Решение № 217 от 11.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Пазарджик, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500222 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение рег.№4 от 06.01.2026г. на Велинградски районен съд постановено по гр.д.№20245210100469 по описа на същия съд за 2024г. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Г. Ц., ЕГН-********** от гр.****, че В. И. Б., ЕГН-***** и Н. Г. Б. с ЕГН-**********, и двамата с адрес гр.****, са собственици на трети жилищен етаж от сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Велинград, одобрени със заповед № РД-18-1214 от 06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата-: гр.*****,брой етажи 4, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, като сградата е построена върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Велинград, одобрени със заповед №РД-18-1214 от 06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота гр.****, с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м/, 1 предходен идентификатор-няма; номер по предходен план-парцел ХТТ-85, квартал 447 по регулационния план на гр.Велинград, при граници и съседи на обекта-същия етаж-няма други самостоятелни обекти, под обекта-втори етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор ***, над обектатавански етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор ***. Със същото решение на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът Г. Г. Ц. с посочен адрес и ЕГН, е осъден да заплати на В. И. Б. разноски по делото в размер на 562лв.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , с вх.№412 от 23.01.2026г. подадена от ответника в производството пред първата инстанция Г. Г. Ц., с ЕГН-********** чрез процесуалния си представител адв. Д. К. от АК-Пазарджик с доводи за порочност на решението като необосновано, незаконосъобразно и немотивирано. Твърди се, че съдебният акт не отговаря на основните начала в чл.12 от ГПК, постановен е без да е извършена преценка на събраните по делото доказателства при новото разглеждане на делото и доводите на страните, а е налице дословно възпроизвеждане на мотивите на решението по гр.д.№111/2022г.-обезсилено, с коментар на свидетели които не са разпитани по делото в това производство и без да се споменават разпитаните в това производство свидетели. Оспорва се извода на съда относно значението на декларацията по чл.56 ал.2 от ЗТСУ/отм./ и че същата според жалбоподателя страда от пороци и каква воля е обективирана чрез нея от страна на собствениците на имота. Смята, че с декларацията няма изразена воля от лице което към този момент е малолетен -12г. и същата не би могла да обективира негова воля; че безвъзмездното разпореждане с активи на непълнолетно е нищожно, поради което не се възприема изразеното от съда, че е налице съгласие на ответника, въпреки че действащия от името на непълнолетния е действал при неспазване на изискванията на закона. Сочи се, че относно волята на другия съсобственик подписал декларацията-св.Г., при положение че същата е прехвърлила на ответника през 2020г. притежаваната от нея част от жилищната сграда изцяло, включително и частта от процесния етаж, поставяло под въпрос дали въпросната декларация обективира нейната воля, доколкото същата не била страна в процеса и че този въпрос не е предмет на изследване. Смята, че предвид липсата на съгласие на ответникажалбоподател, ищецът да строи в имота, е следвало да се установи владението 2 върху правото на строеж на процесния гараж и намерението да се свои имота, което не било сторено в производството. В тази връзка се анализират и дословно се възпроизвеждат в жалбата показанията на св.Д., К., Г., св.П., св.П., св.Данчев. Коментира се и протокол №542 от 30.10.2023г. на РС-Велинград по гр.д.№87/2023г. представен като доказателство по в.гр.д.№746/2023г. на ОСПазарджик, за свидетелски показания на ищцата Н. Б. които следвало да се ценят като извънсъдебно признание на ищеца по отношение запознаването на двамата съпрузи /Н. и В./ през 1989г., съвместното им живеене от 1992г., сключването на брак през 2000г., началото на фактическата раздяла между двамата съпрузи Н. и В. Б.и, предхождаща с 10г. прекратяването на брака им, обещанието на майката да даде третия етаж на сина си В., спонсорирането на строителството на къщата. Заключава, че от цитираните доказателства не може да се установи, че ищецът е осъществявал владение върху процесния етаж., да е демонстрирал владението си на ответника и да го е отблъснал. И че липсват данни за наличието на обективния признак на владението-фактическо упражняване на власт спрямо процесната вещ, затова счита +за безпредметен субективния признак да се държи вещта като своя. Смята, че за да е годно владението да породи правни последици на придобивна давност, е необходимо същото да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, осъществявано чрез серия от действия, съставляващи една продължителност през времето, което закона предвижда и че такива действия, чрез които е осъществявана фактическа власт не са установени от ищеца, нито се е установило той да се е намирал в процесния етаж и да го е поддържал в рамките на необходимата грижа. Смята, че липсват данни за постоянно, непрекъснато и явно демонстрирано владение от ищеца, и че предвид липсата на съгласие от жалбоподателя ищецът да строи в имота, както и доказано владение върху имота през процесния период, Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли исковата претенция. Жалбоподателят не сочи доказателства пред въззивната инстанция. В съдебно заседание се поддържа изцяло въззивната жалба като се излага от жалбоподателя и довод, че ако въззивната инстанция реши спора по същество правото на защита на въззивника ще бъде нарушено тъй като ще загуби възможност от инстанционен контрол на това решение, доколкото с обжалваното първоинстанционно решение изобщо не са обсъждани събраните пред същата инстанция доказателства и в него липсва коментар на така събраните при 3 новото разглеждане на делото от първата инстанция доказателства, а в него само са копирани мотивите на обезсиленото решение, ако новите доказателства бъдат за първи път обсъдени от въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна В. И. Б. чрез адв.М. И.-С. с вх.№764 от 06.02.2026г. в който подадена въззивна жалба се квалифицира като неоснователна по същество. Като неверни и неправилни се квалифицират всички доводи развити във въззивната жалба на жалбоподателя Г. Ц..

Въззиваемата страна смята, че съдът е спазил основните начала в чл.12 от ГПК, анализирана е формираната и изразена воля в декларацията по чл.56 ал2 от ЗТСУотм. и за обективирана воля ищецът В. Б. да надстрои съществуващата сграда и да стане собственик на третия етаж, доколкото въпросната декларация е с нотариална заверка и не е оспорена нейната автентичност. Признава се като порок неснабдяването на Г. с разрешение от съда по местоживеенето на малолетния Г. Ц. съгласно чл.73 ал.2 от СК от 1985г., като се смята, че този порок не води до неавтентичност на представената декларация и че същата може да се цени като писмено доказателство и е индиция за намерението на ищеца да стане собственик на процесния имот. Във връзка с давностното владение са цитирани свидетелските показания на св.Д., П. и П., св.К., св.Г., св.Р. П., И. П. и П. Д. за действията на ищеца по изграждането на третия етаж и неговото финансиране от страна на ищеца, занимаването на ищеца с активна търговска дейност от която е разполагал със финансови средства за изграждането на третия етаж.

Смята, че изграждането на пристройка в чужд имот със съгласието и без противопоставянето на неговите собственици е действие, обективиращо намерението за своене, че за да се придобие по давност един обект, същият следва да има характеристиките на самостоятелно обособена вещ и че в случая се касае за жилищен етаж, изграден по утвърден архитектурен проект, и следва да се преценяват съответните строителни правила и норми, регламентиращи етапът на строителството при който се приема, че възниква юридически обособена вещ. Цитират се норми от ЗУТ-чл.181 ал.1 и ал.2, §5 т.46 от ДР ЗУТ като акцентира, че през 2005г. /когато е поставен покривът на къщата, и към тази дата Ц. е бил на 19г.,/ процесният трети жилищен етаж е придобил статут на самостоятелен обособен обект, при което той е придобит по давност до края на 2015г., при непрекъснатост на давността. Коментира се 4 и посоченото в жалбата извънсъдебно признание, като се акцентира, че не ставало ясно за какво точно се отнася, като сочи, че В. Г. е имала в предвид финансирането от нейна страна на построяването на къщата до втори етаж включително и че строежът на третия етаж е бил отговорност изцяло на ищеца и е изпълнен за негова финансова сметка. Моли да се потвърди обжалваното решение. Няма направени доказателствени искания от ответника в производството.

Няма постъпил отговор на въззивната жалба от втория ответник и въззиваема страна в процеса-съищеца Н. Г. Б. получила препис от въззивната жалба на дата 28.01.2026г.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Г. Г.

Ц., ЕГН-********** подадена чрез пълномощника си адв.Д. К., както и постъпилия отговор от насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание в чл.124 ал.1 от ГПК във връзка чл.66 ал.4 и във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за собствеността /ЗС/ и с чл.56 ал.2 от ЗТСУ/отм/ -/трансформиране на право на надстрояване в право на собственост при изграден в груб вид на трети жилищен етаж от жилищна сграда като самостоятелен обект на собственост/, и при условията на евентуалност-по чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от Закона за собствеността /ЗС/ придобито право на собственост върху същия жилищен етаж по давностно владение.

В исковата си молба с вх.№6346 от 06.12.2022г. /гр.д.№ 20225210101111 по описа на Районен съд Велинград за 2022г./ подадена против ответника Г. Г.

Ц., ЕГН-********** от гр.****, ищецът В. И. Б., ЕГН-********** от гр.****, чрез процесуалния си представител адв. К. В. Г. от АК-Пловдив твърди, че между страните съществува правен спор за собственост на недвижим имот, породен от фактите, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №169, том 1, дело №334/1992г. по описа на Нотариус Д., Нотариус при Велинградски районен съд, Г. Т. Ц. е продал на В. И.а Г. 1/2ид.ч. от парцел XII отреден за имот пл.85 в кв.447 по плана на гр.Велинград, при съседи: улица, 5

А. Ц., А. К. и В. П., заедно с 1/2ид.ч. от построената върху него едноетажна къща с площ от 40кв.м. и със същия нотариален акт е продал на Г. Г. Ц., като малолетен, чрез неговата майка В. И.а Г. 1/2ид.ч. от парцел XII отреден за имот пл.85 в кв.447 по плана на гр.Велинград, при съседи: улица, А. Ц., А. К. и В. П., заедно с 1/2ид.ч. от построената върху него едноетажна къща с площ от 40кв.м.

Твърди се още, че със заявление до Община Велинград от 16.03.1998г.

В. И.а Г.-за себе си и като законен представител на сина си Г. Г. Ц. заявява, както за себе си така и като законен представител на сина си, че на основание чл.56 от ЗТСУ/отм/. дава съгласието си другия й син В. И. Б., да надстрои трети етаж върху собствената им жилищна сграда, находяща се в парцел XII85, в кв.447 по плана на гр.Велинград, по утвърден архитектурен проект, като стане изключителен собственик на този трети етаж.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот №43, том 2, рег.№2647, нот. дело№239/04.08.2020г. по описа на Нотариус С. Д., Нотариус при Районен съд гр.Велинград, В. И.а Г. продава на съсобственика си Г. Г. Ц., собствената си ид.ч., придобита на основание покупка и представляваща нейна индивидуална собственост от следния недвижим имот, а именно: 1/2ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Велинград, одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота съгласно скица №15-661534 от 24.07.2020г., изд. от СГКК Пазарджик: гр.Велинград, ул.”Братовчеди П.”№35, с площ по скица от 520кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: