Решение № 253 от 15.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Плевен, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20244430200728 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № P- 005228 от 21.03.2024г. на *** в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите на „***“ АД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И. Л. Д. с ЕГН: ********** и М.П.В. с ЕГН: ********** - ***, на основание чл. 80, ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.27, ал.2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от 1 юрк.П. М. С. - Б. с пълномощно по делото.

Административнонаказващият орган *** в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не се представлява.

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган, съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.02.2024 г. била извършена проверка в офис на „***“АД в гр.

Плевен, ул. ***, стопанисван от „***“ АД, като бил съставен КП № К2737837/05.02.2024 г. Проверката е извършена във връзка с Писмо с вх. № Р01-42/22.01.2024г. за извършване на последваща проверка, а именно: На 21.11.23г. в гр. Разград е извършена проверка в офис на „***“ АД с КП К2708788. На 04.12.23г. е представен договор за кредит на физическо лице, обезпечен с ипотека, който е сключен в офиса в гр. Плевен. При направено запитване на 05.02.24г. в офиса в гр. Плевен за отпускане на кредит обезпечен с ипотека върху недвижим имот в размер на 70 000,00 лв. със срок за погасяване 240 месеца е предоставена информация в писмена форма чрез Европейски стандартизиран информационен формуляр /ЕСИФ/ - 2 бр. с откриване на сметка за превод на работна заплата и без сметка за превод на работна заплата. В Раздел III от ЕСИФ „Лихвен процент и други разходи по кредита“ – „Други компоненти на ГПР: Еднократно дължими разходи е включено, че е необходимо да се заплати еднократна такса за оценка на кредитен риск 0,3% върху размера на одобрения кредит, дължима при сключване на договора“. Към ЕСИФ е приложен и примерен погасителен план за жилищен/ипотечен кредит, в който е вписана такса за оценка на кредитен риск в размер на 210,00 лв. т.е. 0,3% от размера на искания кредит 70 000,00 лв. С КП № К-2737837 от 05.02.2024г., във връзка с установяване спазване изискванията на ЗКНИП, е изискано кредитната институция да представи 6 броя договори за банков кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, сключен с потребители в гр. Плевен в периода от м.

05.2023г. до момента, както и информация за вида на таксите, събрани до 2 момента по представените договори, съответно техния размер, дата и начин на плащане. На насрочената документална проверка на 16.02.2024г. с ППД № К- 0133469 са приети заверени копия на 4 броя договори за банков кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, сключени в гр. Плевен, както следва: 1. Договор № ***, 2. Договор № ***; 3. Договор № ***; 4. Договор № ***; 5. Информация за събрани такси и комисиони по представените договори. При извършен преглед на договор № ***, е установено, че в чл.1, ал.9, т. 1 „Такси и комисиони, приложими за срока на кредита, дължими от кредитополучателя“ от договора, банката изисква от потребителя кредитополучател заплащане на такса за оценка на кредитен риск в размер на 354,00 лв., дължима еднократно при сключване на договора, която се явява в размер на 0,3% от размера на кредита - 118 000,00 лв. В приложения към договора погасителен план от 24.08.23г. е включена такса за оценка на кредитен риск в размер на 352,50 лв. и информация за датата на усвояване на кредита - 24.08.23г. С писмо с Изх.№ 54515-Г546/14.02.24г., което е прието с ППД К-0133469/16.02.24г. е предоставена информация, че таксата за оценка на кредитен риск по договор № *** е заплатена на 24.08.23г. т.е. след подписване на договора на 23.08.23г. и в деня на усвояване на кредита 24.08.23г. Оценката на кредитоспособността на потребителя е задължение на кредитора, вменено му в Глава пета „Оценка по кредитоспособността на потребителя”, чл. 13 - чл. 21 от ЗКНИП и не представлява допълнителна услуга по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Закона. Въпросната такса се изисква и събира само от одобрените за получаване на кредит потребители и то не предварително, а едва след сключването на договора, когато кредиторът е взел решение за отпускане, съответно усвояване на кредита. Същевременно размерът на таксата е в пряка обвързаност с размера на усвояваната сума (0,3% от размера на кредита). На следващо място, в разпоредбата на чл.14 от ЗКНИП е посочено, че кредиторът има право да предостави кредит само, когато оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за кредит, което означава, че оценката на кредитоспособността на потребителя, съответно плащането на таксата за това действие трябва да предхожда одобряването на кредита. В случая кредиторът е изискал таксата със сключване на договора, като е пренебрегнал тази разпоредба. На 23.08.2023 г. кредиторът „***“ АД, в стопанисван от него офис в гр. ***, при сключване на договор за ипотечен 3 кредит № *** с потребител е изискал заплащането на такса за оценка на кредитен риск в размер на 354 лв., като действие, свързано с усвояване на кредита, с което е нарушил забраната в чл.27, ал.2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/, да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Нарушението е извършено на 23.08.23г. в гр. Плевен при сключването на договор за банков кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот № *** и е довършено на 24.08.23г., когато таксата за оценка на кредитен риск в размер на 354 лв. е събрана.Това действие на кредитора се доказва също и от предоставените договори на 16.02.24г. за банков кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот № *** и Договор № *** при които също се изисква и е начислена „такса за оценка на кредитен риск“ в размер на 0,3% от размера на отпуснатия кредит.Нарушен е чл. 27, ал.2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите. Нарушението е извършено на 23.08.2023 г. в офис на „***“ в гр. Плевен, ул. ***.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание на актосъставителя С. Н. Н. и сведетеля Р. И. К. като обективни, ясни и незаинтересовани.

Неоснователно е становището на повереника на жалбоподателя, че в наказателното постановление не става ясно дали с изискването от потребителите на такса за усвояване и управление на кредита е осъществен състава на нарушението за което е санкциониран или състава на нарушението изисква кумулативното извършване на две действия – да се изисква такава такса и тя да бъде събрана от кредитора. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗКНИП кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, с договора за кредит, но също така законодателят с ал.2 на същата разпоредба е въвел ограничение по отношение на таксите и комисионните, като такива не могат да бъдат изисквани за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. От материалите по делото е видно, че кредиторът изисква такса за оценка на кредитния риск, която е включена в договора за банков кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, в който договор, в т. (9) е отразено, че таксата за оценка на кредитен риск е дължима еднократно при сключване на договора. Следователно тази такса е заплатена с отпускането на сумата по кредита. Безспорно, според съда, в 4 случая не се касае за две отделни действия на кредитора, а за едно продължавано с което е осъществен състава на нарушението.

Неоснователно е становището на повереника на жалбоподателя, че не е извършено нарушението описано в наказателното постановление, а актосъставителят не е извършил цялостна и пълна проверка за безспорното установяване на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗКНИП, преди отправяне на обвързващо предложение за сключване на договор за кредит, кредиторът извършва оценка на кредитоспособността на потребителя. Тоест, тази такса се изисква и събира само от одобрените за получаване на кредит потребители и то, не предварително, а едва след сключването на договора, когато кредиторът е взел решение за отпускане, съответно усвояване на кредита. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.14 от ЗКНИП, кредиторът има право да предостави кредит само, когато оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за кредит, респективно плащането на таксата за оценката на кредитоспособността на потребителя трябва да предхожда одобряването на кредита. В случая, кредиторът е изискал таксата със сключване на договора, с което безспорно е нарушил разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗКНИП. Това обстоятелство се потвърждава и от предоставените от жалбоподателя договори за банков кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, а именно № *** и № ***, при които също е начислена “такса за оценка на кредитен риск“ в размер на 0,3% от размера на отпуснатия кредит, като действие свързано с усвояване на кредита, с което е осъществен състава на нарушение по чл.27, ал.2 от ЗКНИП.

Неоснователно е и становището на повереника на жалбоподателя, че мотивите в издаденото наказателно постановление са противоречиви и водят до объркване на жалбоподателя. Мотивите са точни, логично свързани и ясни.

Следва също да се отбележи, че същия състав на нарушение е извършен от дружеството жалбоподател при идентични обстоятелства, като той е признал за извършено нарушение по чл.27, ал.2 от ЗКНИП и е сключил Споразумение № 005018/ 24.02.2024г. с Директор на Регионална дирекция София, Административнонаказващ орган в РД-Варна, с което му е наложено наказание в намален размер, а именно имуществена санкция в размер на 14 000 лв. С оглед на това обстоятелство няма как съда да приеме за 5 основателно становището на дружеството жалбоподател, че не е могло да разбере с кое свое действие е изпълнил състава на нарушението по чл.27, ал.2 от ЗКНИП.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че по делото бяха събрани безспорни доказателства, а именно Преводно нареждане/ Вносна бележка с рег.№ 54500П-АД-5377 от 05.04.2024г., от което е видно, че дружеството жалбоподател „***“ АД е платило по сметка на административнонаказващият орган сумата от 16 000 лв., представляваща 80 % от размера на наложената с обжалваното наказателно постановление имуществена санкция.

По отношение на искането на повереника на дружеството жалбоподател за прекратяване на производството, поради обстоятелството, че е заплатена 80 % от размера на санкцията, съда счита, че същото е неоснователно, необосновано, вътрешнопротиворечиво и противоречащо на закона, тъй като, ако бъде прекратено производството, поради заплащане на задължение, или поради искане на жалбоподателя, то няма как да бъде изпълнена втората част от искането на повереника на дружеството жалбоподател, а именно - да бъде постановено решение с което съда да прецени законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.