Решение № 1419 от 13.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1419 гр. Русе, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20264520101236 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът С. Т. Д. твърди, че по Договор за наем на земеделска земя от 02.12.2023 г., ответникът Вин-Прес ЕООД / предишна правна форма ВинПрес ООД/ не и заплатил дължимия наем за стопанската 2024 г.–2025 г. в размер на 969,41 евро. Подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК чрез ЕПЕП. Било образувано ч.гр. дело № 141/2026 г. по описа на Районен съд – Търговище и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 89/29.01.2026 г., но длъжника подал възражение в срок.

Иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 969,41 евро по Договор за наем на земеделска земя от 02.12.2023 г. за стопанската 2024 г.–2025 г., ведно със законната лихва считано от 29.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

В отговора на исковата молба ответникът Вин-Прес ЕООД счита предявения иск за неоснователен. Прави възражение за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че е налице липса на представителна власт от страна на представляващия дружеството към 1 момента на подписването на договора, като заявява, че като представител на юридическото лице, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД изрично се противопоставя и не потвърждава договора. Заявява, че искът е недоказан и иска да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от № 89 / 29.01.2026г г. по гр. д. № 141/2026 г. по описа на РС- Търговище, с която е разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата: 969,41 EUR, главница, представляваща неплатен наем по договор за наем на земеделска земя от 02.12.2023 год., дължим за стопанската 2024 г. - 2025 г., ведно със законната лихва за период от 29.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 204,52 EUR и държавна такса в размер на: 16,48 EUR. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

На 02.12.2023 г. ищцата и ответникът сключили Договор за наем на земеделски земи, по силата на който тя отдала под наем на ответника собствените си имоти : 1.Имот № 264002, нива с площ 7,1 дка в местност ******; 2. Имот № 166005, нива с площ 5,5 дка в местност ******; 3. Имот № 180001, нива с площ 3,0 дка в местност *******; 4. Имот № 185005, нива с площ 4,1 дка в местност *******; 5. Имот № 267017, нива с площ 4,0 дка в местност ******, всичките в землището на гр. ******. Срокът на ползване на земите по договора бил 1 стопанска година-2024-2025 г.

Договореният наем бил в размер на 80 лв./70 лв., написано печатно, впоследствие задраскано и ръкописно изписано 80 осемдесет/ за един декар годишно или в общ размер за 23.70 декара - 1896 лева /969.41 евро/ за стопанската година.

Според писмо вх. № 21969/26.06.2026 г. на Общинска служба по земеделие – гр. ******, в Регистър на договорите при нея бил регистриран със служебен № 1803000011339/28.08.2024 г. Договор за наем от 02.12.2023 г. между С. Д. Т., ЕГН 6707055318 – наемодател и ответника – като наемател за 2 срок от една година– 2024/2025 г. да ползване на посочените земеделски земи в землището на гр. ******.

Видно от справка в ТР на 23.11.2023 г. В. К. Д. бил управител на ответното дружество. вписан като

При така установените фактически положения, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи наемна цена по договор за наем, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

В чл.79 от ЗЗД е регламентирана правната възможност изправната страна по договор да претендира реално изпълнение на задължението от длъжника.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника на това правно основание на първо място следва да се установи в процеса наличието на договорни отношения между страните. С представения по делото договор, се установи, че страните са обвързани от такова правоотношение, по силата на което ищецът отдавал под наем недвижима вещ– : земеделска земя с обща площ от 23.70 дка, в землището на с. *****: 1.Имот № 264002, нива с площ 7,1 дка в местност ******; 2. Имот № 166005, нива с площ 5,5 дка в местност ******; 3.

Имот № 180001, нива с площ 3,0 дка в местност *******; 4. Имот № 185005, нива с площ 4,1 дка в местност *******; 5. Имот № 267017, нива с площ 4,0 дка в местност ******, срещу насрещното задължение от ответника за заплащане на наемна цена от 80 лв. за един декар годишно. Предвид това съдът приема, че исковете са насочени срещу пасивно материалноправно легитимирано лице.

Сключеният договор е неформален, възмезден, консесуален, срочен и по отношение на него следва да намерят приложение чл.228 – 239 от ЗЗД. По неуредените въпроси със субсидиарно приложение са разпоредбите на общата част на ЗЗД. Законът изисква точно изпълнение на поетите с договора задължения или престиране на уговореното по вид, качество, количество и срок. Основно задължение на наемодателят е да предаде на ответника наетата вещ. По делото се релевираха доказателства, установяващи по категоричен 3 начин факта на изпълнение на договорното задължение от страна на ищеца, представения от ответника и регистриран в Общинска служба по земеделие – гр. ****** договор за наем. Предвид изложеното съдът приема, че е предадено държането на процесните земеделски земи и ищецът е бил изправната страна по договора по смисъла на чл.79 от ЗЗД и следователно е имал качеството на кредитор. Съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответната страна е да установи в процеса факта на изпълнение на задълженията си по заплащане на наемна цена за претендирания период. По делото не се ангажираха доказателства за точно изпълнение, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на договорните задължения, за което ответникът отговаря. По същността си то е факт, който поражда нови правни възможности. Една от тях, регламентирана в чл.79 ал.1 от ЗЗД, е претендирането на реално изпълнение от кредитора, какъвто е процесният случай – за заплащане на наемна цена.

С оглед изложеното предявения иск следва да се уважи за размер от 969.41 евро, представляваща наемна цена по Договор за наем на земеделски земи 02.12.2023 за ползването на земеделска земя с обща площ от 23.70 декара, в землището на гр. ******: - 1.Имот № 264002, нива с площ 7,1 дка в местност ******; 2. Имот № 166005, нива с площ 5,5 дка в местност ******; 3.

Имот № 180001, нива с площ 3,0 дка в местност *******; 4. Имот № 185005, нива с площ 4,1 дка в местност *******; 5. Имот № 267017, нива с площ 4,0 дка в местност ****** за стопанската 2024 г.–2025 г.

Предвид основателността на главниците, следва да се уважи и акцесорната претенция за законна лихва от 29.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

Съдът намира за неоснователни наведените от ответника възражения.

На първо място следва да се отбележи, че процесният договор е сключен за срок от една стопанска година. Ето защо за него не е относима изискуемата от разпоредбата на чл. 4б, ал. 1 от ЗПСЗЗ форма – писмена с нотариална заверка на подписите. Отделно съдът приема, че договорената от страните цена е 80, а не 70 лв., тъй като така коригирания договор е представен от ответника за вписване в Регистър на договорите на Общинска служба по земеделие – гр. ******. Относно липсата на представителна власт на управителя към момента на сключване на договора, следва да се отбележи, че видно от справка в ТР на 23.11.2023 г. В. К. Д. бил вписан като управител на 4 ответното дружество. Именно дружеството е вписало процесния договор за наем Регистър на договорите на Общинска служба по земеделие – гр. ****** на 28.08.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ забраната за позоваване на нищожността на договора е по отношение на страната, която с поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката. В случая от поведението на ответника при вписване в ОСЗ –****** на процесния договор, може да се заключи, че същият е бил приет за валиден от ответника.

С оглед изхода на спора, разноските в заповедното производство следва да се дължат от ответника на ищеца в размер на 221 евро.

Съгласно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото 19.39 евро. /заплатена държавна такса/ –и адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро, направени от ищеца са в тежест на ответника.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Вин-Прес ЕООД, / предишна правна форма Вин-Прес ООД/ ЕИК 17594035 със седалище и адрес на управление гр.

Русе, ул «Николаевска» №101, вх. 4,ет.3, дължи на С. Т. Д., ЕГН ********** от гр. Русе сумата от 969,41 EUR, главница, представляваща неплатен наем по договор за наем на земеделска земя от 02.12.2023 год., дължим за стопанската 2024 г. - 2025 г., ведно със законната лихва считано от 29.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №89/29.01.2026 г. по гр. д. № 141/2026 г. по описа на РС- Търговище.

ОСЪЖДА Вин-Прес ЕООД, ЕИК 17594035 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул «Николаевска»№101, вх. 4,ет.3 да заплати на С. Т. Д., ЕГН ********** от гр. Русе, сумата от 221 евро разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК Рег №89/29.01.2026 г. по гр. д. № 141/2026 г. по описа на РС- Търговище, както и сумата от 269.39 евро разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Р у с е н с к и о к р ъ же н с ъ д в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6