Решение № 323 от 25.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Пазарджик, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220103964 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от Б. Р. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „******“ № ****, чрез адвокат С. В.

М. от ПАК, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „******“ № ***, против „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 5, представлявано от И. Х. К. и Р. Г. А..

Предявени са искове - иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.10а ал.2 от ЗПК - за обявяване за нищожна клаузата от договор за потребителски паричен кредит №L303029 от 25.07.2022г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане, и иск с правно основание чл.55 ал.1, предл.1-во от ЗЗД.

В подадената искова молба се твърди, че на 25.07.2022 г., Б. Р. Т., с ЕГН:

********** е сключил договор за потребителски паричен кредит № L303029 с „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807 в размер на кредита: 1 300 лв., срок на кредита: 24 м., размер на вноската по кредита: 80.24 лв., ГПР: 49.51 %, годишен лихвен процент: 20.00 % и общо дължима сума по кредита в размер на: 1 926.43 лв. Съгласно договор за потребителски паричен кредит № L303029 Кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане в 1 размер на 337.55 лв.. “Таксата за разглеждане“ се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и Приложение към индивидуалния договор за кредит. Размерът на Таксата за разглеждане е посочен в индивидуалния договор за кредит. За да се избегнат всички съмнения, Таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на Кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина. В случаите, когато Клиентът избере плащането на Договорно възнаграждение, последният не е длъжен да заплати Таксата за разглеждане и лихвите. Еднократната такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от Кредитора и се възстановява от Кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план описан в чл. 9.1 от настоящия Договор („Погасителния план“).”

Твърди се, че след одобряване на заявлението за отпускане на потребителски кредит на Б. Р. Т., еднократната такса за разглеждане на заявлението му за кредит в размер на 337.55 лв. е била включена автоматично в условията на договора за потребителски кредит, върху които той не е имал възможност да влияе и да иска промяната им. Клаузата за заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв. не е индивидуално уговорена между страните по договора. Еднократната такса за разглеждане в размер на 337.55 лв. също е включена в погасителния план по договора за потребителски кредит. По време на действието на договора за потребителски кредит Б. Р. Т. е платил пет месечни вноски в размер на 80.24 лв. и една месечна вноска в размер на 95.10 лв. съгласно погасителния план по договора.

На 23.02.2023 г. Б. Р. Т., с ЕГН: ********** сключва нов договор за кредит с № L316603 с „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807 съгласно, който 1 292.04 лв. от отпуснатия кредит ресурс по договора в общ размер на 1 999.04 ще се използва за плащане на паричните задължения, които Б. Р. Т. има към „ЮтеКредит България“ ЕООД по договор за потребителски паричен кредит № L303029 от 25.07.2022 г. С прихващането на 1 292.04 лв. Б. Р. Т. погасява предсрочно задълженията си по договор за потребителски паричен кредит L303029 от 25.07.2022 г.

Твърди се, че на 25.07.2022 г. Б. Р. Т. и „ЮтеКредит България“ ЕООД са сключили договор за потребителски кредит по смисъл на чл. 9 и сл. от Закона 2 за потребителския кредит (ЗПК), спрямо който договор са приложими разпоредбите на именно този закон. Следователно Б. Т. се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закон за защита на потребителите (ЗЗП) - арг. от 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - 148 ЗЗП. В този смисъл систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.

Твърди се, че клаузата от договор за потребителски паричен кредит № L303029, предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв. представлява такса, която е свързана с усвояването на кредита, което е забранено с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Целта на таксите и комисионите по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Кредиторът не може да изисква плащане на такси за действия, свързани с управлението и усвояването на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита - чл. 10а ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие. Клаузата от договор за потребителски паричен кредит № L303029 предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в 3 размер на 337.55 лв. противоречи на чл. 10а ал. 2 ЗПК, тъй като представлява такса за извършване на действие, свързано с усвояване и управление на кредита, което означава, че в случая чл. 10а, ал. 1 от ЗПК не намира приложение, тъй като посочената "такса за разглеждане" е свързана именно с усвояването на кредита. Поради което считаме, че клаузата от договор за потребителски паричен кредит № L303029 предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв. е нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 10а от ЗПК.

Твърди се, че клаузата от договор за потребителски паричен кредит № L303029, предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв., води до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, което е в нарушение на добрите нрави. Сумата в размер на 337.55 лв. е повече от 25 % от предоставения заем, която е дължима в деня на подписване на договора.

Следователно същата има отношение към разглеждането и изплащането на кредита. В този смисъл въпросната услуга се отнася за действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит-разглеждане на искането и изплащане на съответната сума и доколкото те са част от дейността по кредитиране разходите за тях следва да са включени в цената на самата финансова услуга. Това навежда извод за повторно заплащане от клиента на предоставената му услуга и сочи единствено неоснователно обогатяване за кредитора. На това основание клаузата от договор за потребителски паричен кредит № L303029, предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв., противоречи на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставящ възможност за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита.

Твърди се, че вследствие на плащането на част от сумата по клаузата от договор за потребителски паричен кредит № L303029 предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв., която е нищожна клауза, „ЮтеКредит България“ ЕООД се е обогатил неоснователно.

Б. Р. Т. е заплатил сума в размер на 199.46 лв. в повече по нищожната клауза на договор за потребителски паричен кредит № L303029 предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв. Налице е 4 фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платената в размер на 199.46 лв. сума при начална липса на основание. Видно от договор за кредит с № L316603 от 23.02.2023 г., Б. Р. Т. е погасил предсрочно задълженията си по договор за потребителски паричен кредит L303029 от 25.07.2022 г., в което погасяване се включва и заплащането на 199.46 лв. по клаузата от договор за потребителски паричен кредит № L303029 предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв. Поради което на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „ЮтеКредит България“ ЕООД следва да върне 199.46 лв. на Б. Р. Т., която парична сума е платена по нищожната клауза от договор за потребителски паричен кредит № L303029 предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55лв.

Искането към съда е да обяви за нищожна клаузата от договор за потребителски паричен кредит № L303029, предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв. на основание чл. 26 от ЗЗД, във връзка с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

В условията на евентуалност, ако съдът обяви за нищожна клаузата от договор за потребителски паричен кредит № L303029, предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв., се моли съдът да осъди „ЮтеКредит България“ ЕООД да заплати на Б. Р. Т. сумата в размер на 199.46 лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, поради платена при начална липса на основание.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор, с който се моли съдът да признае за безспорни следните факти и обстоятелства, че на 25.07.2022 г. е сключен Договор за кредит №:

L303029 между „ЮтеКредит България“ ЕООД и ищеца за сумата в размер на 1300.00 лева, като същата е усвоена на 25.07.2022 г., при фиксиран лихвен процент 20 % и ГПР 49.51 %, и срок на погасяване 6 месеца.

Счита се, че предявените искове срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД са изцяло неоснователни, поради следните съображения:

Твърди се, че на 25.07.2022 г. е сключен Договор за кредит №: L303029 между „ЮтеКредит България“ ЕООД и ищеца, за сумата 1300.00 лева, със 5 срок на погасяване до 25.07.2024 г„ при фиксиран лихвен процент 20 % и ГПР 49.51 %.

Твърди се, че договорът е подписан от разстояние цифрово, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура, а именно:

Твърди се, че клиентът е кандидатствал за отпускане на потребителски кредит чрез мобилното приложение на „ЮтеКредит България ЕООД“. При кандидатстването за потребителски кредит, заявителят е предоставил лични данни, посочил е желания размер на кредита, срока на кредита, наименованието на кредитния продукт, условията при които желае да ползва кредита.

Твърди се, че заявката е направена от разстояние, клиентът е потвърдил електронно и се е съгласил с Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел Рамково споразумение на „ЮтеКредит България ЕООД“ за предоставяне на потребителски кредити.