Решение № 2622 от 30.09.2025, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2622

Русе, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - II КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

Членове:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ДИАНА КАЛОЯНОВА

При секретар СВЕЖА БЪЛГАРИНОВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КАЛОЯНОВА канд № 20257200600385 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по околната среда и водите ((РИОСВ) Русе чрез надлежно упълномощен процесуален представител срещу Решение № 115/05.03.2025 г., постановено по АНД № 1982/2024 г. на Районен съд – Русе. С оспореното решение е изменено частично Наказателно постановление № 28/30.10.2024 г., издадено от касационния жалбоподател, с което за нарушение на чл. 123в, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС на „Линамар лайт металс Русе“ (ЛЛМР) ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 000 лева, като въззивната инстанция е намалила размера на наложената санкция на 20 000 лева. Сочи се в жалбата, че е налице касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Иска се от съда да отмени оспореното решение в обжалваната част и да бъде потвърдено процесното наказателно постановление изцяло.

Постъпила е и частна касационна жалба от директора на РИОСВ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу Определение № 334/ 16.04.2025 г., постановено по АНД № 1982/2024 г. на Районен съд – Русе, в която се сочи, че оспореното определение е постановено в противоречие с материалния закон, необосновано е и е неправилно. Твърди се, че е нарушена справедливостта като правна категория. Предявено е следното искане: „Предвид изложеното, моля да уважите жалбата и да намалите размера на адвокатското възнаграждение при съобразяване на горните критерии.“

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. В. М., АК Русе, надлежно упълномощена, която поддържа касационната жалба и касационната частна жалба, на основанията, изложени в тях и при подробно изложени съображения, отразени в протокола от съдебно заседание. Представя писмени бележки и претендира разноски по представен списък, придружен с писмени обяснения и доказателства за извършено плащане.

Касационният ответник „Линамар лайт металс Русе“ (ЛЛМР) ЕООД, [ЕИК]; със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, представлявано от Л. А. - управител и адрес за призоваване гр. Русе, [улица], вх. Б, партер се представлява в процеса от адв. Л. П., АК Русе, надлежно упълномощен. Адвокат П. е представил Възражение на касационна жалба, в което излага подробни разсъждения относно релевираните възражения в тази жалба. Посочва, че правилно наложената имуществена санкция е намалена, защото нарушението е формално; наложеното наказание е необосновано; дружеството е изпълнило дадените му предписания по т. 6 от констативния протокол; няма спор по фактическата обстановка; липсват каквито и да са вредни последици; съществуват проблеми от обективен характер поради наличието на тромава административна процедура във връзка с подписване на договор с „ВиК“ ООД Русе; липсват конкретни мотиви за налагане на наказание.

Касационният ответник е представил възражение и на частна жалба срещу Определение № 334/16.04.2025 относно претенцията на директора на РИОСВ Русе за изменение на решението в частта за разноските. Посочено е, че постановеното определение е правилно. Въведено е следното възражение: „Ако за другата страна разноските ни са ВИСОК, НИЕ СЪЩО ТВЪРДИМ ,ЧЕ ТАКА ОПРОДЕЛЕНАТА „НА ОКО“ САНКЦИЯ В РАЗМЕР [НА] 000ЛВЕА Е НЕОБОСНОВАНО ЗАВИШЕНА, НО УДОБНО СЕ ПРОПУСКА, ЧЕ ВОДЕЩОТО В ТЕИ ДЕЛА ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО Е МАТЕРИАЛНИЯТ ИНТЕРЕС.“. Представени са и други доводи, които съдът ще обсъди при разглеждането на тази жалба. Иска се от касационната инстанция да остави тази жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание касационният ответник се представлява от адв. Л. П., който поддържа възраженията и по двете жалби. Иска от съда да остави в сила оспореното решение като излага подробни доводи, отразени в протокола от съдебно заседание. Представя списък на разноски и доказателства за тяхното плащане.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе счита касационната жалба за частично основателна и посочва, че спора между страните е свързан с явната несправедливост на наложеното наказание - имуществена санкция. На практика има административно нарушение, приложена е материалноправна разпоредба на чл. 123в, т. 2 от ЗООС и е приложена санкционната административнонаказателна норма на чл. 164а, ал. 1 от закона като предвижда санкция в размер от 10 000 до 500 0000 лева. Посочва, че в наказателното постановление няма посочени смекчаващи вината обстоятелства, а за отегчаващи обстоятелства е записано „наличие на многократно извършени нарушения", но за тези многократни нарушения не са приложени доказателства. Дава разяснение, че при определяне на административно наказание следва да се приложи принципа от Наказателния кодекс – съобразяват се всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и когато в превес са отегчаващите обстоятелства се налага наказание към максимума, а когато в превес са смекчаващите обстоятелства се налага наказание към минимума. В конкретния случай няма никакви данни за отегчаващи обстоятелства. Отчитайки обаче интензитета на нарушението, макар нарушението да е формално, счита, че най-справедливо би било, ако наложеното наказание е под средата на предвиденото в закона. Посочва още, че с така определения размер от въззивния съд на санкцията от 20 000 лева, отчитайки характера и интензитета на извършеното административно нарушение, не се постигат целите на административното наказание, поради което намира, че следва да бъде изменено решението на районния съд като бъде определено наказание под средата на определената от закона санкция.

Касационната жалба и касационната частна жалба, като подадени от надлежна страна по чл. 210, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговарящи на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, са процесуално допустими, са основателни.

Съдът следва да изложи мотиви поотделно за всяка от двете жалби, с които е сезиран:

ОТНОСНО касационната жалба:

Не се спори между страните, че ЛЛМР ЕООД е оператор на „Инсталация за претопяване, включително сплавяване на метали, различни от изброените в т. 2.2.; 2.3. и 2.4., включително на възстановени продукти и експлоатация на леярни, с топилен капацитет над 20 т за денонощие за олово и за кадмий и 20 т за всички останали метали“, която инсталация попада в обхвата на т. 2.5.б. от Приложение № 4 към ЗООС. Във връзка с тази инсталация, дружеството е титуляр на Комплексно разрешително № 105-Н2/2019 г./23.07.2019 г., последно актуализирано с Решение № 105-Н2-И0-А1/2022 г.

На основание чл. 120, ал. 5 във връзка с чл. 117 от ЗООС; чл. 6, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройство и дейността на РИОСВ и Заповед № РД 806/ 31.10.2006 г. на министъра на околната среда, със Заповед № 527/11.09.2024 г., директорът на РИОСВ Русе е наредил извършването на проверка на ЛЛМР ЕООД в периода 16-20.09.2024 г. относно изпълнението на посоченото комплексно разрешително. Със заповедта е определен състава на проверяващата комисия (включваща експерти от РИОСВ Русе; от Басейнова дирекция „Д. район“, от „ВиК“ ООД Русе и от РЗИ Русе). В заповедта са включени и други условия във връзка с извършване на проверката; ръководството на същата; обобщаване на резултатите; съставяне на констативен протокол и доклад и евентуално съставяне на АУАН при установяване на нарушения във връзка с изпълнението на комплексното разрешително. Проверката е извършена на производствената площадка на оператора, намираща се в гр. Русе „Източна промишлена зона“, „Индустриален парк“.

В хода на проверката е установено, че ЛЛМР ЕООД не изпълнява в съответствие с нормата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС Условие 10.1.2.1 от процесното комплексно разрешително, както следва: „Притежателят на настоящото разрешително да зауства смесен поток (пречистени, производствени, охлаждащи и битово-фекални отпадъчни води след трисекционен водоплътен утаител, пречистени производствени след ЛПСОВ, пречистени дъждовни води след каломаслоуловители) в градска канализационна система на гр. Русе, единствено при наличие на актуален договор с Ви оператор и при спазване на изискванията в него, както и при спазване на изискванията, посочени в Таблица 10.1.2.1 и Таблица 10.1.2.1.1 на настоящото разрешително.“. Под ЛСПОВ следва да се разбира локално съоръжение за пречистване на отпадни води.

На 18.09.2024 г., при направен оглед на площадковата канализация чрез отваряне на ревизионни шахти в западната част на завода е констатирано, че ЛЛМР ЕООД използва две точки за заустване при разрешена само една с комплексното разрешително. Потоците са както следва:

Точка на заустване № 1, вписана в комплексното разрешително – смесен поток отпадъчни води – пречистени производствени, охлаждащи и битово-фекални след трисекционен водоплътен утаител и пречистени дъждовни след каломаслоуловители – заустването в градската канализационна система е на база сключен Договор № ОВ-124/01.02.2023 г. между „ВиК“ ООД Русе и ЛЛМР ЕООД, без пречистения поток от изход ЛСПОВ.

Точка на заустване № 2, невписана в комплексното разрешително - част от формираните производствени отпадъчни води – пречистен поток отпадъчни води на изход ЛПСОВ от биофилтрите и още 2 неопределени потока от хале 3 се отвеждат в градската канализационна система, като не се заустват в точка на заустване № 1, а във втора точка в района на транспортен портал да централния вход на завода, като са посочени географските координати на тази точка.

Заустването в точка, която не е вписана в комплексното разрешително и за която няма сключен договор с „ВиК“ ООД Русе е нарушение на изпълнението на комплексното разрешително, т.е. установено е нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС.

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № ВМ-21/18.09.2024 г., в който на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС са инкорпорирани предписания до ЛЛМР ЕООД. В т. 3 от посочените предписания е записано „Да се актуализира Договора с „ВиК“ ООД, гр. Русе, като се добави нова точка на заустване на потока, установен по време на проверката и описан в протокола.“, като е определен срок за изпълнение 18.10.2024 г.

За нарушението е съставен АУАН № 002625/26.09.2024 г., който е връчен на 30.09.2024 г. на надлежно упълномощен представител на дружеството. Срещу съставения АУАН не са постъпили възражения.

Издадено е Наказателно постановление № 28/30.10.2024 г., с което на дружеството жалбоподател на основание чл. 164, ал. 1 във връзка с чл. 123в, т. 2 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 500 000 лева, за нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Наказателното постановление е връчено на дружеството на 01.11.2024 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 7000 1JMWAU U (л. 37 от АНД 1982/2025 г.).

В резултат на обжалване от дружеството нарушител, състав на Районен съд – Русе е постановил оспореното в настоящото касационно производство Решение № 115/05.03.2025 г. Съдът е установил фактическата обстановка, макар да е изложил същата много съкратено, като изрично е посочил, че за констатациите и установеното нарушение на дружеството са дадени предписания да се представи схема на актуална площадкова канализация с обозначение на различните потоци води и трасета на отвеждането им в градската канализация. В решението е записано още, че фактическата обстановка „се установява от показанията на свидетелите, АУАН, НП, както и останалите материали по административнонаказателната преписка и представените от жалбоподателя“. Посочено e, че въззивната инстанция кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са дадени от незаинтересовани лица и се подкрепят от писмените доказателства по делото. Направен е извод, че не са налице нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, т.е. опровергава се това твърдение на жалбоподателя. Приема се, че страните не спорят относно качеството оператор на ЛЛМР ЕООД и наличие на комплексно разрешително, което то трябва да изпълнява във всеки един момент от дейността си; относно наличието на втора точка на заустване и липсата на договор с „ВиК“ ООД Русе за нея. Посочено е, че правилно АНО не е приложил чл. 28 от ЗАНН във връзка с § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за наличие на маловажен случай, както и че не е налице малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Накрая, въззивният съд е приел, че нарушението е правилно квалифицирано като такова по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, но наложеното наказание от 500 000 лева е „непосилно тежко“. За да достигне до посочената формулировка, районният съд се е позовал на факта, че нарушението е първо по вид; жалбоподателят е изпълнил даденото му предписание по т. 6 от Констативен протокол № ВМ-21/18.09.2024 г. и по тази причина наложеното наказание следва да се редуцира до 20 000 лева. Като аргумент за намаляване размера на наказанието е посочено още, че не са налице отегчаващи вината обстоятелства, тъй като към този момент не е ясно дали има извършено нарушение и виновно ли е извършено.