Решение № 341 от 16.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. П., 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Асен В. Велев при участието на секретаря С.ка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20245200500359 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 203/19.02.2024г., постановено по гр.д. № 20225220103134 по описа за 2022 г. на Районен съд – П. по предявените от ищеца „Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К. А. Б." №*, представлявано от М. Р. К. срещу ответника „М. Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П." №*, представлявано от Т.

В. М., искови претенции по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, е прието за установено по отношение на ответника „М. Д.“ ЕООД, че съществува вземане на „Б.“ АД в размер на 13 442,48 лева с включен ДДС, която сума представлява сбор от неплатени наеми за период месец юли 2020 г. - месец септември 2021 г. включително, с изключение на месец март 2021 г., за обект дневен бар в хотел Е., находящ се в гр. П., ул. „К. В." №*, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 309,95 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.05.2022 г. до 10.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2582/2022 г. по описа на РС-П., като е отхвърлена исковата претенция над размера от 13 442,48 лева до претендирания размер от 13 845,48 лева, представляваща наем за м. октомври 2021 г. и исковата претенция по чл. 86 ЗЗД за сумата над 309,95 лева до претендирания размер от 315,38 лева, за които суми е издадена заповед за 1 изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2582/2022 г. по описа на РС - П., като неоснователни и недоказани. С решението дружеството „М. Д.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Б.“ АД сумата в общ размер на 610,22 лева – разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция, а дружеството „Б.“ АД е осъдено да заплати на ответника „М. Д.“ ЕООД сумата от 90,14 лева – сторени в производството разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „М. Д.“ ЕООД, чрез адвокат Л. К., с която същото се обжалва в частта, с която са уважени исковите претенции. Намира решението за необосновано, постановено при непълнота на доказателствата, съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.

Счита, че съдът не бил обсъдил всички приложени по делото доказателства и всички доводи на ответника за неоснователност на исковата претенция. В нарушение на процесуалните правила съдът отказал събиране на относимо доказателство – договор за наем от 01.01.2017 г., към което ищецът е представил допълнително споразумение от 21.04.2020 г., доколкото ответникът твърди, че не е страна по договор за наем от 01.07.2011 г. Макар и да е приел, че ответникът не е страна по последния договор за наем, неправилно съдът е приел, че между страните е имало трайни търговски отношения във връзка с отдадения под наем обект от 2011 г. Счита, че валидният договор за наем е този от 01.11.2020 г. Неправилно съдът приел, че е налице извънсъдебно признание от страна на ответника, с оглед подписване на допълнителното споразумение от 01.01.2017 г. към договора за наем от 01.04.2020 г., без да се даде възможност да се съберат доказателства, че такъв договор липсвал. Съществено било да се прецени дали е налице валидно облигационно отношение, наемно такова, по договор от 01.07.2011 г., като ищецът не бил позовал претенцията си за заплащане на наемни вноски и разходи на този договор. Сочи, че споразумението от 01.11.2020г. за разсрочване на задължения от 2019 г. до 10.2020 г. касаят наемното правоотношение от 01.07.2011 г., като от него не е възникнала солидарна отговорност на ответното дружеството за задълженията по този договор, тъй като никъде в него не се споменавало встъпване, заместване, поемане на дълг или поръчителство. Намира, че кредиторът „Б.“ АД не е договарял с надлежния длъжник, поради което за ответното дружество не са възникнали никакви задължения по това наемно правоотношение от 2011г., съответно недължимост на сумата от 5782 лева с ДДС по част от претендираните фактури по пункт 1 до 4 от исковата молба. Сочи, че фактурите не отразяват валидно задължение в тежест на ответника, явяващ се трето лице, доколкото са издадени въз основа на договора от 2011г. Неправилно съдът е приел, че е налице валидна облигационна връзка за месеците 7, 8, 9, 10, 11 и 12 на 2020г., доколкото не се подкрепя от доказателствата по делото. Твърди, че съдът не се е произнесъл по направеното с отговора изявление за прихващане, доколкото касае претендираните наемни цени по фактурите, описани в останалите пунктове 5-14 от исковата молба за сумата от 7 680,00 лева, с която ищецът се бил обогатил за сметка на ответника на обща стойност от 4 608,67 лева.

Намира, че след извършеното прихващане е налице остатък от 3 071,33 лева, 2 който е обхванат от второто изявление за прихващане, касаещо донесеното в обекта оборудване, останало в него след прекратяване на договора за наем.

Неправилно съдът не е уважил това второ възражение за прихващане, като не подложил на анализ всички доказателства по делото. По изложените съображения, моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено ново такова, с което изцяло да се отхвърлят исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания пред въззивния съд.

В срок е постъпил отговор на жалбата от процесуалния представител на насрещната по спора страна – адвокат Р. П.. Оспорва жалбата изцяло като неоснователна, като се излагат подробни съображения, във връзка с изложените в жалбата аргументи. Намира, че обжалваното решение е правилно, мотивирано и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено като се присъдят направените по делото разноски.

В частта, с която са отхвърлени исковите претенции на „Б.“ АД срещу ответника „М. Д.“ ЕООД над размера от 13 442,48 лева до претендирания размер от 13 845,48 лева, представляваща наем за м. октомври 2021 г., както и тази по чл. 86 ЗЗД за сумата над 309,95 лева до претендирания размер от 315,38 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2582/2022 г. по описа на РС - П., решението на първоинстанционния съд, като необжалвано, е влязло в сила.

В открито съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат подадените въззивна жалба и писмен отговор.

Жалбоподателят претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Процесуалният представител на въззиваемата страна възразява за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК на претендирания от въззивника адвокатски хонорар. Заявява, че не претендира разноски в полза на въззиваемата страна. Представя писмена защита.

Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид доводите, изложени в открито съдебно заседание и в представената от въззиваемата страна писмена защита, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

След извършена служебна проверка по редовността и допустимостта на въззивната жалба, въззивният съд намира, че същата е постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, подадена е от страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, отговаря на изискванията на чл.

260 и 261 от ГПК, следователно същата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Пред първоинстанционния е предявена искова молба от „Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К. А. Б." №*, представлявано от М. Р. К. срещу ответника „М. Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П." №*, представлявано от Т.

В. М.. Ищецът твърди, че между него и ответника „М. Д.“ ЕООД са съществували наемни отношения от 2011 г. по отношение обект - дневен бар в 3 хотел Е., находящ се гр. П., ул. „К. В." №*, собственост на „Б.“ АД по силата на договори за наем. През 2020 г. се сключил втори по ред договор за наем на посочения обект, като срокът му бил за 2 години, считано от 01.11.2020 г. - до 01.11.2022 г. Договорената месечна наемна цена била в размер на 800,00 лева, без включен ДДС, платима по банков път, до 10-то число на месеца, за който се отнася. Режийните разходи били уговорени за сметка на дружеството наемател и се заплащали след издаване на фактура от наемодателя. Сочи още, че на същата дата - 01.11.2020 г., паралелно с новия договор за наем, двете дружества подписали и споразумение за разсрочване на задължения, дължими по предходно наемно правоотношение. По силата на това споразумение, „М.

Д.“ ЕООД се задължило да плати разсрочено сумата от 27 744,86 лева на вноски за 12 месеца, считано от месец януари 2021 г., на 11 месечни равни вноски по 2 312,00 лева и една последна 12-та вноска от 2 312,86 лева.

Описаните вноски били с падеж 30-то число на месеца, за който се отнасят.

Сумата от 27 744, 86 лева била формирана от неплатени фактури, изрично посочени в исковата молба и уточнителна молба към нея, а именно: 1/ фактура № 0010014270/09.12.2019 г. за наем и консумативи на стойност от 2 464,16 лева, 2/ фактура № 0010014281/10.01.2020 г. за наем и консумативи на стойност от 2 233,85 лева, 3/ фактура № 0010014295/10.02.2020 г. за наем и консумативи на стойност от 4 371,67 лева, 4/ фактура № 0010014305/10.03.2020 г. за наем и консумативи на стойност 3 573,24 лева, 5/ фактура № 0010014333/30.06.2020 г. за наем на стойност 2 700,00 лева, 6/ фактура № **********/31.07.2020 г. за консумативи на стойност 1 493,27 лева, 7/ фактура № 0010014349/06.08.2020 г. за наем на стойност 900,00 лева, 8/ фактура № 0010014356/31.08.2020 г. за наем и консумативи на стойност 4 012,00 лева, 9/ фактура № 0010014366/30.09.2020 г. за наем и консумативи на стойност 3 061,84 лева и 10/ фактура № 0010014377/31.10.2020 г. за наем и консумативи на стойност 2 934,83 лева. От горепосочените, останали неплатени суми по фактури на обща стойност 10 908,67 лева, а именно по 1/ фактура № 0010014349/06.08.2020 г. за наем на стойност 900,00 лева; 2/ фактура 0010014356/31.08.2020 г. за наем и консумативи на стойност 4 012,00 лева; 3/ фактура № 0010014366/30.09.2020 г. за наем и консумативи на стойност 3 061,84 лева и 4/ фактура № 0010014377/31.10.2020 г. за наем и консумативи на стойност 2 934,83 лева. Твърди се още, че и във връзка с подписания нов договор за наем между двете дружества от 01.11.2020 г., за същия обект, наемателят изпаднал в забава и за дължимия наем и консумативи по второто наемно правоотношение. По тази причина, на 14.09.2021 г., дружеството - наемодател е получило уведомление от длъжника, че поради финансови затруднения прекратява договора за наем, сключен на 01.11.2020 г.

На 27.04.2022 г. ищецът изпратил нотариална покана до ответника, с която е потвърдил прекратяването на договора, считано от 01.10.2021 г., като е предоставил на ответника седемдневен срок за плащане на всички дължими суми по Договор за наем от 01.11.2020 г., договор за наем от 01.07.2011 г. и Споразумение за разсрочване на задължения от 01.11.2020 г. Сочи, че ответникът е заплатил сумата в размер на 15 093,95 лева за консумативи и е останало за плащане задължението в размер на 13 845,48 лева - наеми за месеци - юли 2020 г. до октомври 2021 г., без м. март 2021 г., като в уточнителна молба е посочено в табличен вид, как се формира горепосочената сума, включително по кои фактури се дължи и съответния месец. Поради 4 неизпълнение на задължението на ответника, на 10.08.2022 г. ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК в Районен съд - П. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за горепосочените суми срещу ответното дружество. На 12.08.2022 г. съдът издал заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника. Последният подал възражение срещу нея в законоустановения срок, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за ищецът е възниквал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу ответника. С оглед изложеното е отправено искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 13 845,48 лева, с включен ДДС, представляваща сбор от неплатени суми дължими по договор за наем от 01.11.2020 г. и договор за наем от 01.07.2011 г., с наемодател „Б.“ АД и наемател „М. Д.“ ЕООД, за периода месец юли 2020 г. - месец октомври 2021 г. включително, с изключение на месец март 2021 г., ведно с изтекла лихва за забава за периода 20.05.2022 г. - 10.08.2022 г. на стойност 315,38 лева, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 10.08.2022 г. до окончателното плащане. Претендира и присъждане на разноски за двете производства.