Решение № 869 от 06.08.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. Бургас , 06.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20202120104909 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. ИВ. Ж., ЕГН **********, адрес в гр.Шумен, ул.“Х.Г.“ №33, ет.2, ап.2, съдебен адрес: гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.126, вх.А, ет.3, офиси №6 и 7, чрез Правна кантора „И Ел Си“ ЕООД, против „Мартен 2005“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл.208, вх.4, ап.партер, представлявано от Управителя В.С.К., съдебен адрес в гр.София, ул.“Я.“ №4, ап.2, чрез адв.И.М., с която се иска осъждане на ответника да й заплати сумата от 500 000 лева като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на сина й В.П.В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на трудовата злополука до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е майка на В.П.В., починал на * г.

Според изнесените в исковата молба фактически твърдения, считано от 28.05.2019 г. В. е работел при ответника на длъжност „*“ с място на 1 работа – плажен бар „Хедон“, находящ се в гр.София, ул.“Р.“ №2, плаж „Харманите“. Твърди се още, че успоредно с изпълнение на задълженията си на *, В. е участвал активно в строително-ремонтните дейности по подготовка на заведението за предстоящия летен сезон. Така на 28.05.2019 г. В. включил електрозахранването на наличните в бара ледогенератори и тъй като имал съмнение, че не работят, на * г. отишъл да провери изправността им. Поради това, че не успял да премине през входната врата на бара, В. решил да влезе в бара като премине през шубера на кухнята – през прозорец от кухнята към външната част на заведението. За целта поставил табуретка до стената от външната страна на кухнята и под него, за да премине по-лесно. Стъпвайки на табуретката, В. се подпрял и осъществил съприкосновение с метален плот от вътрешната страна на стената, който по същото време бил в контакт с електрически консуматор – хладилна витрина, чийто корпус е бил под напрежение. Вследствие на електрическия ток, който протичал по металния плот, през тялото на В. протекъл той, вследствие на което същият починал.

Твърди се още, че по случая има образувано ДП №105/2019 г. по описа на ОСС-Бургас, по което има извършена съдебно-медицинска експертиза, според заключението на която причина за смъртта е остро настъпила сърдечна слабост, която се дължи на напрежение от електрически ток, както и съдебно-електротехническа експертиза, според заключението на която към * г., електрическата инсталация в кухнята на заведението не е била в изправно състояние, в момента на злополуката плотът на шубера е бил под напрежение и при допир с него с ръце В. попаднал под въздействието на т.нар. „допирно напрежение“, вследствие на което през сърдечния мускул и вътрешните органи на В. преминал ток на стойност над допустимата, от порядъка на 150 до 200 mA с въздействие върху него повече от 1 секунда.

В исковата молба се твърди, че злополуката е можело да бъде избегната, ако обслужването на електрическите съоръжения е било извършено от правоспособно лице. Ответникът, чрез бездействието си по отношение на установените стандарти, норми и правила при работа с електрически 2 съоръжения, е допуснал поражение с електрически ток върху В.П.В..

Ищцата твърди, че с влязло в сила Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 18.07.2019 г. на Дирекция „ИТ“-гр.Бургас е обявено съществуването на трудово правоотношение между синът на ищцата и ответното дружество, считано от 28.05.2019 г., както и че на основание чл.55, ал.1 от КСО злополуката е приета за трудова с Разпореждане №23785/29.06.2020 г. на ТП на НОИ-София.

Ищцата твърди, че откакто е загубила единствената си рожба не живее пълноценно, подлага се на психиатрично лечение, което обаче не е в състояние да облекчи болката и страданието от претърпяната загуба.

Твърди, че изпитва апатия към околния свят, невъзможност да почувства позитивни емоции, а напротив, изпитва вина от това, че като преподавател и специалист „Реанимационни интензивни сестрински дейности“ при Филиал Шумен към МУ-Варна не е допирнесла за спасяването на собственото си дете, както и чувства на ненужност и малоценност от изгубения син. В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник – адв.И., който пледира за уважаване на предявените искове, приложение на чл.242 от ГПК, представя писмена защита.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който описаният начин на настъпване на злополуката не се оспорва, но се твърди съпричиняване на увреждането от страна на В., тъй като е предприел неразрешено влизане в обекта, което не му е било възложено и не е в кръга на задълженията му, нито е в интерес на работодателя, поради което и претендира за по-ниско по размер обезщетение. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от пълномощници – адв.Л. и адв.М., които поддържат отговора на исковата молба, правят възражение за прекомерност на разноските на ищцата за адвокат.

3

Предявените искове са с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Възражението за съпричиняване е с правно основание чл.201, ал.2 от КТ.

След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, че ищцата е майка на В.П.В., роден на 04.06.1992 г. и починал на * г., както и че към * г. същият е бил в трудово правоотношение с ответника, като тогава е претърпял трудова злополука, вследствие на която е починал. В подкрепа на тези факти са приетите писмени доказателства по делото - Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 18.07.2019 г., издадено от ИА ГИТ, Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, препис извлечение от акт за смърт, издадено от Община Бургас, Удостоверение за наследници, изх.№1687/03.06.2019 г., издадено от Община Шумен и Разпореждане №23785/29.06.2020 г., издадено от НОИ, ТП София град.

Безспорна в отношенията между страните е и следната хронология на събитията, за която свидетелства събрания по делото писмен доказателствен материал, а именно, че през 2019 г., „Мартен 2005“ ЕООД, ЕИК * е наело за стопанисване търговски обект „Бийч бар Хедон“, находящ се на ул.“Р.“ №2 /плаж Хармани/ в гр.Созопол, а В.П.В. започнал работа там като *. В края на м.април 2019 г., началото на м.май 2019 г. барът не е функционирал, бил е подготвян за летния сезон, като В.

В. също е бил ангажиран в подготвителната дейност.

На * г., малко преди 09,00 часа, В.П.В. закусвал със свои колеги и други служители от „Мартен 2005“ ЕООД в ресторант „Диамант“ в гр.Созопол, находящ се в непосредствена близост до бара. По време на закуската, В. решил да провери как работят ледогенераторите, като за целта се отправил към „Бийч бар Хедон“. Влязъл в същия, но не през входната врата, която се отключвала с набиране на цифрова комбинация-код, а през шубера на кухнята, представляващ прозорец от кухнята към външната част на заведението – към бара. За целта стъпил на табуретка, поставена до стената от външната страна на кухнята и под 4 шубера, за да може по-лесно да премине, тъй като отворът е бил на височина. За да прехвърли тежестта на тялото си и да премине във вътрешната част на обекта, В. се подпрял на металния плот от вътрешната страна на стената, който по това време е бил в контакт с електрически консуматор – хладилна витрина, чиито корпус е бил под напрежение. Тези му действия са причинили протичане на ток със стойност над допустимата през тялото му по пътя „ръка-ръка“ или „ръка-крак“, т.е. сърдечния мускул и вътрешните му органи, вследствие на което паднал.

Непосредствено след инцидента дошла линейка, в която В. В. е бил качен, но по пътя за здравното заведение, е починал.

Техническите причини за настъпването на злополуката са съществуващите неизправности във вътрешната електрическа инсталация, породено от неправилна компановка на захранващото електрическо табло, което е довело до офазяване на нулевата шина, към която са свързани работната и защитната нула на бойлера, две хладилни витрини, чийто корпус е офазен и се допирала до металния кухненски плот, което е предизвикало неговото офазяване.

Според заключението на съдебно-медицинска експертиза №78/2019 г., непосредствена причина за смъртта на В.П.В. е остро настъпила сърдечна слабост, която е възможно да се дължи на поражение от ел.ток.

По въпроса за вината има образувано ДП №105/2019 г. по описа на ОССБургас, което е висящо към настоящия момент.

Горното като фактология се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел Н.С., от показанията на който става ясно и това, че непосредствено след токовия удар В. е бил откаран с линейка, все още е дишал, както и че в линейката му е била поставена кислородна маска, за да му бъде подаван кислород, а самият той му е правил сърдечен масаж.

По делото е изготвена от в.л.В. съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която става ясно, че инцидентът от * г. е изиграл 5 ролята на отключващ фактор ищцата да изпадне в състояние на „остра стресова реакция“. Според вещото лице, това е състояние на „зашеметеност“, стеснение на вниманието и съзнанието, трудна достъпност до стимули и известна дезориентация. Впоследствие на ищцата е била поставена диагноза „Тежък депресивен епизод без психотични симптоми с протрахирано протичане“ - станала напрегната, не спяла, плачела непрекъснато, мислила за случилото се, не се справяла с домашни и служебни задължения. Въпреки провежданото лечение била непрекъснато потисната, безразлична към положителни събития, не можела да изпитва радост, нямала желание за нищо, ежедневните си задължения изпълнявала с усилие, ограничила значително контактите си извън семейството. С течение на времето състоянието й се подобрило, но без да настъпи пълно възстановяване. Според заключението, към настоящия момент се наблюдава едно протрахирано състояние, характеризиращо се с епизоди на повторно изживяване на психотравмиращото събитие, манифестирани под формата на „flаshback“-оживяване на минали сцени, сънища или кошмари на фона на емоционална лабилност, избягване на места, дейности или ситуации, напомнящи травмата. Наблюдават се елементи на вегетативна свръхвъзбуда, характеризиращи се с ускорена сърдечна дейност, безсъние, хипервигилитет. Според вещото лице, към настоящия момент у ищцата са налице симптоми на Постравматично стресово разстройство, за което основни терапевтични подходи са подкрепяща психотерапия, окуражаване за споделяне и дискутиране на преживяната травма и обучение в механизма за справяне. В съдебно заседание вещото лице посочва и симптомите, с които то се характеризира, а именно тревожност, емоционална нестабилност, безсъние, нарушение на повечето психични функции. Видно от заключението, около 1/3 от пациентите се възстановяват напълно, а при останалите 2/3 симптомите персистират в различна степен през целеия живот. В конкретния случай, симптомите на посттравматично стресово разстройство продължават да персистират при ищцата, въпреки, че са редуцирани по интензитет.

Наличието им в макар и по-лека форма затруднява ежедневното функциониране на ищцата и влошава качеството й на живот.

6

В същия смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели на ищеца – С.М. и Н.Н., чийто показания кореспондират помежду си и взаимно се допълват и по несъмнен начин установят, че след смъртта на В., ищцата не е същия човек, не се чувства добре психически, живее в мъка, постоянно ходи на гробищата, а дома си е превърнала в параклис.

И двамата свидетели са категорични, че отношенията между майка и син са били отлични, живеели са заедно и спокойно.