Определение № 16135 от 28.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16135 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110154913 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от ищеца *********, ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, чрез ********., член на ****, със съдебен адрес: **********, срещу *******, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от *********, и ********, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от **********, установителни искове, както следва:

- срещу ******* за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит **********., сключен между ищеца и *******, поради противоречието му със закона;

- срещу ******** за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 08.06.2025 г. поради липса на основание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответнизите.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът ******* е предявил при условията на евентуалност - ако бъде уважен главният иск за прогласява на нищожността на договора за кредит, насрещен осъдителен иск срещу ********* за осъждането му да заплати сумата от 3195,43 евро, представляваща незаплатена главница (чистата стойност) по Договор за потребителски кредит **********.

Следва да се допуснат представените от страните писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.

Следва да се отхвърли искането на ищеца по главния иск за задължаване на ответника ******* да представи извлечение от сметки, от които да е видно кога и в какъв размер е внасял ищеца по сметките, доколкото ищецът не твърди да е извършвал плащания, а ответникът **** в подадената насрещна искова молба сочи, че не са извършвани никакви плащания от страна на ищеца.

С исковата молба ищецът по главния иск е поискал допускането на съдебносчетоводна експертиза, което съдът намира, че следва да се отхвърли, тъй като първият въпрос не е спорен между страните, а за останалите въпроси не са необходими специални знания.

1

Ответникът по главния иск ******* е направил искане по реда на чл. 192 ГПК трето неучастващо в спора лице ****** да бъде задължено да представи информация дали е заплатена застрахователна премия в размер на 1049,72 лв. във връзка със Застрахователен сертификат № ********** за застраховка „Живот“ на клиентите на *******, съгласно Договор № *******-**** г. със застраховано лице ********* с ЕГН **********. Така формулирано искането се явява недопустимо, доколкото по реда на чл. 192 ГПК трето на спора лице може да бъде задължавано да представи съществуващ „документ“, който се намира у него, а не да се съставя такъв нарочно за производството. Следва да се предостави възможност на ответника да преформулира искането си, съобразно изискването на чл. 192 ГПК, като посочи документ, който твърди да се намира в държане на това трето лице и представи препис от молбата по чл. 192 ГПК за връчване на това лице, съгласно изискванията на чл. 192, ал. 2 ГПК.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца по главния иск по чл. 190 ГПК, както и за допускане на Съдебно-счетоводна експертиза.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника ******* по реда на чл. 192 ГПК трето неучастващо в спора лице ****** да бъде задължено да представи информация дали е заплатена застрахователна премия в размер на 1049,72 лв. във връзка със Застрахователен сертификат № ********** за застраховка „Живот“ на клиентите на *******, съгласно Договор № *******-**** г. със застраховано лице ********* с ЕГН **********.

УКАЗВА на ответника ******* в едноседмичен срок от съобщението да преформулира искането си, съобразно изискването на чл. 192 ГПК, като посочи документ, който твърди да се намира в държане на това трето лице и представи препис от молбата по чл. 192 ГПК за връчване на това лице, съгласно изискванията на чл. 192, ал. 2 ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.06.2026 г. от 14,00 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът по главния иск ********* извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 08.06.2025 с ответника ******* са сключили Договор за потребителски кредит № ******** за сумата от 5200 лв. и застрахователна премия в размер на 1049,72 лв., срок на договора 24 месеца, подлежащ на връщане на 24 месечни вноски, с фиксиран лихвен процент 50%, ГПР 63,21 % и общ размер на всички плащания 10099,34 лв. Сочи, че договорът за потребителски кредит бил 2 обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 08.06.2025 г., сключен с ответника ******, по силата на който това дружество приело да отговаря пред ответника ******* солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, а кредитополучателят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 3546,97 лв.

Договорът за кредит се оспорва като недействителен, тъй като дължимото възнаграждение по договора за поръчителство, което представлява пряк разход по кредита, не е взето предвид при посочване на общата сума на кредита и не е взет предвид при изчислението на ГПР, т.е. не са спазени изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага подробни съображения, че възнаграждението по договора за поръчителство представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит. Поддържа, че посочването на ГПР в размер по-нисък от действителния представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП. Освен горното ищецът излага, че дължимата застрахователна премия недопустимо е прибавена към размера на кредита, въпреки че представлява разход по кредита и не е включена при изчислението на ГПР. Ищецът поддържа, че доколкото договорът за кредит е нищожен, то нищожен се явява и свързания с него Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с ответника ********, поради липса на основание за сключването му. Обръща внимание, че едноличен собственик на капитала на ******** е ******* и същевременно е предвидено, че потребителя може да заплаща възнаграждението за поръчителя направо по банкова сметка на *******, които факти обуславят извод, че единствената цел, поради която е сключен акцесорния договор е да генерира допълнителен приход за кредитодателя. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *******, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, а признава, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит **********. със соченото от ищеца съдържание, както и, че за обезпечаването на същия е сключен договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и ответника ********.

Уточнява, че сумата от 5200 лева е усвоената главница от потребителя, а сумата от 1049,72 лв. е заплатена дължимата от кредитополучателя застрахователна премия.

Сочи, че със сумата по кредита в общ размер на 6249,72 лв. е финансирано задължението на кредитополучателя по застрахователния договор, поради което сумата от 1049,72 лв. представлява част от усвоената главница, а не представлява разход по кредита, който следва да намери отражение при изчислението на ГПР.

Поддържа, че сключването на застрахователен договор не е задължително условие за сключването на договора кредит, доколкото същият е имал право на избор между кредит без застраховка и такъв със застраховка. Ответникът признава, че при изчисляването на ГПР по договора е включена единствено дължимата лихва, но не е включена застрахователната премия и възнаграждението по договора за поръчителство. Излага подробни съображения, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва като разход при изчислението на ГПР, тъй като не е задължително условие за получаването на кредита, а кредиторът сам е избрал кредита да бъде обезпечен с поръчителството на другия ответник и същевременно този разход не е бил предварително известен за кредитодателя. Излага, че наличието на свързаност между кредитодателя и поръчителя не обуславя недействителност на целия договор за кредит, а единствено на клаузата, предвиждаща сключването на договор за поръчителство.При тези възражения моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ********, с който се оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, а 3 признава, че за обезпечаване на задълженията на ищеца към ответника ******* по Договор за потребителски кредит **********. е между него и ищеца е сключен договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, по който се дължи възнаграждение в посочения в исковата молба размер. Излага обаче, че възнаграждението се дължи само за времето, през което поръчителят отговаря, т.е. при предсрочно погасяване на кредита останалата част от възнаграждението не се дължи, какъвто обаче не бил настоящия случай. Излага възражения, относими към предявения иск за нищожност на договора за кредит, с доводи, че възнаграждението за поръчителство не следва да се включва при изчислението на ГПР, тъй като не представлява задължителен разход по кредита и кредитодателят не е знаел предварително за същия. В тази връзка описва подробно начина на кандидатстване и сключване на договора за кредит и този за поръчителство. Оспорва се сключването на договора за поръчителство да представлява заблуждаваща търговска практика, доколкото в договора ясно са описани задълженията на кредитополучателя в това число дължимото възнаграждение. Сочи, че предвидената в договора възможност за заплащане на възнаграждението за поръчителството по сметката на ******* представлява овластяване на последния да получи плащането от името и за сметка на ********, а не е титуляр на вземането. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 211 ГПК ответникът ******* е предявил, при условията на евентуалност - ако бъде уважен главния иск за прогласява на нищожността на договора за кредит, насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК, вр. чл. 9 ЗПК за осъждането на ********* да заплати сумата от 3195,43 евро, представляваща незаплатена главница (чистата стойност) по Договор за потребителски кредит **********.

В насрещната искова молба ******* поддържа, че на 08.06.2025 г. е сключил с ********* Договор за потребителски кредит ********, по който е налице незаплатена главница в размер на 6249,72 лв. (3195,43 евро). При тези твърдения поддържа, че съгласно чл. 23 ЗПК при прогласяване на договора за кредит за нищожен, кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност на кредита – непогасената главница, която в случая и предвид липсата на плащания е в размер на 3195,43 евро.

Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от *********, с който се признава предявения насрещен иск до размера на 5200 лв., представляваща усвоена главница. Оспорва се иска в останалата част, която представлява дължима застрахователна премия, за която поддържа, че представлява разход по кредита, поради което не подлежи на връщане. Моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца по насрещния иск. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявени са субективно съединени установителни искове, както следва:

1/ за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит ********, сключен между ********* и ******* с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10.

Разпечатката съдържа 42 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62e5b9e9-617c-485c-9028-3623f6bbb9e7