Определение № 601 от 11.08.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 601 гр. Габрово, 11.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова

Членове:

Диян Д. Атанасов

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20264200500372 по описа за 2026 година

Производството по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3456/23.07.2026 г. от адвокат Д. В. М. против Определение №77/20.03.2026 г. по гр.д № 277/2025г. по описа на PC Трявна.

В частната жалба се твърди, че с посоченото определение съдът неправилно е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските на жалбоподателя, с която е поискал увеличаване на присъдения адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. до пълния му претендиран размер от 1800 лева с ДДС за осъщественото процесуално представителство н а ищцовата страна в първоинстанционното производство. В жалбата се излагат доводи, че по делото са предявени 6 искови молби, относно 6 различни договора, като присъденото възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС не е справедливо. Изтъква се, че не са изложени разумни аргументи, за да бъде подценен квалифицирания адвокатски труд.

Не били съобразени фактическата и правна сложност на делото, извършената от адвоката подготовка, броят на заседанията и продължителността на делото, значимостта на извършените от адвоката процесуални действия за защита интересите на страната, извършваните от адвоката разходи за изпълнение на професионалните си задължения и икономическите условия в страната. При подробно позоваване на съдебна практика се прави искане съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да присъди в полза на пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в пълния размер, претендиран пред първоинстанционния съд.

В срока за отговор по чл. 276 ГПК „СТИК-КРЕДИТ“ АД оспорва частната жалба като неоснователна, като излага подробни съображения.

1

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на адвокат Д. М. за изменение на решение №104/03.12.2025 г. по гр.д. №277/2025 г. по описа на Районен съд – Трявна в частта относно разноските, като неоснователна. Съдът е приел, че определеното възнаграждение от 600 лева за предявените искове срещу "СТИК КРЕДИТ" АД, за обявяване нищожност на шест договори за потребителски кредити, сключени между дружеството и Н. В. С. от гр.

Трявна, съответства на фактическата и правна сложност на делото. Мотивирал се е с невисоката фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената от процесуалния представител на ищеца работа. Отчетено е, че по предявените шест броя обективно съединени искове са изтъкнати идентични доводи и възражения, като обемът на извършената от адв. Д. М. работа по съединените в едно гражданско съдопроизводство искове е също неголям и освен подаването на шест броя почти идентични по съдържание искови молби, е депозирано едно писмено становище във връзка с провеждане на едно единствено о.с.з. по делото.

Безспорно установено по делото е, че процесуалното представителство, осъществено от адв. Д. М., като пълномощник на ищеца, е при условията на предоставена безплатна адвокатска помощ по ЗА. В тази хипотеза и на основание чл.

38, ал. 2 ЗА в правомощията на съда е да определи размера на адвокатското възнаграждение, а не на страната, която го претендира, с оглед на което е ирелевантно за спора в какъв размер се претендира от пълномощника.

Съгласно решението на СЕС по дело С- 438/22 и установената съдебна практика, предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при приложението на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение от значение са фактическата и правна сложност на делото, предмета на спора, обема на осъщественото процесуално представителство, цената на иска.

В случая развилото се производство пред първоинстанционния съд по предявените от Н. В. С., чрез адв. Д. М., шест установителни иска за нищожност на същия брой договори за потребителски кредит не се отличава с фактическа и правна сложност с оглед предмета, събраните доказателства и наличието на установена съдебна практика по такъв вид дела. Процесуалният представител на ищеца е депозирал шест искови молба, към всяка от които е приложил копие от съответния ДПК. Същият не е взел лично участие в единственото проведено открито съдебно заседание по делото, като е представил писмено становище, в което е изложил доводи 2 по основателността на исковите претенции и се е позовал на релевантната съдебна практика. С оглед обема на осъществената процесуална защита от адв. М. пред първоинстанционния съд по конкретното дело, фактическата и правна сложност на спора, и защитавания материален интерес, въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е определил размера на следващото се на адв. М. възнаграждение, за оказана от него безплатна адвокатска защита на ищеца по делото.

При определяне на дължимото възнаграждение следва да се държи сметка и за обстоятелството, че предявените искове са основани на сходна фактическа основа и защитата по тях е изградена върху обща правна теза относно недействителността на процесните ДПК поради недействителността на неустоечните им клаузи и неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това механичното натрупване на възнаграждение за всеки иск поотделно, без отчитане на значителното припокриване на извършената процесуална дейност, би довело до присъждане на разноски, които надхвърлят разумната и справедлива стойност на положения труд Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №77/20.03.2026 г., постановено по гр.д № 277/2025 г. по описа на Pайонен съд - Трявна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3