Решение № 1271 от 27.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. София, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет П.

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000501652 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 265941/30.09.2021 г. по гр.д. № 12285/2018 г. на СГС, I-24 състав, е осъдено ЗАД „Армеец“ да заплати на М. П. К. и П. П. К. 7 500 лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Т. Д. К. и 7 500 лева, представляващи неимуществените вреди, претърпени от П. А. К., вследствие смъртта на техния син Е. П. К., загинал при ПТП на 12.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.09.2018 г. до окончателното им изплащане. Исковете са отхвърлени за суми над 7 500 лева до претендираните по 70 000 лева от всеки от първоначалните ищци Т. Д. К. и П. А. К..

Ищцата М. П. К. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта, в която исковете са отхвърлени с оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Излагат се оплаквания за занижен размер на определения размер на обезщетенията, несъразмерен с претърпените вреди.

Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел наличие на съпричиняване от страна на загиналия Е. К., тъй като същият се е движил на място, регулирано от светофар за пешеходци. Прави се искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Ответникът ЗАД „Армеец“ е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Въззивна жалба е подала и П. П. К. срещу решението в неговата отхвърлителна част. Излагат се доводи за занижен размер на определеното обезщетение с твърдения, че справедливото такова е по 100 000 лева за всеки първоначален ищец. При съобразяване на съпричиняване в размер на 30%, исковете били предявени за по 70 000 лева. Неоснователно съдът приел съпричиняване в размер на 50%. Прави се искане да 1 бъде отменено първоинстанционното решение и исковете да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва.

Ответникът ЗАД „Армеец“ е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата си молба първоначалните ищци Т. Д. К. и П. А. К. са твърдели, че техният син Е. П. К. загинал при ПТП, настъпило на 12.05.2018 г. в гр. София, кат овиновен за настъпването му бил водачът на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ********, И. Ч. М., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“. Твърдели са още, че търпели силни болки и страдания поради смъртта на сина си, тъй като били изключително близки със сина си и имали трайна емоционална връзка с него. Изпаднали в тежко психическо състояние, затворили че, трудно контактуват с външния свят, по-трудно намират смисъл в живота си, макар да се радвали на дъщеря, внуци и правнуци. Предвид изложеното са искали ответното дружество да им заплати обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на по 70 000 лева на всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията.

Ответникът ЗАД „Армеец“ е оспорвал исковете. Оспорвал е механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорвал е твърденията, че поведението на сочения в ИМ делинквент е било противоправно и виновно с твърдения, че за него то било случайно събитие; поддържал е становището, че настъпването на ПТП за водача И. М. е било непредотвратимо; Твърдял е, че липсва причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите вреди, както и е оспорвал сочените от ищците вреди да са търпени от тях; поддържал е, че претенциите са завишени; направил е възражение за съпричиняване от страна на Е. К., който се движел на нерегламентирано за целта място, навлязъл на пътното платно на червен светофар внезапно и неочаквано, без да се съобрази с разстоянието и скоростта на движещите се МПС. Поддържал е, че законна лихва въобще не се дължи, а ако се дължи, то не е от датата на деликта, а от датата на уведомяване на застрахователя.

Двамата ищци са починали по време на производството пред първата инстанция, като на тяхно място като ищци са конституирани по реда на чл. 227 ГПК законните им наследници М. П. К. и П. П. К..

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по чл. 432 КЗ следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в 2 причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач.

Настъпването на ПТП, противоправното поведение на И. М. – водач на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ********,, наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, смъртта на Е.

К. и причинната й връзка с ПТП, обстоятелството, че ищците са съответно майка и баща загиналия вследствие ПТП, са установени пред първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорни са въпросите относно размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, както и наличието и степента на съпричиняване от страна на Е. К. посредством действията му при ПТП.

Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания и заключение на САТЕ.

По делото са събрани писмени доказателства – констативен протокол за ПТП, протокол за оглед и скица, въз основа на които е изготвено заключение на САТЕ от вещото лице доц. А. А., неоспорено от страните. Той е посочил, че на местопроизшествието на кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Поп Грую“ в гр. София има светофарна уредба. Съобразно събраната в наказателното производство, делото по което е приобщено като доказателство по делото, циклограма, вещото лице е установил, че пешеходецът е имал право да се движи по време на втора и трета фаза на светофара, но не и по време на първа фаза, при която е имал право да се движи лекият автомобил или пешеходецът и автомобилът не са имали право да се движат през кръстовището по едно и също време.

Вещото лице е установил още, че към наказателното производство има видеоклип от запис на камера в района на ПТП, на който може да се наблюдава поведението на участниците в ПТП и от който се установява, че пешеходецът е стъпил на пътното платно на червен светофар и е спрял, за да пропусне група движещи се по платното автомобили, след това отново е тръгнал и върви с ускорено вървене, като в този момент лек автомобил „БМВ“ е далече и пешеходецът явно е преценил, че може да мине, макар и на червено. Лекият автомобил обаче бързо е достигнал кръстовището, защото се е движел със скорост от около 50 км/ч., движел се е на зелен сигнал на светофара в средната пътна лента. Вещото лице е посочил, че е вероятно водачът на лек автомобил „БМВ“ да не е виждал пешеходеца, когато той е слязъл на пътното платно, защото пред него се е движела група автомобили в дяната и средната пътна ленти. Когато обаче пешеходецът е изчакал групата автомобили и отново е тръгнал, той се е движил до удара 11 сек., през което време водачът на „БМВ“ е имал добра видимост към него, като мястото е било добре осветено, като в този момент водачът е отстоял на 275 м., а опасната му зона за спиране е била 83 м. Той е могъл да намали плавно, не е имало нужда да спира аварийно. Водачът обаче е бързал да премине кръстовището на зелен светофар, като вероятно е смятал, че ще може да премине преди пешеходеца и е задействал спирачките в последния момент, когато вече ударът е бил неизбежен. Когато е отстоял на 83 м. от местоудара водачът е имал възможност да спре аварийно и да предотврати удара. Пешеходецът също е могъл да види колата и да се забърза или дори да се върне назад.

Относно механизма на ПТП са разпитани двама свидетели:

Свидетелят Е. С. С. е заявил, че е видял произшествието ,което е станало на 12.05.2018 г. Било на кръстовище, било вече тъмно и валял дъжд. Не си спомня дали е имало осветление, но смята, че е имало. Свидетелят и М. пресичали срещу Е. и чакали да светне зелено. Когато техният светофар светнал зелено, светофарът на Е. бил още 3 червен. Кръстовището било двупосочно, с трилентов път във всяка посока, по средата с островче. Е. тръгнал заедно с някаква жена, но той бил по-напред, колата го блъснала в средната лента, а жената се стреснала. Когато тръгнал, за него било червено.

Светофарът светел различно за пешеходците, които вървели през другото платно срещу Е. и за платното на Е., защото в първото платно имало и завиващи автомобили.

Свидетелят М. Д. Д. е посочил, че познава Е. К. от 3-4 години. Не помни датата на инцидента, но било през май месец и било тъмно, валяло. Били на едно кръстовище, като Е. пресичал срещу него на една и съща пешеходна пътека. По средата на пътя имало остров и когато светофарът зад гърба на свидетеля светел зелено, този на острова на насрещно пресичащите светел червено. Е. е пресичал на червено.

Шофьорът бил със висока скорост и ударът бил силен в средната лента преди островчето. Е. пресичал заедно с една жена и избързал, подтичвал. Платното било с по три ленти в посока и когато свидетелят тръгнал, за него светело зелено, но светофарът на островчето светел червено. Мястото било осветено.

За установяване претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са разпитани двама свидетели.

Свидетелката Д. Н. Н. е посочила, че Е. К. й е вуйчо. Знае, че Е. и родителите му били в прекрасни отношения. Те живеели в с. ***, ***, а Е. живеел в София със семейството си. Чували се. Е. ходел да вижда родителите си поне веднъж на два месеца, помагал им, разговаряли. Те купили апартамент в Лом, за да може той кат осе пенсионира да отиде там. Родителите научили за смъртта на сина с и на рождения ден на майката, приели го много тежко, много плакали, впоследствие се влошили и здравословно. Отчуждили се, затворили се в себе си. Дядо й се залежал, а баба й отключила деменция.

Свидетелят Г. К. Д. познава Т. и П. от 30 години, събрал се с дъщеря им. Те били близки със сина си Е.. Т. и П. трудно приели смъртта му. Те не страдали от особени болести. П. страдал само от глаукома. Купили апартамент в Лом, за да бъде Е. близо до тях, но той останал в София заради работата си. Ходел при тях, когато можел, грижел се за тях. Имали идеи, че след пенсионирането си той ще отиде да ги гледа. След смъртта на сина си се затворили, П. изгубил желание за живот.Съзнанието на бабата се променило, по-късно дошла и деменцията.