Решение № 940 от 14.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20261000501102 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищците пред първата съдебна инстанция – Е. З. Б. и Н. Й. Б., срещу решение № 4141/30.06.2025 г. по гр.д.№ 783 по описа за 2022 г. на СГС, ГО, І-6, с което са отхвърлени предявените от ищците искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Решението се обжалва изцяло.

Въззивната жалба съдържа подробна процедурна ретроспекция на производството, вкл. във връзка с допустимостта на същото. Излага се подробна фактология относно постановените съдебни актове и тяхното съдържание. Конкретизирани са имената на съдиите, които са ги постановили, както и кой от тях е бил командирован. Излагат се и факти относно административните ръководители на СГС. Излагат се доводи и относно порочността на института на командироването като се подкрепят и с публикации в медиите, изразяващи становища по този въпрос. Считат, че командированите съдии не са независими.

В тази връзка се навеждат доводи, че обжалваното решение е нищожно. Сочи се, че съдията постановил обжалваното решение отказал да се отведе от делото макар да били налице основания за това. Предприетият от съда подход обосновавал извод за липса на независимост и безпристрастност на СГС. В подкрепа на този факт било и явното 1 преиначаване от страна на съда на аргументите на ищците като се цитират мотивите на обжалваното решение в т.16/Б/. Предубедеността и пристрастието на СГС най-ярко проличавало при явната подмяна на тезата на жалбоподателите относно разпространението на процесното писмо. От страна на ищците изрично било уточнено, че не се търси отговорност от ответниците за медийната разгласа на писмото, а само за разпространението на злепоставящата информация, чрез изпращането му до 67-те адресата. В случая на 6 страници съдът разглеждал въпроса как информацията е достигнала до българските медии и достигнал до извода, че за това са отговорни адв. Х. и А. Б., които неправомерно били придобили писмото от Европейския парламент. Сочи се, че съдържанието на писмото не било конфиденциално и логично било да достигне и до българската общественост. След аналитична дейност, която се отличавала с „нетипични за жанра логически пируети“ съдията достигал до извода, че писмото всъщност представлявало отговор, насочен към институциите на ЕС относно Механизма за сътрудничество и проверка като дословно се цитират мотивите на СГС по този въпрос. Такова писмо действително било изпратено, но то било от 14.09.2020 г. В нарушение на чл.6 ГПК, въвеждащ принципа за диспозитивно начало, съдът бил въвел тезата за наличие на легитимна цел на процесното писмо. Такава теза не била изложена в отговора по исковата молба от нито един от ответниците и не била защитаване в хода на съдебния процес.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така постановеното решение; същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Мотивите на решението били взаимно противоречиви и постановени при явната липса на логика като се излагат извадки от мотивите на СГС с подробен коментар по същите.

Липсвал отговор на въпроса в какво качество ответниците са „съчинили, писали и разпространили писмото“. Ако съдът приемал, че ответниците не са писали писмото в лично качество, то единствената разумна алтернатива било да преквалифицира иска по чл.2, ал.1,т.8 от ЗОДОВ и го пренасочи срещу прокуратурата. Сочи, се че съдът не се бил съобразил и с указанията на съда по повод произнасянето му по допустимостта на производството, които били задължителни като се излага подробни доводи защо тези указания са задължителни. За основателността на претенциите си се позовават на решението на ЕСПЧ по делото Б. срещу България като се цитират пасажи от същото. Поддържат и становищата си депозирани в производството. Сочи се, че за деликтната отговорност не било решаващо дали увреждането е причинено с пряк умисъл или користна цел, както твърдял първоинстанционният съд. Мотивите на съда показвали „впечатляваща процесуална дезориентация относно доказателствената тежест“, така и „материално лутане относно формите на вината и субективната страна на деликта“. Мотивите в обжалваното решение противоречали на разпределението на доказателственета тежест с определение от 23.04.2024 г. Налице било неразбиране от страна на СГС и с презумпцията за невиновност; позовават се на мотивите на съда на с.33-34 от обжалваното решение. В случая било налице „самобитно разбиране на съдията на презумпцията за невинност“. Съдът не бил съобразил и факта, че към датата на постановяване на решението наказателното производство срещу ищците било 2 прекратено поради липса на престъпление. Съдът не се бил съобразил и с обичайното съдържание и форма на служебната институционална кореспонденция и по-конкретно нейните реквизити. В случая никъде в писмото не било посочено, че то изхожда от органите на Прокуратурата. Още повече, че само Главния прокурор представлявал прокуратурата.

Иска се обжалваното решение да бъде обявено за нищожно поради незаконен съдебен състав, както и поради липса на самостоятелна съдебна воля или да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което претенциите на ищците да бъдат уважени.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника /пред първата съдебна инстанция/ - Б. Б. С.. Изразява се становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Не били налице сочените от въззивниците нарушения на материалния и процесуален закон. Указанията на ВКС били спазени. Счита, че решението било обосновано и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Въззивната жалба била подадена, за да дискредитира съда и съдебния състав.

Статиите, на които се позовавали въззивниците нямали никаква доказателствена стойност.

Относно института на командироването се позовава на уредбата й в ЗСВ. Спазени били правилата за случайно разпределение в СГС. Намира за недопустимо във въззивна жалба да се отправят внушения и твърдения, които петнят професионалната чест и репутация на съдии с дългогодишен стаж и доказана безпристрастност. Доводите на въззивниците намира за клеветнически и обидни. Това били опити за отклоняване от същината на делото. В случая ищците твърдели умисъл и това подлежало на доказване от страната, която го твърди. Това били общоприети правила на доказването. Съдът бил достигнал до извода, че процесното писмо представлява служебна информация и този извод намира за правилен.

Съдът бил приел, че от страна на ищците не е доказано, че ответниците са действали в лично качество и този извод също бил правилен. Съдът бил извършил подробен анализ относно баланса между легитимната цел и индивидуалните права на ищците. Невярно било твърдението, че съда бил проявил неразбиране относно презумпцията за невиновност; позовава се на с.33-34 от решението. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответниците /пред първата съдебна инстанция/ - Д. М., К. Ф., Д. П. и И. Г.. Изразява се становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Не били налице сочените от въззивниците нарушения на материалния и процесуален закон. Сочи се, че част от доводите представлявали пасажи от медийни новини и политически въпроси, както и отразявали лични виждания на процесуалния представител, касаещи правораздавателната система. Считат, че обжалваното решение не било нищожно, а доводите в обратния смисъл намират за неоснователни. Липсвали основания за отвод на съдията; не били налице предпоставките на чл.22 ГПК. Намират предявените искове за недопустими като се позовават на изменението на претенциите по гр.д.№ 12240/2023 г. по описа на СГС, І-21 състав и допуснатото изменение с определение от 28.03.2024 г.; процесното писмо било оттеглено. Представят решение № 3195 от 27.05.2025 г. по гр.д.№ 12240/2023 г. по описа на СГС, І-21 състав и правят искане за приемането му в хипотезата на чл.266, ал.2,т.1 ГПК.

3

Позоват се на разпоредбата на чл.132 КРБ. Сочат, че липсвали данни ответниците да са извършили умишлено престъпление от общ характер, за да бъде преодолян законно признатият им имунитет. Процесното писмо представлявало официална кореспонденция; касаело се до извършване на служебни действия в изпълнение на служебните им по КРБ, задължения. В случая се касаело до обмен на информация между компетентните институции. Доводът на въззивниците, че писмото не е отговор насочен към институциите на ЕС относно Механизма на сътрудничество и проверка, намират за неоснователен. Считат, че изводите на съда по този въпрос се подкрепят от показанията на свидетеля И. и свидетелката Н.. За неоснователни намират и доводите на въззивниците, че СГС бил преразгледал въпроси, които ВКС бил решил окончателно. Намират, че указанията на ВКС в отменителното определение са изпълнени от СГС. Обжалваното решение било правилно. Не била налице солидарна отговорност. Не се визирали конкретни деяния на ответниците, които да обосновават исковата претенция. Следвало да се вземе предвид, че процесното писмо било подготвено от прокурорски помощници към кабинета на Главния прокурор под ръководството на административния ръководител на кабинета, която била разпитана като свидетел по делото. Доказало се, че ищците не са адресати на писмото; документът не бил подготвен за обществено отразяване. Намират, че по делото не се установило в какво точно се изразява деянието на ответниците, от което ищците да са претърпели вреди. Следвало да се вземе предвид, че ответниците не били разпространители на писмото. Налагал се извод, че ответниците не са легитимирани да отговарят по исковете и делото следвало да бъде прекратено. Писмото било разпространено в българските медии и именно от там ищците узнали за същото. По делото не се доказало писмото да е разпространено от Прокуратурата.

Медийната разгласа била подробно обсъдена от СГС и изводът по този въпрос бил правилен; не била налице сочената от въззивниците „подмяна“ на тезата на жалбоподателите. Липсвала причинно-следствена връзка между търпените от ищците вреди и действията на ответниците. Правилно били възприети от съда показанията на свидетелката Г., сестра на ищцата. Намират сочените от въззивниците обстоятелства преди процесното писмо, както и позоваването на решението на ЕСПЧ по делото Б. срещу България, за неотносими към конкретния спор. Позовават се на определение от 08.07.2025 г. на СГС. Не било налице нарушение на чл.32 КРБ. Видно било от съдържанието на писмото- с.13, че определение по отношение на ищците за „олигарси“ не било правено. Затова соченото от ищците, че по отношение на тях са използвани неверни и клеветнически изрази било недоказано и представлявало неправилно тълкуване на текста на писмото. Наред с това използването на думата „олигарси“ не можело да причини вреди. Съдържанието на писмото преповтаряло обвинителния акт поради което презумпцията за невиновност не била нарушена. Сочат, че ищците били запознати с обвинителния акт. Съдебните актове по повод искането на ищците за изменение на мярката им за неотклонение били публикувани в пресата; налице било обществено знание. Думата „отговорни“ била използвана за наказателноотговорни лица или лица, привлечени към наказателна отговорност, но с това презумпцията не се нарушавала. Обстоятелството, че срещу ищците има внесен в съда обвинителен акт било безспорен факт, а информацията, че от тях се търси отговорност от 4 прокуратурата, не било новина или съобщение, което не е обществено известно и евентуално би могло да доведе до настъпване на претендираните вреди. Относно разпространението на имената на ищците и повдигнатото им обвинение се позоват на мотивите на решението Б. срещу България, постановено от ЕСПЧ. В този смисъл използваният термин "„отговорни“ не бил еднакъв с термина „виновен“. Думите не можели да се тълкуват като категорично потвърждение на вината на обвинените лица. Това се потвърждавало и от представеното по делото удостоверение от 24.03.2025 г. относно правната квалификация на обвинението. Представеното от въззивниците постановление от 11.06.2024 г. за прекратяване на производството било неотносимо, а и същото не било влязло в сила. За неотносимо намират позоваването на въззивниците на приетото в определение от 04.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 3204 по описа за 2020 г. на САС, тъй като там бил разгледан друг случай. Претендират се разноски.