Решение № 1841 от 09.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1841 гр. В., 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20213110115954 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от М. СТ. П., ЕГН **********, с адрес гр.В., кв.В., ул.“К.“№55 срещу Дневен център за деца и младежи с увреждания „Й. З.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.“К. М.“ №17 иск с правно основание чл.200 КТ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 6000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания физически и психически, вследствие от претърпяна трудова злополука на 28.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на трудовата злополука 28.01.2021г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Била в трудово правоотношение с ответника, за което имала сключен трудов договор №9/07.09.2017г., съгласно който изпълнявала длъжността „медицинска сестра“, с код НКПД 2215001, на пълно работно време. На 28.01.2021г. по пътя от дома към местоработата, придвижвайки се пеш, се подхлъзнала на заледен участък и паднала, вследствие на което получила счупване на горния край на дясната раменна кост (хумерус). Злополуката е декларирана като трудова от ответника пред ТП на НОИ – В. с Декларация за трудова злополука вх. № 5101-03-15 от 03.02.2021г. С разпореждане № 5104-03-30 от 17.03.2021г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – В. злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал.2 от КСО. При извършените медицински прегледи след претърпяната злополука е установена фрактура на проксималната част на десен хумерус, хематом на дясна мишница и дясна гръдна половина. Поради злополуката ищцата била временно неработоспособна в периода от 28.01.2021г. до 11.04.2021г., както и преживяла изключително силни болки и страдания – дясната ръка била напълно обездвижена с мека лонгета в продължение на 40дни, което довело до невъзможност да се обслужва сама и през този период ползвала чужда помощ.

През първите дни след злополуката ищцата не можела да спи, а до сваляне на лонгетата спяла седнала. Поради силните болки се наложило да приема допълнителни болкоуспокояващи. И към настоящия момент ищцата не се е възстановила напълно. Моли за уважаване на исковата претенция и претендира сторените разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва, като неоснователен. Не се оспорва наличие на трудово правоотношение с ищцата по време на настъпване на злополуката. Оспорва се размерът на исканото от ищцата обезщетение в размер на 6000лв., тъй като според ответника е налице хипотезата на чл. 201, ал.2 КТ – изразява се становище, че е налице груба небрежност от страна на ищцата.

Последната следвало да се съобрази с елементарните изисквания за безопасност при придвижване от дома си до работното място при лошите метеорологични условия, ниските температури и заледените участъци на тротоара и да предвиди възможността при тези условия да се подхлъзне на заледения тротоар пред Техническия университет. Била налице груба небрежност, защото е следвало да допусне настъпването на вредоносния резултат, но самонадеяно се е надявала да го предотврати и е допринесла за настъпването на трудовата злополука. Моли за частично отхвърляне на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000лв., като съда определи дела на съпричиняване на ищеца, на основание чл. 201, ал.2 КТ.

В проведеното по делото открито съдебно заседание молбата и отговорът се поддържат.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се уважи предявения иск с правно основание чл.200 от КТ за присъждане на обезщетение за вреди, претърпени като последица от трудовата злополука следва да е установи наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и настъпили вреди за ищеца, които са последица от злополуката.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване, между страните е обявено обстоятелство, че страните са се намирали в трудово правоотношение към момента на увреждането, както и че с Разпореждане 5104-03-30/17.03.2021г. на НОИ, злополуката на 28.01.2021г., при която е пострадала ищцата, е призната за трудова на основание чл. 55 КСО.

На л.12-22 е приложена медицинска документация на ищцата.

По делото е приет препис от цялото трудово досие на ищцата, вкл. документи с пряка и такива без пряка относимост към спора.

По делото са ангажирани специални знания посредством проведената СМЕ, чието заключение, като компетентно дадено, отговорило в цялост на поставените въпроси и неоспорено от страните, съдът кредитира в неговата цялост. От същото безспорно се установява, че в резултат на претърпяната трудова злополука М. СТ. П. е получила вклинено счупване на раменната кост на дясна ръка в горната й част /шийката/. Счупването било установено при преглед в спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна-В." в деня на злополуката с оглед проведените клинични прегледи и рентгеново изследване. Извършена била мека имобилизация на дясната ръка. Според експертът установеното увреждане е получено по механизма на падане от собствен ръст върху земната повърхност с изпъната ръка и добре отговаря да е осъществено по посочения в исковата молба начин. Счупването е довело до невъзможност за движения на ръката за период от 3-4 месеца, като последващо възможността за движение на ръката е била възстановена. Към настоящият момент според в.л. основните функции на ръката- двигателна и хватателна са възстановени, но се констатират болки при отвеждане на ръката назад и нагоре. Доколкото по данни на ищцата същата имала по- слаба сила на захват с дясна ръка, както и изпитвала известни затруднения при писане и болки при претоварване на ръката и промяна на времето, експертът е приел, че е необходимо продължаването на физиотерапевтични процедури.

В полза на ищцата са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля 2

Стелиян Петров в режим на водене, с показанията на които да установи претърпените неимуществени вреди, резултат от настъпилата на 28.01.2021г. трудова злополука.

От показанията на разпитания по делото свидетел, ценени при условията на чл.172 ГПК става ясно, че непосредствено след инцидента ищцата се нуждаела от непрекъснати грижи. Налагало се той да я храни, като първите два месеца изобщо не можела да се грижи сама за себе си. Нейни приятелки и оказвали помощ за поддържане на личната й хигиена.

Сочи, че след инцидента ищцата спяла седнала, тъй като именно в тази поза изпитвала наймалко болка. Около месец й се налагало да приема ежедневно болкоуспокояващи. Твърди, че ищцата била много притеснена, тъй като следвало да й бъде направена операция.

Впоследствие ръката й започнала да зараства и операция не била извършена. Започнала терапия, раздвижване, което продължило в рамките на три месеца.

Разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ урежда безвиновната отговорност на работодателя за причинени вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, като работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг работник или служител има вина за настъпване им. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищцата М. СТ. П. е претърпяла трудова злополука на 28.01.2021г, вследствие на която е получила вклинено счупване на раменната кост на дясна ръка в горната й част /шийката/, както и че към датата на злополуката е престирала труд за ответното дружество. Тези обстоятелства, както и факта, че злополуката е станала при придвижване, по време когато ищцата е отивала на работа, не са спорни между страните по делото.

В подкрепа на изложения извод относно настъпилата трудова злополука е представеното като писмено доказателство по Разпореждане 5104-03-30/17.03.2021г. на НОИ на ТП на НОИ - В., с което злополуката е призната за трудова злополука по чл.55, ал.2 КСО. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, като съгласно ал.2 на същия законов текст трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. В тази връзка съдът намира, че доколкото от страните по делото и в частност от ответната страна не е направено и проведено оспорване на посочения по-горе официален документ, следва да се приеме, че разпореждането на органа по чл.60, ал.1 КСО е доказателство за установените в него факти, и по-конкретно за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото.

В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №410 от 29.06.2010г. на ВКС по гр.дело №599/2009г., III г.о. ГК и др. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че причина за злополуката е падане на ищцата по време на отиването й на работа.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай са налице изискуемите кумулативно предвидени предпоставки за възникване на отговорността на ответното дружество по чл.200, ал.1 КТ, а именно: факта, че ищцата и ответното дружество са се намирали в трудово-правни отношения към момента на възникване на злополуката, трудова злополука, станала на 28.01.2021г., по време на която е настъпило увреждането на ищцата и причинна връзка между трудовата злополука и настъпилото увреждане.

Разпоредбата на чл.200 КТ предвижда, че задължението на работодателя за обезвреда възниква независимо от това дали той самият, негов орган или друг негов работник или 3 служител е виновен за увреждането.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответното дружество възражение за намаляване отговорността му по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, поради допусната от страна на пострадалата „груба небрежност“. В практиката и в правната теория не съществува спор, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение /груба небрежност/, съответстваща на самонадеяността /съзнавана небрежност/ по терминологията на наказателното право. За да е налице „груба небрежност“ следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати.

Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Като грубата небрежност не се отличава по форма, според субективното отношение към увреждането, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Като преценката е конкретна и зависи изцяло от фактите по делото. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №194 от 21.06.2011 год. на ВКС по гр.дело №1248/2010 год., III г.о., ГК, Решение №291 от 11.07.2012 год. на ВКС по гр.дело №951/2011 год., IV г.о., ГК, Решение №348 от 11.10.2011 год. на ВКС по гр.дело №387/2010 год., IV г.о., ГК и др.