Решение № 562 от 19.12.2013, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 529/2013
- Вид
- Решение № 562
- Подписан
- 19.12.2013
- Състав
- ЕМИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ДОНКОВА-НАЙЧЕВА, ИВАЙЛО ПЕТРОВ ГЕОРГИЕВ, ЯНА ВАСИЛЕВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.164, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.194, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.195 · Закон за задълженията и договорите
- чл.73, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.62, ал.4 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№ 562 гр. С. , 19.12.2013 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, трети състав в публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЯНА
НИКОЛОВА при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия ДОНКОВА гр. дело № 529 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Предявените от С. против Д. Г. И. искове са с правно основание чл.92 ЗЗД. Претендира се заплащане на сумата 23 100 лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на задължението за разкриване и поддържане на две работни места по трудов договор за периода от 01.01.2010 г. до
31.12.2010 г., установено в чл.8, ал.4 от сключен на 30.06.2004 г. договор за приватизационна продажба между страните; сумата 189,84 лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на задължението за въвеждане в експлоатация на обекта, за времето от 01.05.2010 г. до 26.07.2011 г., съгласно чл.8, ал.5 от договора, заедно с обезщетение за забавено плащане на неустойката за гореописаните периоди. Твърди се, че на 30.06.2004 г. общината, като продавач, и ответника като купувач, сключили договор за продажба на обществена тоалетна. Поддържа се, че съгласно чл.12 от договора за приватизационна продажба, страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението за разкриване и поддържане на две работни места по трудов договор купувачът дължи неустойка в размер на 150 % върху средната работна заплата за страната за всяко договорено, но неосигурено работно място за съответния период, а при неизпълнение на задължението за въвеждане на обекта в експлоатация, същият дължи и неустойка в размер на 0,01 % върху продажната цена за всеки просрочен ден. След извършена проверка, при която е констатирано неизпълнението на горните задължения, Надзорният съвет на Столичната общинска агенция за приватизация е взел решение за начисляване на претендираната с настоящата искова молба неустойка. Посочва също така, че е налице неизпълнение на задължението по чл.8, ал.4 от договора, тъй като трудовите договори не са сключени от купувача, а от трето лице.
Ответникът е оспорвал исковете с твърдението, че реално не е бил въведен във владение на продадения имот. Посочил е, че е била налице начална обективна невъзможност за изпълнение на уговорените задължения. Тези задължения не са възникнали, тъй като не е бил въведен във владение на продадения имот.
Продавачът не е посочил в тръжната документация, че обекта няма изградени външни връзки с водопровод и мръсен канал, поради което той не е могъл да функционира съобразно предназначението си и предвиденото в договора употребление.
На основание чл.219, ал.1 ГПК като трето лице – помагач на страната на ответника е конституиран „И.” АД – гр. С. .
С решение № 15 от 12.03.2013 г. по гр. д. № 552/2012 г. по описа на Пирдопския районен съд исковете са отхвърлени. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 524 лв.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство с искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове. В жалбата се сочи, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по действителността на договора за продажба, без да е сезиран с искане за това, евентуално, че същото е необосновано: изводът за липса на въвод във владение не съответства на събраните доказателства.
Ответникът по жалба, чрез процесуалния си представител, взема становище за нейната неоснователност.
Третото лице – помагач изразява същото становище.
След като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира следното:
Видно от сключен на 30.06.2004 г. договор за продажба № 257-02, продавачът – С., представлявана от Столичен общински съвет, чрез изпълнителния директор на Столичната общинска агенция за приватизация, е прехвърлил на купувача – Д. Г. И., определен с решение № 257/01.06.2004 г. на Надзорния съвет на СОАП, собствеността върху следния имот: обществена тоалетна, находяща се в УПИ II-8 в кв.159а, местност „Зона Б-4” по плана от 1994 г., градинката пред църквата „Свети Никола”, със застроена площ 32,40 кв. м. и със съответното право на строеж. Изрично в чл.2 и чл.8, ал.1 е посочено, че купувачът купува обекта в състоянието, в което се намира в момента на продажбата. В негова тежест е възникнало и задължение да направи инвестиции за осъществяване на основен ремонт на обекта. Определената продажна цена е 4 200 лв. /чл.5/. В тежест на купувача са възникнали задължения за разкриване и поддържане на две работни места в период от 10 години общо два броя работни места на трудов договор, считано след въвод в експлоатация на обекта, както и да въведе обекта в експлоатация в срок до 6 календарни месеца, считано от датата на въвод във владение, установени съответно в чл.8, ал.4 и ал.5 от договора. За продавача е възникнало задължение да въведе във владение купувача в 45-дневен срок от сключването на договора след подписване на приемно-предавателен протокол от страните и от кмета на район „В.” /чл.9/. В решение № 47/06.02.2003 г. за приватизация, въз основа на което е сключен договора, осигуряването на въвода във владение също е възложено на кмета на района.
Предвидено е, че при неизпълнение на поетите задължения съгласно цитираните по-горе клаузи купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 150 % върху средната работна заплата за страната върху всяко договорено, но неосигурено работно място за съответния период /чл.12, т.3/ и в размер на 0,01 % върху продажната цена за всеки просрочен ден при забава за въвеждане на обекта в експлоатация /чл.12, т.4/, като неизпълнението на задълженията се определя при изтичане на предвидените срокове /чл.12, ал.2 от договора/. Срокът за заплащане на уговорените неустойки, е определен в чл.17. Същият е седемдневен и започва да тече от установяването на техния размер. За всеки ден закъснение след изтичането на този срок купувачът дължи и заплащане на законната лихва.
Контролът по изпълнение на поетите от купувача задължения се осъществява от служители на СОАП /чл.20/. Видно от приложенията към договора /идеен архитектурен проект и архитектурно заснемане/, представляващи неразделна част от същия, в характеристиката на обекта е посочено, че имотът не функционира в момента като обществена тоалетна; той е в лошо състояние; за нормалната му експлоатация е необходимо да се извърши основен ремонт. Купувачът е подписал декларация от 22.04.2004 г., в която е посочил, че е извършил оглед на обекта; последният отговаря на описанието в конкурсната документация, както и че няма претенции за явни недостатъци.
Обектът е предаден на купувача с приемо-предавателен протокол на 26.07.2004 г., подписан от представители и на двете страни, както и от кмета на район „Възраждане”.
Видно от протокол № 157, рег. № 8568, т.2/26.07.2011 г., подписан от представители на двете страни, при проверка на обекта е констатирано, че същият е отворен, но не функционира като обществена тоалетна; не се поддържат разкритите два броя работни места за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. От страна на купувача са представени три броя трудови договора, заедно със справка-уведомления по чл.62, ал.4 КТ и платежни нареждания за платени вноски ДОО и ЗО.
С решение № 1933/07.10.2011 г. на Надзорния съвет на Столичната общинска агенция за приватизация е начислена неустойка за неизпълнение на задължението за поддържане на две работни места за посочения по-горе период, в размер на 23 100 лв., а за неизпълнение на задължението за въвеждане на обекта в експлоатация за периода 01.05.2010 г. – 26.07.2011 г. в размер на 189,84 лв. /по 0,42 лв. на ден/.
С писмо изх. № ПСК-117/.10.2011 г., получено от ответника на 14.11.2011 г., ищецът го е уведомил за определения размер на неустойките и го е поканил да заплати същите в 7-дневен срок.
С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 25/24.02.2010 г., Д. Г. И. е прехвърлил на „И.” АД – гр. С. правото на собственост върху обекта – обществена тоалетна. С решение № 1164/16.04.2010 г. на надзорния съвет на СОАП е взето решение за начисляване на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на задължението обектът да бъде отчуждаван в определения срок, като определената в цитираното решение неустойка от 1 050 лв. е заплатена от дружеството – купувач.
Видно от ведомости за заплати за периода месец март – месец декември 2010 г., справка за приети уведомления по чл.62, ал.4 КТ към .03.2010 г. и трудови договори № 1 и №2 от .3.2010 г. са възникнали трудови правоотношения с две лица за длъжността „хигиенист” с място на работа „обществен санитарен възел в градинката на храм „С. Н.”. Работодателят - дружество е заплащал дължимите здравни и осигурителни вноски /видно от платежни нареждания/.
Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че за обекта – обществена тоалетна няма отразени външни връзки /вода и канал/, свързващи го с водопроводната и канализационната мрежа; няма нанесени водопроводни канализационни отклонения за захранването му с вода и мръсен канал. Съществува изградена техническа инфраструктура /водопровод и канал/ за свързване на обекта и захранването му с вода, както и мръсен канал.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза неустойката за неизпълнение на задължението за разкриване и поддържане на две работни места за исковия период възлиза на 23 100 лв.
Размерът на неустойката за неизпълнение на задължението за въвеждане на обекта в експлоатация е 189,84 лв., изчислена в размер на 0,01 % върху продажната цена за 452 дни.
В с. з. на 09.10.2012 г. първоинстанционният съд е указал на ищеца да конкретизира по размер и период претендираното обезщетение за забавено изпълнение, с изрично предупреждение, че при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено в тази част. Горното указание не е било изпълнено от ищеца – жалбоподател.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, като размерът на вредите, които би претърпяла изправната страна, са предварително определени с двустранния договор.
Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и има обезщетителен характер - служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказват. С оглед на тази й същност и целево предназначение, неустойката изпълнява и превантивна функция - стимулира точното изпълнение.
С процесния договор заплащането на неустойка в полза на продавача е уговорено при неизпълнение на задължението на купувача за разкриване и поддържане на две работни места на трудов договор и за въвеждане на обекта в експлоатация - чл.8, ал.4 и ал.5 от договора, от които черпи претендираното право ищецът.
Не е налице невъзможен предмет на договора като основание за неговата нищожност – същото предпоставя първоначално състояние на фактическа или правна невъзможност да се изпълни договора, към момента на неговото сключване, каквото не е налице в настоящата хипотеза. Липсата на външни връзки, свързващи приватизирания обект с водопровод и канал, не може да се разглежда и като препятствие, възникнало след сключването на договора, което да е практически или правно непреодолимо и поради своя случаен и непредвидим характер да не може да бъде вменено във вина на длъжника. Неоснователността на въведеното от ответника правоизключващо възражение предпоставя и разглеждане на направените от него правопогасяващи възражения.
Страните не спорят, че изпълнението на първото задължение по чл.8, ал.4 от договора е осъществено от третото лице – помагач.
Ищецът твърди, че е налице неизпълнение, тъй като задължението на ответника е за незаместимо действие и осъщественото от третото лице изпълнение не е довело до настъпване на погасителен ефект. Действително, с оглед съблюдаване и на обществения интерес, купувачът по договора за приватизационна продажба поема и специфични задължения, като това за разкриване и поддържане на работни места, за изпълнението на което е законодателно уреден и следприватизационен контрол. Независимо от особеностите на договора, в отношенията между страните и при осъществяване на следприватизационния контрол се прилагат неговите клаузи. В случая изрично е предвидено, че купувачът е длъжен да разкрие и поддържа в обекта в рамките на 10-годишния период на неотчуждаване 2 броя работни места на трудов договор. Не може да се приеме, че така установеното задължение за купувача е за незаместимо действие /личността на длъжника не е съществен елемент от задължението/. Същото е за лично действие на длъжника, което обаче може да бъде изпълнено и от трето лице /аргумент от чл.73, ал.1 ЗЗД/, като противопоставянето на кредитора не може да попречи на изпълнението на третото лице. Изпълнението на третото лице има еднакъв погасителен ефект с този на изпълнението на длъжника, който не може да се дерогира по волята на длъжника и кредитора.
Разпечатката съдържа 40 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62ec8945-216c-4265-84d6-0f6b70d96e3e