Определение № 1590 от 28.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1590 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариета Бл. Бедросян при участието на секретаря Мария Ив. Пеева в присъствието на прокурора Бойка Анг. Лулчева като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело № 20225300102723 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Н. Д. Г., ЕГН **********, от гр. ***, със съд. адрес: гр. ***, чрез адв. В. С., е предявил срещу ОС – Пазарджик, АП – Пловдив и ВКС на РБ пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за солидарно осъждане на тримата ответници за сумата 70 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в „обида, възмущение, притеснения, страх от осъждане и лишаване от свобода, внушаване на чувство за малоценност“, ведно със законната лихва от 24.11.2008 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски и адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв., тъй като ищецът е материално затруднен.

Твърди, че по н.о.х.д.№ 778/2007 г. на ОС – Пазарджик е бил осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 2 г., но изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 5 г., като присъдата е била потвърдена с Решение № 84/24.04.2008 г. по в.н.о.х.д.№ 111/2008 г., ПАС, и с Решение № 370/24.11.2008 г. по н.д.№ 366/2008 г., ВКС.

На основание Решение от 13.07.2017 г. на ЕСПЧ по делото „Н. Г. срещу ***“, с което е прието, че процесът срещу ищеца е бил несправедлив, *** е направил предложение за възобновяване на наказателното производство, като 1 с Присъда № 9 от 05.07.2018 г. на АС – Пловдив, влязла в сила на 20.07.2018 г., ищецът е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение, като повече от 10 г. незаконосъобразното му осъждане е тежало върху правната му сфера.

Посочва също, че от 2013 г. срещу него е водено и друго наказателно производство – н.о.х.д.№ 3/2017 г. на РС - Пазарджик за престъпление по чл.

308 от НК, приключило с присъда, с която ищецът е осъден на „Лишаване от свобода“, тъй като вече е имал условно осъждане по н.о.х.д.№ 778/2007 г. на ОС – Пазарджик.

Отделно от това, поради съдебното минало на ищеца – присъда по н.о.х.д.№ 778/2007 г. на ПзОС, за периода от 09.12.2013 г. до 28.01.2014 г. той е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а през периода от 29.01.2014 г. до 20.08.2014 г. – под „Домашен арест“. След отмяната на първата присъда и оправдаването на ищеца, изтърпяването на наказанието по второто наказателно дело е отложено при условията на чл. 66 от НК, но в продължение на месец и половина ищецът бил държан в пренаселени килии, без възможност за раздвижване, без чист въздух и естествена светлина, без обособен санитарен възел и течаща вода.

Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да осъди солидарно тримата ответници да му заплатят обезщетение за причинените неимуществени вреди - обида, възмущение, притеснения, страх от осъждане и лишаване от свобода, внушаване на чувство за малоценност, в размер на общо 70 000 лв. по посочената в исковата молба банкова сметка, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2008 г. до окончателно плащане, както и направените по делото разноски.

Съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняващите молби и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.

Ответникът Окръжен съд – Пазарджик, ул. Хан Крум 3, представляван от *** Е. С., е подал отговор и допълнително становище, в които заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като липсва ясно и конкретно разграничение на фактическите обстоятелствата, на които ищецът основава претенциите си.

Счита също, че предявеният иск е недопустим, тъй като ПзОС не е пасивно процесуалноправно легитимиран да отговаря по така предявения иск, 2 съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. по тълк.д.№ 5/2013 г., ОСГК на ВКС, според което съдът е легитимиран да представлява държавата по искове по чл. 2 от ЗОДОВ само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно, каквито в случая не са налице.

Освен това, ищецът вече е реализирал правото си на обезщетение, като е предявил срещу Прокуратурата на РБ иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, припокриващ се изцяло с настоящия, като с Решение № 249/02.12.2021 г. по гр.д.№ 302/2021 г., ПзОС, потвърдено с решение по в.гр.д.№ 38/2022 г., ПАС, насрочено за 07.12.2022 г. по гр.д.№ 2328/2022 г., ВКС, на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв.

По същество заявява, че претенцията е недоказана и неоснователна, тъй като не са налице кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на ПзОС. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, както и възражение за изтекла погасителна давност за главницата и за акцесорното вземане за лихви.

Ето защо, моли иска да се отхвърли изцяло като недоказан и неоснователен, ведно със законните последици.

Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в становището си. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.

Ответникът Апелативен съд – Пловдив, бул. Шести септември 167, представляван от *** М. И., е подал отговор и допълнителен такъв, в които заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като липсват посочени фактически обстоятелства по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, обуславящи наличието на причинна връзка между твърдените неимуществени вреди и противоправни действия на служители на ПАС.

Отделно от това счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като държавата чрез съда, като процесуален субституент, не е пасивно легитимиран да отговоря по него. Съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. по тълк.д.№ 5/2013 г., ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове по чл. 2 от ЗОДОВ само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от 3 съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно, каквито в случая не са налице. Според същото тълкувателно решение, за да се гарантира правото на независим и безпристрастен съд, залегнало в разпоредбата на чл. 1, § 6 от КЗПЧОС, държавата не следва да отговаря чрез съда по искове за обезщетение за вреди при постановяване на осъдителна присъда, отменена по реда на инстанционния контрол, както и по искове за обезщетение за вреди при наличие на влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно и оправдано или административното наказание е отменено.

Ето защо, производството по отношение на ПАС следва да бъде прекратено като недопустимо, поради липса на пасивна процесуална легитимация.

По същество счита претенцията на ищеца за изцяло неоснователна, тъй като липсва противоправно поведение, което да е основание за ангажиране отговорността на държавата чрез ПАС като процесуален субституент, както и причинно – следствена връзка между претендираните за репариране вреди, в т.ч. по изпълнение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ и противоправни действия и актове на ПАС.

Освен това, счита претендирания размер на обезщетението за прекомерно завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва и претенцията за лихви, като прави възражение за изтекла погасителна давност на това задължение за периода преди 07.07.2017 г.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Подробни съображения в тези насоки излага в отговорите. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.

Ответникът Върховен касационен съд – София, бул. Витоша 2, чрез *** З. С., е подал отговор и допълнителен такъв, в които заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като искът, предявен срещу ВКС, е срещу ненадлежен 4 ответник. Освен това, от твърденията в ИМ не е ясно от кои действия и/или бездействия на ответниците са налице претендираните неимуществени вреди, като демонстрираното от ищеца процесуално поведение не отговаря на задължението му по чл. 3 от ГПК да упражнява добросъвестно процесуалните си права.

Заявява, че така предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е недопустим, съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. по тълк.д.№ 5/2013 г., ОСГК на ВКС, според което съдът е легитимиран да представлява държавата по искове по чл. 2 от ЗОДОВ само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно, каквито в случая не са налице. Ето защо, производството по делото следва да бъде прекратено.

По същество счита, че иска е неоснователен, тъй като липсва причинна връзка между твърдените в исковата молба неимуществени вреди и действията и/или бездействията на ПзОС, ПАС и ВКС, а също така претенцията на ищеца е силно завишена по размер и не отговаря на стандарта на живот в страната. Освен това, ищецът вече е бил обезщетен пред ЕСПЧ със сумата от 3 400 евро по повод на воденото срещу него н.о.х.д.№ 778/2007 г., ПзОС, като повторно обезщетение по същия повод би довело до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на държавата.

Предвид гореизложеното моли съда да прекрати производството по делото, поради нередовност на ИМ и/или поради недопустимост на предявения иск, а евентуално – да отхвърли иска като неоснователен, ведно с присъждане на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Подробни съображения в тези насоки излага в отговорите. В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.

Контролиращата страна Прокуратурата на Република България, чрез Окръжна прокуратура – Пловдив, е депозирала отговор, в който заявява, че искът е недопустим и неоснователен.

Счита, че липсва противоправно поведение или актове на ответниците, 5 както и причинно – следствена връзка между тях и претендираните от неимуществени вреди.

Ищецът вече е реализирал правото си на обезщетение за неимуществени вреди срещу Прокуратурата на РБ на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като му е присъдено на две инстанции обезщетение в размер на 7 000 лв.

Алтернативно счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е силно завишено по размер и не е съобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Ето защо моли исковата претенция за неимуществени вреди да се отхвърли като недоказана и неоснователна.

Съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на спора.

В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените субективно пасивно съединени искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства и от приложените дела се установява, че с Присъда № 6/25.01.2008 г. по н.о.х.д.№ 778/2007 г. на ПзОС настоящият ищец Н. Д. Г., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че за периода 26.03.2005 г. – 10.01.2007 г. в гр. *** чрез покупка от неизвестно лице е придобил подправени парични знаци – 500 щатски долара в 5 бр. банкноти с номинал от по 100 щатски долара, като е знаел, че са подправени, което съставлява престъпление по чл. 244, ал. 1, пр. 2 от НК, както и че на 10.01.2007 г. в гр. *** е прокарал в обръщение, като е дал на свид. Е. Д. подправени парични знаци 20 български лева в 1 банкнота със същия номинал, като е знаел, че са подправени, което съставлява престъпление по чл. 244, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което на основание чл. 23 от НК го осъжда на едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години с 5 години изпитателен срок.