Определение № 22867 от 26.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 10666/2026
- Вид
- Определение № 22867
- Подписан
- 26.10.2026
- В сила
- 26.10.2026
- Състав
- Димитър Ковачев, Пламен Иванов Шумков, Иван Валентинов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22867 гр. София, 26.10.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитър Ковачев
Членове:
Пламен Ив. Шумков
Иван В. Стоянов като разгледа докладваното от Пламен Ив. Шумков Въззивно частно гражданско дело № 20261100510666 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ищцата А. Н. Ч. чрез процесуалния й представител адвокат А.Д., срещу Определение № 32417 от 08.09.2026 г., постановено по гр. д. № 7454/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I г.о., 26 състав.
С обжалваното първоинстанционно определение Софийският районен съд е оставил без уважение подадената от ищцата молба с вх. № 257508 от 17.08.2026 г. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 15576 от 05.08.2026 г. в частта за разноските, с която А. Н. Ч. е осъдена да заплати на ответника „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 201253421, сумата от 80,02 евро разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за прекратената поради оттегляне част от осъдителния иск.
В подадената частна жалба жалбоподателката формално заявява искане за отмяна на Определение № 32417 от 08.09.2026 г. и за изменение на първоинстанционното Решение № 15576 от 05.08.2026 г. по гр. д. № 7454/2026 г. в частта за разноските.
Изложените в жалбата подробни съображения обаче са изцяло насочени към размера на присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Развиват се съображения за несъобразяване на пазарните нива на адвокатския труд, за практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дела C-427/16, C-428/16, C-438/22, C-57/15 и съединени дела C-94/04 и C-202/04, за приложимостта на критериите за разумност и пропорционалност, за разходите и издръжката на адвокатската кантора и за ориентировъчния характер на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Формулиран е изричен петитум въззивният съд да отмени първоинстанционното определение и да измени Решение № 15576 от 05.08.2026 г. по гр. д. № 7454/2026 г. на СРС в частта за разноските, като осъди „НЕТКРЕДИТ“ ООД да заплати на адвокат А.Д. адвокатско възнаграждение в претендирания размер с включен данък върху добавената стойност (ДДС).
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна „НЕТКРЕДИТ“ ООД, е подала писмен отговор, като излага доводи за неоснователност на частната жалба. Поддържа се, че присъдените от районния съд разноски са правилно определени съобразно фактическата и правна сложност на спора, обема на извършените процесуални 1 действия и прекратяването на производството за сумата от 500,13 евро вследствие на извършено от ищцата оттегляне на иска. Изтъква се, че за прекратената част от иска ответникът има право на разноски по силата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение.
Софийският градски съд, като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима — подадена е в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на въззивен контрол преграждащ съдебен акт Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
От данните по приложеното гр. д. № 7454/2026 г. по описа на СРС се установява, че с Решение № 15576 от 05.08.2026 г. районният съд е уважил предявения от А. Н. Ч. установителен иск по чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 202212120108140058, уважил е осъдителния иск по чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 138,98 евро, прекратил е производството по осъдителния иск за разликата от 500,13 евро (над 138,98 евро до първоначално претендираните 639,11 евро) поради оттегляне на иска по реда на чл. 232 ГПК и се е произнесъл по отговорността за разноски. С решението съдът е осъдил ответника „НЕТКРЕДИТ“ ООД да заплати на ищцата 531,02 евро разноски (по чл. 78, ал. 1 ГПК), осъдил е ищцата да заплати на ответника 80,02 евро разноски за прекратената част (посочвайки чл. 78, ал. 3 ГПК) и е осъдил „НЕТКРЕДИТ“ ООД да заплати на адв. А.Д. сумата от 240,00 евро с ДДС (200,00 евро възнаграждение и 40,00 евро ДДС) на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението е съобщено на ищцата на 08.08.2026 г., като преклузивният двуседмичен срок за обжалването му и съответно срокът за подаване на молба по чл.
248, ал. 1 ГПК за изменението му в частта за разноските е изтекъл на 24.08.2026 г. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК - на 17.08.2026 г., ищцата чрез адв. Димитров е подала молба, озаглавена „въззивна жалба“, съдържаща изрично евентуално искане да се разгледа като молба по чл. 248, ал. 1 ГПК. Видно от нейното съдържание и петитум, единственото заявено пред СРС искане е било за отмяна на осъждането на ищцата за сумата от 80,02 евро разноски в полза на ответника за прекратената част от иска. В молбата от 17.08.2026 г. не е било формулирано никакво искане за изменение или допълване на решението в частта относно присъденото в полза на адвоката възнаграждение от 240,00 евро с ДДС.
С постановеното по тази молба Определение № 32417 от 08.09.2026 г. районният съд се е произнесъл единствено по направеното искане за отпадане на присъдените 80,02 евро, като го е оставил без уважение.
Съгласно изричната норма на чл. 248, ал. 1 ГПК и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС (т. 14), производството по допълване или изменение на решението в частта за разноските е специален способ за защита, чието упражняване е предоставено на изключителната функционална компетентност на съда, постановил решението. Срокът за упражняването на това право е преклузивен - равен на срока за обжалване на решението.
В производството по частна жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК въззивният съд действа като контролно-отменителна инстанция спрямо постановеното от първоинстанционния съд определение по чл. 248 ГПК. Предметът на въззивната проверка е строго ограничен до предмета на първоинстанционното произнасяне. Недопустимо е във 2 въззивното производство по частна жалба страната за първи път да сезира въззивния съд с искане за изменение на първоинстанционното решение в част, по която първоинстанционният съд не е бил сезиран и не се е произнасял (в този смисъл Определение № 3892 от 16.07.2026 г. по к.ч.гр.д. № 2646/2026 г. на ВКС, I г.о.;
Определение № 3441 от 23.06.2026 г. по к.ч.гр.д. № 4151/2025 г. на ВКС, II г.о.;
Определение № 412 от 15.02.2023 г. по в.гр.д. № 3315/2020 г. на Апелативен съд София и др.).
В настоящия случай с частната жалба от 18.09.2026 г. за първи път се иска изменение на Решение № 15576 от 05.08.2026 г. чрез увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Това искане не е било заявено пред СРС и не е било предмет на обжалваното Определение № 32417 от 08.09.2026 г.
Въззивният съд не може за първи път по реда на инстанционния контрол по частна жалба да пререшава въпроса за размера на първоинстанционното адвокатско възнаграждение.
Искането не може да бъде препратено и на СРС за разглеждане по реда на чл. 248 ГПК, тъй като към момента на депозиране на частната жалба (18.09.2026 г.) двуседмичният преклузивен срок за искане на изменение на решението от 05.08.2026 г. е изтекъл (изтекъл на 24.08.2026 г.).
В частта, с която се обжалва Определение № 32417 от 08.09.2026 г., оставило без уважение молбата за изменение на решението относно присъдените в полза на ответника 80,02 евро разноски, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
В подадената частна жалба жалбоподателката не е навела никакви конкретни оплаквания или доводи срещу фактическите и правни изводи на СРС относно отхвърлянето на молбата за отпадане на присъдените 80,02 евро разноски. Всички доводи в жалбата са посветени изключително на размера на възнаграждението по чл.
38, ал. 2 ЗАдв.
При извършената служебна проверка на правилността на обжалвания акт настоящият състав намира определението на районния съд за правилно и законосъобразно. По делото е безспорно установено, че осъдителният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД първоначално е предявен за сумата от 639,11 евро, а с молба от 29.07.2026 г. ищцата е оттеглила иска за сумата от 500,13 евро, за която производство е прекратено на основание чл. 232 ГПК с влязлото в сила в тази му част решение. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, включително при частично прекратяване поради оттегляне на част от иска (в този смисъл Определение № 3598 от 17.12.2025 г. по к.ч.тр.д. № 1888/2025 г. на ВКС, II т.о.;
Определение № 3721 от 24.07.2024 г. по к.гр.д. № 1011/2024 г. на ВКС, IV г.о.;
Определение № 2782 от 21.09.2026 г. по в.гр.д. № 117/2026 г. на Апелативен съд – София). Районният съд е определил юрисконсултското възнаграждение на ответника в минимален размер от 102,26 евро (равностойност на 200,00 лв.) по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП, като правилно е присъдил съразмерна част от 80,02 евро за прекратената част от претенцията. Посочването в диспозитива на решението на чл. 78, ал. 3 ГПК вместо чл. 78, ал. 4 ГПК представлява непрецизност, надлежно изяснена в мотивите на определението по чл. 248 ГПК, която не опорочава материалноправната законосъобразност на акта.
Ето защо обжалваното Определение № 32417 от 08.09.2026 г. е правилно и следва да бъде потвърдено, като подадената срещу него частна жалба се остави без уважение.
По разноските за производството пред въззивния съд:
В производството по чл. 248 ГПК и по частна жалба срещу определение по чл.
3
248 ГПК разноски не се дължат и не се присъждат, тъй като това производство е насочено единствено към поправяне на пропуск или грешка на съда при разпределението на отговорността за разноски (в този смисъл Определение № 3740 от 27.11.2023 г. по к.ч.гр.д. № 4938/2023 г. на ВКС, I г.о.; Определение № 3441 от 23.06.2026 г. по к.ч.гр.д. № 4151/2025 г. на ВКС, II г.о. и др.). Наред с това изходът от настоящото частно производство е неблагоприятен за жалбоподателката, а насрещната страна не е заявила претенция за разноски за въззивната инстанция. Поради това искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв не следва да се уважава.
Воден от горното и на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК, Софийският градски съд ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. Н. Ч., ЕГН: **********, срещу Определение № 32417 от 08.09.2026 г., постановено по гр. д. № 7454/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав, с което е оставена без уважение молбата й по чл.
248 ГПК за изменение на Решение № 15576 от 05.08.2026 г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4