Решение № 4676 от 26.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4676 гр. София, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110206768 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на П. Е. В., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 24-4332-019058/19.08.2024 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,00 (петдесет) лева за извършено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, както и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 (двадесет) лева за извършено административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно се поддържа, че начинът на описване на нарушенията в обстоятелствената част на наказателното постановление изключително затруднява защитата на жалбоподателя. Сочи се, че в чл. 137а, ал. 2, т.1-5 са посочени допустимите изключения и в т. 2 е отразено едно от тях, а именно допустимостта да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява това. В тази връзка се сочи, че жалбоподателят е на 59 години, със значително наднормено тегло, а преди години пострадал при тежко 1 криминално престъпление срещу него, в резултат на което му били причинени тежки увреждания по коремната област, гърдите, гърба и били засегнати в значителна степен и вътрешните му органи, дробове и т.н. По тази причина и при използването на обезопасителен колан получавал стягане, което му причинявало болка и затруднено дишане. Въз основа на изложеното се счита, че в случая изобщо липсва административно нарушение.

Във връзка с нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП се навежда, че действително към момента на спирането колата не е била преминала задължителния периодичен преглед за техническа изправност, но автомобилът бил собственост на юридическо лице, като във фирмата имало изрично назначен човек, на когото е възложено да следи за техническата изправност и административното обслужване на МПС-та, който не си е бил свършил работата.

По посочените съображения се релевира молба към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебните заседания жалбоподателят П. Е. В. не се явява и не се представлява. Същият не е намерен на посочения от него адрес в жалбата, поради което и съдът е приложил разпоредбата на чл. 61, ал. 4 ЗАНН.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на П. Е. В., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 24-4332-019058/19.08.2024 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, в контекста на събраните по 2 делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

На 02.08.2024 г. около 10:10 часа жалбоподателят П. Е. В. управлявал лек автомобил марка *****, с рег. № ********* в град София, по ул. „Крум Хр.Стоянов“ с посока на движение от ул.“Богданци“ към ул.“Пловдив“. На горепосоченото място и срещу Автогара Захарна фабрика, жалбоподателят бил спрян за проверка от служителите на ОПП – СДВР свидетелят М. и колегите му Г. Ц. И. и Р. Р. Е., които установили, че по време на движение водачът не използва и не е поставил обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът. Служителите на ОПП – СДВР установили това обстоятелство непосредствено преди подаване на сигнала за спиране.

След спиране на автомобила, чийто водач бил въззивникът В. и в хода на извършената проверка била установено също така, че МПС *****, с рег. № ********* е без валиден годишен технически преглед.

За констатираните нарушения свидетелят М. – заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР към процесната дата, съставил против водача на лекия автомобил П. Е. В. АУАН серия G A № 1257224/02.08.2024 г. като актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение срещу констатациите в АУАН GA № 1257224/02.08.2024 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 24-4332-019058/19.08.2024 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,00 (петдесет) лева за извършено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, както и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 (двадесет) лева за извършено административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

3

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител М..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. М. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля М. Д. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло. Възстановената от свидетеля Д. конкретика за обстоятелствата по случая, въпреки рутинността на осъществяваната от него служебна дейност, свидетелства на непосредствено възприети събития от действителността и изключва възможност за формалност на изявленията му и стремеж за поддържане на уличаваща нарушителя версия. Още повече когато изведените от свидетеля факти не се опровергават от други независими източници на доказателства.

Показанията на св. М. Д. са подробни, задълбочени, вътрешно балансирани и отразяват адекватно личните му възприятия върху създалата се пътна ситуация. Принадлежността на свидетеля към структурата на полицейските органи не се явява обстоятелство, което да постави под съмнение достоверността на заявеното от него или да указва единствено неговото предназначение да обслужи обвинителната теза без претенции за истинност. В този смисъл, обсъдените гласни доказателствени средства се явяват обективни и поради това годни доказателствени източници за обосноваване изводите по съществото на настоящия спор. Видно от показанията на свидетеля, същият е 4 възприел водача да управлява на посоченото място процесното МПС, което е било без валиден годишен технически преглед, без поставен предпазен колан.

От показанията на свидетеля съдът безспорно установи авторството на нарушенията и тяхното извършване.

Твърденията в жалбата в обратния смисъл са неподкрепени с доказателства и бланкетни. Не са ангажирани никакви доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение показанията на служителя на ОПП – СДВР, който е незаинтересован от изхода на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, включително и представените заповеди за компетентност по отношение на актосъставителя и наказващия орган.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок за обжалване по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

На първо място, настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност. Видно от приложената заповед по делото, младши автоконтрольорите имат право да издават АУАН, каквото правомощие им дава 5 и изрично чл. 189, ал. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление също е издадено от компетентно длъжностно лице – началник сектор към СДВР – ОПП, която също е упълномощена с цитираната заповед и в рамките на предвиденото в чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, според който наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН, респективно и всички възражения на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.

АУАН и оспорваното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на вменените на въззивника нарушения, включително мястото и времето на извършването им, описание на обстоятелствата, при които са извършени, посочени са нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на словесното описание на нарушенията. Налице е съвпадение между изведените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнота на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. Дори и да се приеме за лаконично, въвеждането на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална страна. Отразени са дата, място и конкретни действия/бездействия на жалбоподателя, които се отнасят към предявеното му 6 нарушение. В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но ясно отразяване на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, поради което и доводите на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.