Решение № 829 от 19.10.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Шумен, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮДМИЛА Д. ГРИГОРОВАМИТЕВА при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от ЛЮДМИЛА Д. ГРИГОРОВА-МИТЕВА Гражданско дело № 20263630101773 по описа за 2026 година Предявени са обективно съединени искове- установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо, второ и трето от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

В исковата молба ищецът С. Б. Н., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, действащ чрез пълномощника адв. Х.Н. от Адвокатска колегия - Разград, с адрес на кантора и съдебен адрес: ***, излага, че е сключил с ответника „Фреш Кредит“ ЕООД, с ЕИК: 203495900, със седалище и адрес на управление: *** - партер, представлявано от законния представител – П.С.С. – управител, Договор за потребителски кредит №0009653 от 29.05.2020 г., по силата на който ответното дружество се е задължило да му предостави паричен кредит в размер на 400.00 лева. По силата на договора ищецът следвало да върне сумата посредством пет месечни вноски, като общата сума за връщане се равнявала на 418, 80 лева. Посочено било в договора, че размерът на годишната лихва е 18, 61 %, а размерът на годишния процент на разходите (ГПР)- 47, 44%. В чл.3 от договора било предвидено задължение за кредитополучателя в срок от 48 часа да осигури обезпечение по кредита чрез поръчителство или банкова гаранция, при неизпълнение на което е предвидено, че поръчителство ще бъде осигурено от кредитора, чрез 1 сключването на договор за поръчителство с избрано от кредитора лице.

Уговорено било кредитополучателят да заплати възнаграждение на така избраното от кредитора лице, равняващо се на сума от 220.00 лева, като плащането на това възнаграждение ставало посредством месечните вноски по договора. По този начин сумата, която ищецът следвало да върне на ответника се равнявала на 638, 80 лева. По договора била начислена и такса за експресно одобряване на документи в размер на 5% от главницата (20.00 лева).

Ищецът заявява, че договорът за кредит е нищожен, като излага подробни правни доводи. Счита, че не е спазена предвидената в закона форма и липсва посочване на ГПР, тъй като не са описани основните данни и методика за изчисляване на ГПР. На следващо място, излага твърдения и доводи за неточно изчисляване на ГПР, тъй като в последния не е включено възнаграждението за поръчителя, което кредитополучателят следва да заплати. Излага и доводи за неравноправност на договорни клаузи, както и доводи за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че е погасил задълженията си по договора, като е заплатил и суми, надвишаващи задълженията му.

Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит №0009653 от 29.05.2020 г., сключен между него и ответника, поради противоречие със закона (неправилно посочен ГПР), заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

На основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, моли да бъде осъден ответникът да му заплати сума в размер на 67,49 евро (132.00 лева), представляваща платена от ищеца без основание (при начална липса на основание) сума по Договор за потребителски кредит №0009653, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

В условията на евентуалност, ако съдът не прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №0009653 от 29.05.2020 г., предявява установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, съединени в условията на евентуалност, за прогласяване нищожността на клаузи в Договор за потребителски кредит №0009653 от 29.05.2020 г., сключен между ищеца и ответника, предвиждащи заплащане на допълнителни такси и възнаграждения за одобрено от кредитодателя дружество предоставящо гаранционни услуги по кредита, както и уговорената еднократна такса за 2 експресно одобряване на документи при усвояването на кредита в размер на 5% от главницата, поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. Претендира и разноски.

В хода на делото ищецът поддържа претенциите си, като е допуснато и изменение размера на осъдителния иск, като същият се счита предявен за сума от 122, 53 евро.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който излага аргументи за нередовност на исковата молба и неоснователност на исковете, излагайки правни и фактически доводи, и възражения.

В хода на делото моли исковете да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени извършените по делото разноски.

По отношение редовността на исковата молба, след личното явяване на ищеца и потвърждаване действията на процесуалния му представител, съдът счита исковата молба за редовна, а изложените от ответника възражения за неоснователни.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че на 20.05.2020 г. между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит №0009653, по силата на който ищецът, в качеството на кредитополучател е следвало да получи парична сума в размер на 400.00 лева, с насрещно задължение да върне сумата, ведно с уговорена възнаградителна лихва (18, 61%). В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 47, 44 %. В чл.3 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя в срок от 48 часа да осигури обезпечение по кредита чрез поръчителство или банкова гаранция от одобрена от кредитора банка, при неизпълнение на което е предвидено, че поръчителство ще бъде осигурено от кредитора за сметка на кредитополучателя, чрез сключването на договор за поръчителство с избрано от кредитора лице. Уговорено било кредитополучателят да заплати възнаграждение на така избраното от кредитора лице, равняващо се на сума от 220.00 лева, като плащането на това възнаграждение ставало посредством месечните вноски по договора. По този начин сумата, която ищецът следвало да върне на ответника се равнявала на 638, 80 лева. Няма спор, че това възнаграждение на поръчителя не е включено в ГПР. От приетото по делото 3 заключение по извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че общият размер на задължението на ищеца по договора е 638, 80 лева, включващо главница, лихви и възнаграждение за поръчителство, като по договора допълнително е начислена и такса за експресно одобряване в размер на 20.00 лева. ВЛ посочва, че при опреД.е на ГПР по договора кредиторът е взел предвид размера на кредита в месеци, ГЛП, еднократна такса и вид погасяване с анюитетни вноски, като възнаграждението за поръчителство не е включено в ГПР. В случай, че се включи последното възнаграждение, то размерът на ГПР е равен на 814, 0292%. Според заключението ищецът е заплатил по договора сума в общ размер на 639, 65 лева, която сума е разпределена от кредитора, както следва: 0, 85 лева- наказателни лихви, 220.00 лева- за поръчителство, 18, 80 лева- лихви и 400.00 лева- главница.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: „С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок.“. В горния смисъл е и Решение №50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о. и др.

При конкретния договор, ищецът изрично с настоящите искове се позовава на неговата недействителност, поради противоречието му с императивни правни норми, накърняване на добрите нрави и заобикаляне на 4 закона. При запознаване със съдържанието на договора за кредит, съдът установи, че същият противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Съгласно сочените разпоредби договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (т. 10), както и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11). Видно от представения договор за потребителски кредит, се установи, че е посочен ГПР – 47, 44 %, като безспорно от текста на договора става ясно, че кредитът ще се обезпечи с поръчителство по силата на сключен между кредитора и избрано от последния лице договор за поръчителство. Обезпечаването на договора чрез поръчителство е предвидено от кредитора още при сключване на договора, като е предвиден и размерът на възнаграждението, което кредитополучателят следва да заплати на определения от кредитора поръчител, което е платимо с месечните вноски по кредита. Няма данни дали и с кого кредиторът е сключил договор за поръчителство, но има данни, че са същият е събрал суми за възнаграждение на поръчител. От текста на договора става ясно, че гаранционната сделка е задължително условие за одобряване на кредита. Няма спор, че това възнаграждение на поръчителя не е включено в ГПР. Няма спор в съдебната практика, че разходите по договор за поръчителство, който е неизменно свързан с договора за кредит и представлява условие за сключване на последния, които разходи водят до увеличаване общия размер на дълга, следва да бъдат включени в общите разходи по кредита, т.е. в ГПР. В посочения смисъл е и Решение на СЕС от 13.03.2025 г., постановено по дело С-337/23. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Или в случая, процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК (да е сключен по ясен и разбираем начин), съответно на чл.

5

11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

От друга страна, годишният процент на разходите се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не.