение на ОС на ЕС от 12.11.2014 г . собствениците на самостоятелни обекти са избрали Общо събрание за форма на управление на Етажната собственост, а с решение по т.2 от дневния ред е бил определен размера на годишната такса за поддръжка и управление на общите части на комплекса от 9 евро/кв.м. Твърди се също, че на 29.06.2017 г. е проведено следващото ОС на ЕС, на което с решение по т.6 от дневния ред е определен размера на годишната такса за поддръжка и 3 управление на общите части за 2017 г. от 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 е определен размера на годишната вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ от 2 евро/кв.м. Ответникът дължал за притежаваните от него обекти годишна такса за управление и поддръжка за 2016 г. и 2017 г., както и годишна вноска за фонд „Ремонт и обновление“ в размер на исковите суми. Твърди се, че задълженията на ответника са станали изискуеми, като същият многократно е бил канен – устно и по електронна поща да изпълни задълженията си, но и до момента сумите не са изплатени, поради което същият дължи и мораторна лихва за забава върху тях в посочените в исковата молба размери. Предвид това, претенцията до съда е за осъждане на ответника да заплати на ищцовата ЕС посочените суми, ведно с дължимата мораторна лихва за посочените периоди и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В депозирания писмен отговор ответникът А. В. е оспорил исковата претенция като недопустима и неоснователна със следните възражения – не съществува ЕС на сграда „Феста Апартмънтс Поморие“; решенията на ОС на ЕС от 29.06.2017 г. са отменени от съда с решение по в.гр.д.№ 100/2019 г. на БОС и исковете за заплащане на суми, основани на тези решения на ОС са недопустими и неоснователни; ищовата ЕС не е извършвала поддръжка и управление на общите части за твърдените периоди; таксите за управление за определени в нарушение на императивните норми на ЗУЕС, а самият размер е неопределен; с решението на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. е определена единствено такса за поддръжка за 2015 г., като за 2016 г. и 2017 г. няма определена такса и тази за 2015 г. не може автоматично да се приложи за следващите години; ответникът не дължи заплащането на такса за поддръжка, тъй като не е живял повече от 30 дни през 2016 и 2017г. в апартамента си. С отговора е направено и възражение за погасяване по давност на вземанията за 2016 г., тъй като са предявени след изтичане на 3-годишен давностен срок от момента на възникването им.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, ангажирани от страните за установяване на твърденията и възраженията им.

С постановеното по делото решение, за да отхвърли претенцията за заплащане на претендираните такси за поддръжка и управление на общите части на ЕС, първоинстанционният съд е приел, че в случаите, когато в производството по чл.40 ЗУЕС решението на ОС на ЕС бъде отменено от съда като неправилно, постановено в противоречие със закона, ЕС не може да прилага занапред това решение, нито предходно такова с идентично съдържание, а трябва да съобрази поведението си с предписаното от съда, като проведе ново ОС, на което съответните решения бъдат преразгледани и съобразени с разпоредбите на специалния закон. В този смисъл, съдът е приел, че решението на ОС на ЕС от 12.11.2014 г., на което се основават ищцовите претенции няма действие за процесните 2016 г. и 2017г., тъй като таксата е била определена с последващо решение на ОС на ЕС от 29.06.2017 г., което впоследствие е било отменено по съдебен ред, а след отмяната на това решение, взетото по-рано решение от 2014 г. не се прилага автоматично за 2017 г. Предвид това, ПРС е приел, че таксите за поддръжка и управление за 2016 г. и 2017 г. са недължими, поради липса на действащо за процесния период решение на ОС на ЕС, поради което е отхвърлил като неоснователен иска за тяхното заплащане, както и акцесорната претенция за заплащане на лихви върху тези вземания. Що се касае до исковете за претендираните такси за Фонд „Ремонт и обновяване“ съдът е приел, че този фонд е 4 създаден с решението от 2014 г. и съществуването му е предвидено в закона, като при липса на взето решение от ОС за 2017 г. следва за размера на дължимите вноски за попълване на фонда да намери приложение норма на чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС, която да замести липсващата воля на етажните собственици, а именно 1% от МРЗ за 2017 г. Предвид това и с оглед размера на МРЗ за 2017 г. от 460 лв., съдът е изчислил дължимата от ответника минимална вноска за фонд „Ремонт и обновление“ за процесната 2017 г. в размер 4.60 лв. месечно, а за годината – 55.20 лв. , поради което в тази част е уважил иска, като го е отхвърлил в останалата част. Частично е уважен и иска за лихва за забава, като с оглед основателността на иска до размера на 55.20 лв., съдът е изчислил, че дължимата лихва върху тази сума за периода от 01.01.2018 г. до подаване на исковата молба възлиза на 6.23 лв., поради което претенцията е уважена в този размер, а за разликата до претендираната лихва е отхвърлена като неоснователна.