Решение № 2206 от 13.08.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7933/2022
- Вид
- Решение № 2206
- Подписан
- 13.08.2022
- В сила
- 13.08.2022
- Състав
- Валерия Банкова, Мая Михайлова, Десислава Зисова
Цитирани разпоредби
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 2206 гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
Десислава Зисова
Мая Михайлова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20221100507933 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от С.О. – длъжник по изп.д. №1352 по описа за 2022г. на ЧСИ С.П. срещу постановление на съдебния изпълнител от 27.06.2022г., с което ЧСИ отказал да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение, след направено от длъжника възражение в този смисъл.
Жалбоподателят поддържа, че плащането на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по делото, е недоказано, евентуално - прекомерно, както и че таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно определена.
Взискателят оспорва жалбата.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество, въззивният съд намира следното:
1. Възраженията на жалбоподателя за липса на доказателства за заплащането на процесния адвокатски хонорар, са неоснователни. По изпълнителното дело са представени договор за правна помощ, фактура и извлечение от разплащателна сметка, от които се установява заплащането по банков път на обща сума по фактура в размер на 419лв., от които 300 лв. адвокатски хонорар. Възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство, в която са посочени изпълнителни способи. Други действия по процесуално представителство, защита и съдействие по делото няма данни да са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на избрания способ за изпълнение.
Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което в случая следва да се счита, че е налице основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по чл. 10 т. 1 НМРАВ , а не и по т. 2 на същата разпоредба. По 1 силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Поради това адвокатското възнаграждение от 300 лв. се явява прекомерно и следва да се намали на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер съгласно Наредба №1/2004 г. – в размер на 200 лв.
2. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на постановлението за разноски, съдържащо се в получената от длъжника покана за доброволно изпълнение в частта относно определената такса по чл.26 от Тарифата, също са основателни. Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и поспециално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата.
Ето защо, таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, която възлиза на 2235 лв. Изчислена по реда на т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса възлиза на сума в размер на 198.80 лв.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното производство не следва да се присъждат. Това е така, защото предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление на съдебния изпълнител от 27.06.2022г., с което ЧСИ С.П. е отказал да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение по изп.д. №1352 по негов опис за 2022г., като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение сумата от 200 лв.
ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - сумата от 198,80 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2