Решение № 1516 от 04.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1516 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.а като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330206634 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 733668F728001/27.10.2023г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на НАП - Пловдив, с което на „Киров и Син“ ООД, ЕИК 160133910, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, булевард „Васил Левски“ № 152, представлявано от П.С.К., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.1, пр.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ (в редакцията на нормата към измененията с ДВ, бр. 105 от 2014 година, в сила от 01.01.2015 година) е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят „Киров и Син“ ООД, в жалбата си и в допълнително депозирана до съда молба чрез пълномощника си адвокат Г. Г. В. оспорва по същество вмененото му нарушение и прави искане за отмяна на НП като неправилно. необосновано и незаконосъобразно. Претендира направени разноски по делото.

Административнонаказващият орган чрез гр.юрк.Г. Г. пледира за потвърждаване на НП. Претендира присъждане на сторените по настоящото 1 производство разноски.

Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 13.09.2023 г. от актосъставителя Д. Н. Х. е съставен АУАН №F728001/13.09.2023 г. против дружеството жалбоподател „Киров и Син“ ООД за това, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.08.2023г. било установено, че „Киров и Син“ ООД, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на справкадекларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.07.2023г. – 31.07.2023г. до 14.08.2023г. включително.

Справка-декларацията по смисъла на чл.125 от ЗДДС не била подадена в ТД на НАП Пловдив към момента на съставяне на АУАН. Същата е подадена на 14.09.2023г. с вх. № 16005600979.

Актосъставителят квалифицирал деянието като административно нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС, за което на 13.09.2023г., след изпратена покана с изх. № 70-00-8725-45/31.08.2023г., срещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН серия № F728001. Възражение било депозирано в законоустановения срок с вх. № 7000-9142/14.09.2023г., което било прието за неоснователно от административнонаказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел бе разпитан актосъставителят Д. Н. Х., който поддържа съставения от него акт. Заявява, че след като станало ясно, че процесното дружество не било подало справка декларация, същото му било разпределено за съставяне на АУАН. Същият съставил акт без присъствието на представител на „Киров и Син“ ООД, като го е връчил на собственика на дружеството.

Съдът кредитира показанията непротиворечиви, кореспондиращи с доказателства. на св. Х. като обективни, приетите по делото писмени

Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът приема за 2 доказано от обективна страна нарушение на чл.125, ал.5 вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС, тъй като в законоустановения срок дружеството жалбоподател не е подало справка декларацията по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.07.2023г.-31.07.2023г., а именно до 14.08.2023г. включително.

Съгласно разпоредбите на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС за всеки данъчен период всяко регистрирано по този закон на конкретно посочени основания данъчно задължено лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 - дневниците за покупките и продажбите, като декларациите и отчетните регистри се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. От своя страна данъчен период по смисъла на чл.87, ал.1 от ЗДДС е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справкадекларация с резултата за този данъчен период, като данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета (ал. 2).

По делото не се спори, че дружеството жалбоподател е регистрирано лице по ДДС съгласно ЗДДС и в случая с оглед установените факти правилно на „Киров и Син“ ООД е вменено в отговорност нарушение по чл.125, ал.5 във връзка с ал. 1 от ЗДДС, тъй като липсва изпълнение на императива за подаване до 14.08.2023г. на справка-декларация за месец юли 2023г.

За нарушението точно е посочена и санкционната норма по чл.179, ал.1, предложение 4. от ЗДДС, чийто тест в редакцията му към датата на деянието визира, че лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1 от ЗДДС, или не я подаде в предвидените срокове, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 лв. до 10000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци.

Правилно се сочи от защитата, че това нарушение е формално, на т. нар. просто извършване, т. е. противоправният обществено опасен резултат настъпва със самото бездействие за изпълнение на задължението за подаване в срок на посочените в правната норма данъчни документи и в случая е без значение дали бившият счетоводител на „Киров и Син“ ООД е в някакъв конфликт с близки до дружеството, защото дружеството е самостоятелен правен субект, носител на собствени права и задължения при упражняваната 3 от него дейност и е носител и на административнонаказателна отговорност с налагане на имуществена санкция, щом е налице неизпълнение на тези задължения към държавата или общината при осъществяване на дейността (вж. чл. 83, ал. 1 от ЗАНН). Тук следва да се упомене също, че е без значение и обстоятелството, че дружеството жалбоподател не е упражнявало дейност през последните 7-8 години и това би могло да се установи от съответните депозирани данъчни декларации по Закона за счетоводството. Разпоредбата чл. 125, ал. 4 от ЗДДС визира, че справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период, което означава, че задължението по чл. 125, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗДДС не отпада при липса на търговска дейност, щом регистрираното по ДДС лице съществува в правния мир.

Липсват и основания да се счете, че е налице маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН за приложението на чл. 63, ал. 4 във връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, още по-малко случаят да е явно маловажен съгласно легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Конкретното нарушение не обосновава извод да е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид. От една страна, нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури нормалното функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната отчетност и тяхното нарушаване поначало представлява деяние с по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни нарушения. Затова регистрираните по ЗДДС търговски дружества при осъществяване на дейността си по занятие следва да я организират по начин да изпълняват точно и своевременно завишените законови изисквания към тази дейност с оглед специалната данъчна регистрация. От друга страна, видно от представените писмени доказателства, случаят не е инцидентен - на „Киров и Син“ ООД е ангажирана административнонаказателната отговорност за неподаване на справкадекларация не само за месец юли 2023 година, но и за още няколко данъчни периода от същата календарна година. Същевременно продължителността на забавата на скрепеното със срок задължение е един от критериите за укоримост на деянието, като тази забава изобщо не е малка - справка4 декларацията е подадена на 14.09.2023 година, след като дружеството жалбоподател е поканено с ясно посочване в поканата за какво следва да се яви в териториална дирекция на НАП.

Във връзка с горното са несъстоятелни и доводите на процесуални представител на дружеството жалбоподател за нарушаване на принципа на пропорционалност с позоваване на практика на Съда на Европейския съюз.

Наложеното наказание е в съответствие с разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН - в границите на размера по специалната норма е, наложено е в минимума на предвиденото с оглед вида и тежестта на нарушението, за да се счете несъответствие с преследваната цел по чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото (регистрираните по ДДС лица в случая).

Що се отнася до защитното възражение за нарушаване на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗАНН, защото на „Киров и Син“ ООД е дублирано наказанието, тъй като е санкциониран и за неподаване на отчетни регистри за същия данъчен период следва да се отбележи следното:

От доказателствата по делото се установява, че за неподаване на отчетни регистри за същия данъчен период на жалбоподателя е съставен и Акт № F725565/04.09.2023г. за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено НП № 733661-F725565/27.10.2023г.

Съгласно чл. 125, ал. 7 от ЗДДС (изм. с ДВ, бр. 97 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 година) декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават по електронен път при условията и по реда на ДОПК, освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8, а по силата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и декларациите, и отчетните регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. От своя страна, по настъпилата законодателна промяна в текста на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС (изм. с ДВ, бр. 106 от 2023 година, в сила от 01.01.2024 година), вече не се предвижда налагане на административно наказание на лице, което, като е длъжно, не подаде отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС.

Законът предвижда действията за подаване на справка-декларация и информация с отчетните регистри да се извършват заедно и издаденото НП за ангажиране на административнонаказателната отговорността на дружеството 5 жалбоподател за неподадени отчетни регистри за месец юли 2023 година е релевантно към въпроса за решаване на законосъобразността на процесното НП № 733668-F728001/27.10.2023г. След служебна проверка в Единната информационна система на съдилищата, обаче, се установява, че във връзка с обжалване на НП № 733671-F728003/27.10.2023г., с което на „Киров и Син“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с ал. 3 от ЗДДС за неподадени отчетни регистри за данъчния период: 01.07.2023г. - 31.07.2023г. е образувано АНД № 6636/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, приключило с Решение № 220/13.02.2024г., с което въпросното НП 733671-F728003/27.10.2023г. е отменено.

Или с краен съдебен акт законосъобразно в полза на дружеството жалбоподател е решен въпросът за административнонаказателната му отговорност за неподадени отчетни регистри за данъчния период, за който търговецът е санкциониран за несвоевременно подаване на справкадекларация. Безспорно е установено, че от „Киров и Син“ ООД до 14.08.2023г. не е подадена справка-декларация за месец юли 2023г. и за това нарушение следва да се ангажира административнонаказателната му отговорност, а с отмяната на НП, с което е наказан и за неподаване на отчетни регистри, търговецът няма да бъде санкциониран два пъти за едно и също нарушение.

С оглед свидетелските показания дадени от актосъставителя по отношение на това, че АУАН е съставен без присъствие на представител на дружеството жалбоподател, настоящият съдебен състав намира, че въпреки че при изготвяне на АУАН не са били налице предпоставките в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, която изрично урежда хипотезите на съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя и същите са свързани с неизвинително бездействие на жалбоподателя или с обективна невъзможност същият да бъде намерен, то в случая към момента на съставяне на АУАН не са положени процесуални усилия за издирването на нарушителя и обезпечаване на неговото присъствие и не е констатирана невъзможност за неговото намиране, с което несъмнено е допуснато процесуално нарушение, но същото не е от категорията на съществените. И това е така, т. к. липсва ограничаване на процесуални права на нарушителя, свързани с връчване на АУАН на 13.09.2023 г., т. е. осведомяването му за започналото спрямо него административно-наказателно производство. С връчване на АУАН 6 нарушителят е бил наясно за характера, естеството и вида на вмененото му нарушение, и не е бил лишен от възможността за отбелязване на възражения, както при самото връчване на АУАН, така и от възможността да представи допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, каквито всъщност дружеството-жалбоподател веднага на другия ден след връчване на АУАН е внесло. В този смисъл е и устойчивата и неизменчива практика на касационната инстанция, чийто съображения настоящия състав споделя, в Решение № 1168 от 17.09.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1478/2020 г.: