Решение № 260229 от 17.06.2025, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 17.06.2025 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Росен Димитров при секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10501/2020 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК от С.Г.С., ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН **********, с адрес-***, против „Б.Д.“ ЕАД ЕИК *********, с която са предявени искове за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника, при условията на солидарност сумите: 50585,67 евро-главница; 3724,73 евро- договорна лихва за периода 28.06.2010г. - 26.08.2010г.;

2171,15 евро- такси закъснение, за периода 09.04.2010г. - 26.08.2010г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.08.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 12896/2010 г. по описа на Районен съд - гр. Варна и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20107110401205 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., per.

№ 711 на КЧСИ, с район на действие - ОС - гр. Варна, поради погасяване на вземанията по давност изтекла на 13.09.2015 год.

Ищците твърдят,че вземането по това изпълнително дело е прекратено по давност от 5 години изтекла на 13.09.2015 год. и моли съдът да постанови решение с което да установи този факт,както и че не дължи изпълнение по издадения в полза на банката изпълнителен лист.

Ответникът „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление *** оспорва искът като недопустим,евентуално като неоснователен.Вземането,за което е издаден изпълнителния лист по силата на заповед за незабавно изпълнение е приключило през 2018 год. с влязло в сила решение,а самото изпълнително дело е било спряно през 2015 год.,а след това и с определение по настоящето дело/при разглеждането му в началото от Пловдивския окръжен съд/от 08.07.2020 год.

Моли съдът да отхвърли искът и претендира разноски.

Доказателствата са писмени.

Съдът след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установено е и няма спор, че в полза на „Банка ДСК“ АД срещу С.Г.С. и С. Г.С. е издадена на 27.08.2010 год. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12896/2010г. на Районен съд гр. Варна, 25-ти състав. Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1205/2010 г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я., per. № 711 на КЧСИ, район на действие ВОС.

Изпълнителното производство е било спряно с обезпечителна заповед на СГС, издадена по гр.д. № 9730/2015 г., ГО 1-16 състав по предявен от ищците иск на същото правно основание, на което е предявен и настоящия иск - недължимост на сумите по издадения изпълнителен лист.

С определение № 1077/08.07.2020 год. по гр. дело № 998/2020 г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив съдът е спрял изпълнението по изпълнително дело № 20107110401205 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., peг. № 711 на КЧСИ, с район на действие - ОС - гр. Варна.

Други релевантни доказателства по делото няма.

Предвид установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. ГПК за установяване недължимост на вземания, които са предмет на изпълнително дело № 20107110401205 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., peг. № 711 на КЧСИ, с район на действие

- ОС - гр. Варна.

Неоснователно е твърдението на ищците - длъжници по изпълнителното дело, че вземането на банката по издадения изпълнителен лист е погасено с 5 годишна давност изтекла към датата 13.09.2015 год. При наличието на висящото изпълнително дело за принудителното събиране на вземането на банката въз основа на издадения по ч.гр.д. № 12896/2010г. на Районен съд гр. Варна, 25-ти състав изпълнителен лист давност изобщо не е текла до 26.06.2015 г. според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2020 г., ОСГТК, доколкото до горната дата тълкуването е било,че при висящо изпълнително дело давност не тече.

При това положение твърдението на ищците, че от 2010 год. до 2015 год. вземането , за което е имало висящо изпълнително дело е погасено по давност е незаконосъобразно, тъй като през тома време давност изобщо не е текла с оглед задължителното тълкуване дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г. , което тълкуване е било валидно до 26 юни 2015 г.

Ето защо исковата претенция е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от спора на осн. чл. 78, ал .3 от ГПК на ответника се дължат сторените от него разноски в настоящото производство-юрисконсултско възнаграждение от 450 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.С., ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН **********, с адрес-***, против „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени искове за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника, при условията на солидарност сумите: 50585,67 евро- главница; 3724,73 евро-договорна лихва за периода 28.06.2010г. - 26.08.2010г.; 2171,15 евро- такси закъснение, за периода 09.04.2010г. - 26.08.2010г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.08.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 12896/2010 г. по описа на Районен съд - гр. Варна и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20107110401205 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., per. № 711 на КЧСИ, с район на действие - ОС - гр. Варна.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК С.Г.С.,

ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН ********** да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД ЕИК 121830616сумата от 450 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена до изтичане на двуседмичен срок от връчването на препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: