Определение № 36 от 22.01.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36 гр. Ловеч, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500005 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Галина Стилиянова Стойчева-Кръстева, против Разпореждане №2498/13.11.2023г., пост.по ч.гр.д.№814/2023г.на РС-Тетевен, с което заявлението по чл.410 от ГПК срещу Й. С. Д. е отхвърлено по отношение на вземанията за договорно възнаграждение в размер на 877.96лв.,за периода от 15.04.2018г. до 15.09.2019г. и законна лихва в размер на 2710.7лв., дължима от 15.09.2019г. до изтичане на погасителния план-28.09.2023г.Възразява,че заповедният съд няма правомощия да се произнася по валидността на сделката,от която заявителят черпи права, като се позовава на съдебна практика на окръжни съдилища. Смята,че дори промените в ГПК-в чл.411,ал.2,т.3,обнародвани в „ДВ-к“ бр.100/2019г. не дават такива правомощия на заповедния съд.Липсва анализ на предпоставките по чл.143 от ЗЗП,от където би могло да се направи извод за наличие на неравноправни клаузи.Позовава се и на чл.145,ал.2 от ЗЗП.Не се съгласява и с отхвърляне на заявлението по отношение на договорното възнаграждение,тъй като то отговаря на законовите изисквания и не противоречи на добрите нрави,като излага подробни съображения.Изразява несъгласие и с приетото по отношение на претендираната законна лихва.

Обяснява,че тя се търси като законна последица от предявяване на иска и затова е достатъчно само да бъде поискана от ищеца,не и да се индивидуализира по начина,изискван по отношение на иска по чл.86 от ЗЗД.Позовава се на ТРеш.№3/2017г.на ОСГТК на ВКС.По изложените съображения моли да се уважи жалбата и присъдят всички претендирани със заявлението вземания и направените разноски.

По допустимостта.

1

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане чрез ССЕВ на 20.11.2023г., а жалбата е подадена на 27.11.2023г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

С оглед отразеното при връчване на съобщението до длъжника,че е починал,за проверка на легитимацията на страните, въззивният състав направи служебна справка в Национална база данни“Население“, от която не се потвърждава Й. С. Д. да е починал,както е вписано в съобщението до него,приложено в заповедното производство. С оглед на това съставът намира,че длъжникът е надлежно пасивно легитимиран и производството е допустимо. Съставът прилага направените справки в НБД“Население“.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№814/2023г.по описа на РС-Тетевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

На 29.09.2023г. пред РС-Петрич е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 1285/2023г. по описа на съда. Заявителят „Профи Кредит”ЕООД е предявило вземане срещу Й. С.

Д. с ЕГН **********. След проверка на настоящия адрес делото е изпратено на компетентния по правилата на местната подсъдност РС-Тетевен,където е образувано ч.гр.д.№814/2023г.

Предявено е вземане в общ размер от 8 810лв., от който– неплатена главница в размер на 2460.32лв., неплатено договорно възнаграждение в размер на 877.96лв., дължимо за периода от 15.04.2018г.до 15.09.2019г., неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2690.83лв.,за периода до 15.09.2019г.,неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30лв.,начислени на 30.04.2018г., лихва за забава в размер на 30.19лв. за периода от 16.04.2018г.до датата на изпадане в забава 15.09.2019г., законна лихва в размер на 2720.7лв.,дължима за периода от 15.09.2019г. до 28.09.2023г. За периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва на осн.чл.6 от ЗМДВИППП),както и такава от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Като основание е посочен Договор за потребителски кредит с № 3022732242 от 15.08.2017г., сключен между Й. С. Д. и „Профи Кредит”ООД. Обяснява се,че преди да сключи кредита клиентът е подал искане за отпускане и е получила разяснения,въз основа на които е имал възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото й състояние. След одобрение, на 15.08.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит с № 3022732242, подписан при Общи условия,които са неразделна част от него. При сключване на договора клиентът е декларирал с подписа си,че е запознат със съдържанието им, приема ги, няма забележки и се задължава да ги спазва. По силата на Договора „Профи Кредит”ООД се задължава да изпълнява точно и в срок задължението си като превежда по посочения от длъжника начин заемната сума. От своя страна длъжникът поема задължението да върне договорената като общо задължение сума,посочена в т.VІ от Договора за срок от 24 месеца,с месечна вноска по погасителен план от 335.52лв. и падежна дата на 15-то число от месеца. Съгласно Общите условия длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в договора. Задължението възниква към деня на отпускане на кредита, разсрочва се във времето и се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 877.96лв., за периода от 15.04.2018г. до 15.09.2019г.

Кредитополучателят е поискал и закупил пакет от допълнителни услуги, чрез който е 2 получил приоритетно разглеждане и становище по искането за потребителски кредит, възнаграждението по които става изискуемо със закупуване на пакета. Страните са се съгласили плащането на допълнителните услуги да се разсрочи за срока на договора на равни месечни вноски. Неизплатеното възнаграждение по тези услуги е в размер на 2690.83лв.,дължимо до 15.09.2019г.

Сочи, че Й. Д. е направил 6 погасителни вноски и е изпаднал в забава. За периода на изпадане на длъжника в забава- 16.04.2018г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 15.09.2019г.,се дължи мораторна лихва за забава в размер на 30.19лв. Сочи,че към момента срокът на договора вече е изтекъл,то има правен интерес да търси неплатените задължения по договора.Моли да се присъдят и разноските – 176.2лв.-държавна такса и 180лв.-разходи за юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит Стандарт с №3022732242 от 15.08.2017г., Общи условия на „Профи кредит България“ЕООД към договор за потребителски кредит,Погасителен план към договора, Анекс №1 към договора от 18.05.2020г.с погасителен план към него, Анекс №2 към договора от 04.09.2020г.с погасителен план към него.

С Разпореждане №2387/27.10.2023г. РС-Тетевен е оставил заявлението без движение с указания за уточняване н претенциите за законна и мораторна лихви и как е формиран общият размер на вземанията .

В срока заявителят е представил уточнение,в което обяснява начина на формиране на претенцията за допълнителни услуги съгласно чл.15 от Общите условия,които са дължими за периода от 15.11.2018г.до 15.09.20 20г. Формулира претенциите си за законна и лихва за забава върху отделните заявени вземания.

С обжалваното Разпореждане№ 2498/13.11.2023г. РС-Тетевен е приел,че клаузата за дължимо възнаграждение за допълнителни услуги и таксата за извънсъдебно събиране на вземанията, са нищожни,тъй като противоречат на добрите нрави,поради което и на основание чл.23 от ЗПК е отхвърлил заявлението за договорно възнаграждение, мораторна и законна лихви и възнаграждение за допълнителни услуги и такси. Издадена е Заповед № 358/13.11.2023г. за дължима главница в размер на 2460.32лв.,заедно със законната лихва върху нея за от 27.10.2023г.до изплащане на вземането,разноски-държавна такса от 49.21лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

Съставът напълно споделя приетото от заповедния съд по отношение клаузата за допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране на вземане. Проверката на заповедния съд е в рамките на задължителните му ангажименти,при констатиране,че се касае за правоотношение с потребител. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,а по т.3-дали не се основава на неравноправни клаузи,съотв.дали има обоснована вероятност за това. Именно в рамките на този контрол съдът проверява и може да констатира наличие на неравноправни клаузи,поради противоречие с императивни норми на закона.Касае се за законово регламентирано задължение на съда, което изрично е вменено и в заповедното производство,въпреки специфичните му характеристики. Възражението на жалбоподателя за недопустимост на такава проверка е неоснователно, тъй като не съответства на разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК.

3

Клаузата за дължимо възнаграждение за допълнителни услуги и такси са нищожни.

При съобразяване на приложения погасителен план става ясно,че вноските по тази неравноправна клауза са включени като стойност в общия размер на дължимата месечна вноска и служат за база за формиране на дължимите главница, лихви-като акцесорни задължения- на договорната, лихвата за забава и законната след предсрочната изискуемост. С оглед на тази обусловеност и при липсата на конкретни данни с платените 6 вноски каква сума от отделните вземания е погасена, а и възможност в рамките на настоящето едностранно заповедно производство да се правят изчисления, съставът намира,че не е налице категоричност и яснота за изискуемия размер на предявените вземания без участието на претенциите, основаващи се на прогласени за нищожни клаузи. Не може да се установи реалният размер на дълга. Затова заявлението е следвало да се отхвърли изцяло.

С оглед забраната да се влошава положението на обжалващия,настоящата инстанция не може да ревизира разпореждането в тази част,поради което следва да го потвърди по изложените по-горе съображения в обжалваната отхвърлителна част.

По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че Разпореждане №2498/13.11.2023г.

РС-Тетевен е правилно в обжалваната му част,поради което следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпо реждане №2498/13.11.2023г., пост. по ч.гр.д.№814/2023г. по описа на РС-Тетевен, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4