Решение № 41 от 12.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Варна, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100502022 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 19.06.2023г., уточнена с М.лба от 30.06.2023г., подадени от Т. К. Т., ЕГН**********, срещу Решение №2030/07.06.2023г. по гр. д. №15431 за 2021г. на ВРС , 39-ти състав, с което с а отхвърлени исковете на Т. Т., с правно основание чл.439 от ГПК, както следва:

- срещу В. Н. Ф., ЕГН**********, за установяване недължиМ.стта на сумата в общ размер на 3 600 лв. по изп. лист № 1668/17.02.2017г., издаден в производството по гр.д. № 4545/2005г. на Районен съд - Варна, обективиращ съдебно - деловодни разноски, въз основа на който е образувано изп. дело № 20218940400434 по описа на ЧСИ Ив. - Л.Е., поради изтичане на давностния срок за принудителното й събиране;

- срещу В. Н. Ф., ЕГН********** и Е. И. М.-Ф. от гр. Д***********, за установяване недължиМ.стта на сумата в общ размер на 1 600 лв. п о изп. лист № 1669/17.02.2017г., издаден в производството по гр.д. № 4545/2005г. на Районен съд - Варна, обективиращ съдебно - деловодни разноски, въз основа на който е образувано изп. дело № 20218940400434 по описа на ЧСИ Ив. - Л.

Ерн., поради изтичане на давностния срок за принудителното й събиране;

1

- срещу В. Н. Ф., ЕГН********** и Е. И. М.-Ф. от гр. Др. за установяване недължиМ.стта на сумата в общ размер на 800 лв. по изп. лист № 2051/22.05.2020г., издаден в производството по гр.д. № 4545/2005г. на Районен съд - Варна, обективиращ съдебно - деловодни разноски, въз основа на който е образувано изп. дело № 20218940400434 по описа на ЧСИ Ив. - Л.

Ер., поради изтичане на давностния срок за принудителното й събиране; и като резултат е осъден Т. Т. за разноски пред ВРС.

Подадена е също и въззивна жалба от 03.08.2023г. на Т. К. Т., ЕГН**********, срещу Решение №2762/25.07.2023г. по гр. д. №15431 за 2021г. на ВРС, 39-ти състав, с което е отхвърлена М.лба от 16.06.2023г. на Т.

Т. за допълване на решение №2030/07.06.2023г. по гр. д. №15431 за 2021г. по описа на Варненски Районен Съд, 39-ти състав, ч р е з произнасяне по предявения иск за присъждане на обезщетение за вреди в размер на общо 40 000лв., на осн. чл.250 от ГПК.

Подадена е също и въззивна жалба от 03.08.2023г. на Т. К. Т., ЕГН**********, срещу Решение №2761/25.07.2023г. по гр. д. №15431 за 2021г. на ВРС, 39-ти състав, с което е отхвърлена М.лба от 16.06.2023г. на Т.

Т. за поправка на очевидни фактически грешки в постановеното по делото решение №2030/07.06.2023г., на стр.2 и стр.4-6 от него, на осн. чл.247 от ГПК.

Във въззивната жалба срещу основното решение и уточняващата М.лба към нея се твърди, че решението на ВРС е неправилно. Изводът за неизтекла давност за задълженията на Т., в т.ч. по изп. лист № 1668/17.02.2017г., не е М.тивиран и противоречи на приетото, че решението на ВОС, по което бил издаден този изп. лист, е постановено на 14.08.2015г. Твърди се, че проверката за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд не влияе на съдбата на постановеното на 14.08.2015г. такова, с което са приети разноските по спора за дворното място и втория етаж и от която дата следва да се брои давността. С оглед на това се М.ли за цялостната отмяна на основното решение на ВРС. Отделно се поддържа, че ВРС не е разгледал и предявения в о.с.з. на 16.05.2023г. иск на Т. за осъждане на отв. Ф. за обезщетение от 40 000лв., поради което се М.ли за изпращане на иска за разглеждане от ВОС като първа инстанция, а при неуважване на искането – за постановяване нищожност на договора на двамата ответници по делото с адвоката им относно издаване на изп. лист от 22.05.2020г. и за осъждане на В.

Ф. за имуществени и неимуществени вреди от воденето на изп. дело за сумите, които са погасени по давност. В о.с.з. поддържа жалбата и доводите си.

Във въззивната жалба срещу решението по чл.250 от ГПК се твърди, че ВРС не е разгледал предявения иск на Т. за осъждане на отв. В. Ф. за обезщетение от 40 000лв., поради което се М.ли за отмяна решението на ВРС 2 за отказа да се произнесе по този иск. В о.с.з. поддържа жалбата и доводите си.

Във въззивната жалба срещу решението по чл.227 от ГПК се твърди, че неправилно ВРС е отказал да допусне поправки в решението му, посочени от ищеца в М.лба с вх. при ВРС №45634/16.06.2023г., а същите, особено относно началната дата на погасителната давност, са от съществено значение за основателността на исковете по чл.439 ит ГПК за недължиМ.стта на сумите по процесните изп. листи. Поради това М.ли за отмяна на решението на ВРС за отказа да допусне сочените ОФГ. В о.с.з. поддържа жалбата и доводите си.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите депозират отговори по всички жалби, с които ги оспорват, а доводите в тях считат за необосновани.

Поддържат, че всички обжалвани решения са правилни и законосъобразни, за което излагат съображения. М.лят за потвърждаване на решенията и за разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържат позицията си.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустиМ.. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на Т. К. Т., ЕГН**********, с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът няма подлежащи на изпълнение парични задължения към ответниците, както следва:

- към В. Н. Ф., ЕГН**********, за сумата в общ размер от 3 600 лв. по изп. лист № 1668/17.02.2017г., издаден в производството по гр. дело № 4545/2005г. на Районен съд - Варна, обективиращ съдебно - деловодни разноски, въз основа на който е образувано изп. дело № 20218940400434 по описа на ЧСИ Ив. - Л. Ерн., поради изтичане на давностния срок за принудителното й събиране;

- към В. Н. Ф., ЕГН********** и Е. И. М.-Ф. от гр. ******, за сумата в общ размер от 1 600 лв. п о изп. лист № 1669/17.02.2017г., издаден в производството по гр. дело № 4545/2005г. на Районен съд - Варна, обективиращ съдебно - деловодни разноски, въз основа на който е образувано изп. дело № 20218940400434 по описа на ЧСИ Ив. - Л. Ерн., поради изтичане на давностния срок за принудителното й събиране;

- към В. Н. Ф., ЕГН********** и Е. И. М.-Ф. от *******, за сумата в общ размер от 800 лв. по изп. лист № 2051/22.05.2020г., издаден в производството по гр. дело № 4545/2005г. на Районен съд - Варна, обективиращ съдебно - деловодни разноски, въз основа на който е образувано изп. дело № 20218940400434 по описа на ЧСИ Ив. - Л. Ерн., поради изтичане на давностния срок за принудителното й събиране.

В първото о.с.з. по делото на ВРС Т. Т. предявява „нов иск“ за сумата от 3 общо 40 000лв. като дължиМ. от ответниците обезщетение за вреди, причинени на Т. от противозаконното образуване на изп. дело при изтекла погасителна давност. Този иск не е приет за съвместно разглеждане с изрично определение на ВРС (л.369-гръб от делото на ВРС).

В исковата и уточняващите М.лби исковете са обосновани с твърдения, че по гр. д. № 4545/2005г. на ВРС в полза на ответниците срещу Т. Т. са били издадени горепосочените изп. листи №1668/17.02.2017г. за 3600лв. (в полза на В. Ф.), №1669/17.02.2017г. за 1600лв. (в полза на В. Ф. и на Е. И. М.-Ф.) и №2051/22.05.2020г. за 800лв. (в полза на В. Ф. и на Е. И. М.-Ф.).

Погасителната давност за задълженията по тях обаче започнала да тече от дата 14.08.2015г., когато било постановено решение №1550/14.05.2015г. по в.гр.д. №643/2014г. на ОС-Варна, образувано за проверка на решението на ВРС по гр.д. №4545/2005г. на ВРС. И с Определение №228/03.06.2016г. по гр.д. №499/2016г. на ВКС цитираният акт на ВОС не бил допуснат до касационно обжалване в една част, то от датата на постановяването на въззивния акт същият бил влязъл в сила в недопуснатата част и от същата дата започнала да тече погасителната давност за разноските. Най-късно от определението на ВКС на 03.06.2016г. стартирала давността и за останалите вземания за разноски. Въпреки това въз основа на изпълнителните листи и по искане на ответниците било образувано изп. д. №20218940400434 на ЧСИ Ив.

- Л.Е., по което длъжникът Т. получил ПДИ на дата 05.05.2021г., а на 08.06.2021г. му била наложена възбрана. И към двете дати на 2021г. обаче погасителната давност за задълженията била изтекла по поради това ответниците са нямали право да събират принудително вземанията си е боила погасена. Поради това М.ли за установяване на последното, както и за съдебни разноски. В о.с.з. поддържа твърденията и исканията си до съда.

В срока по чл.131 ГПК ответниците депозират писмени отговори, с които не оспорват предмета и развитието на гр.д. №4545/2005г. на ВРС, издаването на спорните изп. листи в тяхна полза и обстоятелството, че те касаят разноски по различни части от решението по това дело. Исковете по чл.439 от ГПК обаче оспорват с доводи, че тези им вземания са станали изискуеми от М.ментите на влизане в сила на решението по предходното дело в отделните му части, а не от датата на постановяване на въззивния акт. Ако като начална дата се приеме постановяването на Определение №228/3.06.2016г. по гр.д.№499/2016г. на ВКС за частично допускане и частично недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, до образуването на изп. д. №434/2021г. на ЧСИ Ерн., респ. до получената на 05.05.2021г. ПДИ от длъжника и до наложената с оглед потановление от 08.06.2021г. възбрана на иМ.ти на длъжника, не е бил изтекъл общият петгодишен давностен срок. Последният е бил спрян и за около два месеца през 2020г. по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Считат за неоснователни доводите на ищеца, че за дължимата сума по изп.лист №1669/2017г. повторно е бил издаден изп.лист №2051/2020г. тъй като последният е касаел разноски по по ч.гр.д.2261/2019г.

4 на ВОС по частна жалба срещу разпореждане за издаване на изп.лист по гр.д.

№4545/2005г. на ВРС, докато изп. лист №1669/2017г. е бил за присъдени разноски в производството по гр.д. №499/2016г. на ВКС. М.лят за отхвърляне на исковете и за съдебни разноски, а в о.с.з. поддържат позицията си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от приложеното дело, че гр.д. №4545/2005г. на ВРС е било образувано по предявени от Т. К. Т. искове с правно основание чл.108 ЗС срещу В. Ф. и на Е. Ф. за предаване владението върху недвижими иМ.ти. Исковете са били отхвърлени с Решение №5356/28.11.2013г. на ВРС, което след жалба на Т. е било потвърдено с Решение №1550/14.08.2015г. по в.гр.д.№643/2014г. на ВОС. След подадена от Т. Т. касационна жалба с Определение №228/3.06.2016г. по гр. дело №499/2016г. на ВКС въззивното решение от 14.08.2015г. не е било допуснато до касационно обжалване в частите по исковете за собственост на ид. части от дворно място и от втори етаж на постройка, а по иска за собственост на трети етаж (надстройка) въззивният акт е бил допуснат до разглеждане. С Решение №147/06.02.2017г.

ВКС се е произнесъл по същество по допуснатата част, като е оставил в сила въззивното решение за неоснователност на иска по чл.108 ЗС досежно трети етаж (надстройка) от иМ.т на адрес гр. Варна, *****а Т. Т. е бил осъден за разноски на В. и Е. Ф. за пред ВКС в размер на 1600лв.

Видно от материалите по приложеното дело и приетите преписи от изп. листи, след окончателното приключване на делото, по гр.д. №4545/2005г. на ВРС са били издадени: изп. лист с №1668/17.02.2017г. за сумите: 1600лв. разноски пред ВРС, 1600лв. разноски пред въззивната инстанция по в.гр.д.

№643/2014г. на ВОС; 200лв. разноски по в.ч.гр.д. № 623 за 2015г. на ВАпС (съобразно определение № 862/17.12.2015г., влязло в сила на 03.06.2016г.) и 200лв. разноски по ч.гр.д. №497/2016г. на ВКС (присъдени с определение от 18.07.2016г.), всичките в полза на отв. В. Насим Ф.; изп. лист с