Решение № 564 от 18.03.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. Варна , 17.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20203100501945 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 268-272 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от М.А. К.- Д., П. И. К., А. К. К., С. К. К., предявена чрез процесуални представители, срещу решение № 4818/ 08.11.2019г. постановено по гр.д.№ 3017/ 2019г. на Районен съд-Варна, с което прието за установено по отношение на А. И. Н., Х. И. К., В. Х. К. и И. Х. К. , че П. И. К., М.А. К.- Д., А. К. К. и С.

К. К., не са собственици на 238.70 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.Варна, целият с площ 485 кв.м., с адрес- гр.Варна, ул. „****„ № *, при посочените граници. На ищците са присъдени съдебни разноски.

Оспорват решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. С конкретни възражения оспорват правните изводи за придобиване на спорните идеални части от ищците по давност, чрез осъществявано владение по признаците дефинирани в чл. 68 от ЗС. Считат, че това възражение остава недоказано в процеса , а събраните писмени и устни доказателства са тълкувани превратно от съда, без да се изследват в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Неясно на какво основание е прието, че владението е установено през 1972г., като е продължило необезпокоявано повече от десет години, докато общият наследодател К.

К./ на жалбоподателите/ се е противопоставял, защитавайки правото си на собственост чрез водените от него дела- през 1974г. и 1977г. Считат, че представените писмени доказателства / к.н.а от 1994г. на името на А. К. К. за придобита по наследяване собственост, нот.акт по н.д.№ 3536/ 1990г., с който е признат за собственик на втори етаж от жилищната сграда/ новата сграда/ , и преписка вх.№ 7740/ 2010г. по жалба срещу самоуправни действия на г-н К., оборват защитната теза на ищците за продължително и необезпокояване владение с намерение за своене. Няма данни през кой период и по отношение на каква площ от имота е осъществявано владение.

Твърдят също, че ищците нямат правен интерес от ОУИ за 93.12 кв.м., позовавайки се на решението от 06.05.1972г.по гр.д.№ 115/ 1972г. ВРС, с което К. К. К. е осъден да предаде владението върху част от дворното място с посочената площ, на основание чл108 от ЗС, и 1 правото на собственост е признато на ищците Г. А. К.а, А. И. Г. и С. С. Г. . Искането по същество е за частично обезсилване на обжалваното решение като недопустимо, предвид СПН на решението от 1972г., за отмяна и отхвърляне на исковата претенция в останалата част. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

Въззиваемите страни- А. И. Н., Х. И. К., В. Х. К. и И. Х. К., представлявани от адвокат Р.С., в писмен отговор оспорват жалбата като неоснователна по всички възражения срещу решението. По твърденията за частична недопустимост на решението посочват, че предметът на гр.д. №115/ 1972г. на ВРС е различен от предмета на настоящия спор, и ищците не предявяват чужди права. Молят за потвърждаване на решението и за присъждане на разноските, направени във въззивното производство.

Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателствата към делото, на основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :

Предявеният иск е установителен, за признаване в отношенията между А. И. Н., Х. И.

К., В. Х. К. и И. Х. К. / ищци/ и М.А. К.- Д., П. И. К., А. К. К., С. К. К. / ответници/, че ответниците не са собственици на 238.70 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор ***/ по предходен план №1742, кв.59, п. VIII-8 /, целият с площ 485 кв.м., и като последица от това решение за отмяна на констативен нотариален акт № 200, том III, д.

№ 1541/ 94г. , с който А. К. К.- праводател, е признат за собственик по наследство на 238.70 кв.м. идеални част от имот, съставляващ пл.№8, кв.59 по плана на 8 п.р. на град Варна, целият с площ 438.70 кв.м. по документ за собственост, а по скица- 485.80 кв.м., с адресгр.Варна, ул.“ ****“ № *.

I.Според обстоятелствената част на исковата молба и уточняващата от 01.04.2019г., ищците се позовават на деривативно придобиване чрез сключените сделки, както следва:

1.Съгласно нот.акт № 155, том XI, дело 4364/ 1964г. Г. А. К.а и И. Х. К. придобиват с договор за покупко-продажба от К. К. К. втори етаж от жилищна сграда , застроена върху парцел VIII-3, кв.59 по плана на гр.Варна. Придобитата собственост е по време на брака на Г. и И. К.и, прекратен със смъртта на съпруга на 09.04.1983г.

Съгласно решение № 493 от 22. 02.1972г.на ВС на РБ по гр.д.№ 2661/ 1971г., и решение от 6.5.1972г. на ВРС по гр.д.№ 115/ 1972г. в трансформираната собственост са 238.7/ 438.7 ид.ч., поради неприложимостта на чл. 63,ал.2 от ЗС.

2.С нот.акт № 29, том VI,№ 1722/ 1962г. К. К. К. продава на С. С. Г. и А. И. Г., само първи етаж от къща в гр.Варна, ул.“****“ № *, заедно с 200/ 438.7 кв.м. идеални части от дворното място – парцел VIII-3, кв.59 по плана на гр.Варна.

3.С нот.акт № 64, том XI, дело 3475/ 1986г. Х. И. К. и А. И. Н. даряват на своята майка Г. А. К.а по ¼ ид.част от втория етаж на жилищната сграда на ул.“*****“ № *, застроена върху п.8, кв.59 по плана на 8 п.р. на гр.Варна.

4.С нот.акт № 181, том I, рег.№ 4737, д.174/ 03.05.2004г./ вх.рег.№ 8352/ 4.5.2004г., акт 1 , том XXVII/ Г. А. К.а дарява ½ ид.част на А. И. Н., и ½ ид.част на внуците си И. Х.

К. и В. Х. К., от притежаваните от нея идеални части от имота.

Съсобствениците имат общо 54.41%, представляващи 263.89 кв.м. идеални части от актуалната площ на имота 485 кв.м., и процентното им участие отговаря на придобитите 238.7 / 438.7 идеални части с договора за покупко-продажба.

5. В евентуалност се позовават на придобивна давност за спорните 238.7/ 438.7 ид.части от ПИ , въз основа на установеното владение от Г. А. К.а и И. Х. К. върху целия имот, след влизане в сила на Решение № 493/ 22.02.1972г. на ВС на РБ, т.е. считано от март 1972г., а ищците от придобиването му по наследство и дарение.

2

II. Ответниците оспорват иска като неоснователен.

Твърдят, че са собственици на процесните идеални части от ПИ ***, предвид осъществени разпоредителни сделки от общия наследодател К. К. К., както следва:

През 1941 г. К. К. К. придобива право на собственост върху дворно място в гр.Варна, кв.97, парцел V-III, дворище 14, с площ 438.70 кв.м. по нот.акт № 186-25.08.1941г.

1. С договор за покупко-продажба по нот.акт № 29, том VI, дело №1722/ 1962г. К. К. продава на С. С. Г. и А. И. Г., само първия етаж от построената сграда, ведно с 200/ 438.7 кв.м. ид.части от дворното място.

2 . С нот.акт № 33, том V, от 1962г. К. К., А. и С. Г., учредяват право на строеж в полза на А. К. К. / син на К. К./ и Н. А. К., за изграждане на жилищна сграда на два етажа, различна от сградата по нот.акт 29/ 1962г. / стара сграда/.

3.С нот.акт № 155, том XI , дело № 4364/ 1964г. К. К. продава на Г. и И. К.и втория етаж от жилищната сграда в гр.Варна, ул.“ ****“ №*, сега ул.“ ****“№ */ стара сграда/ , без дворното място.

4. С решение от 08.05.1971г. по гр.д.№ 342/ 1971г. ВРС, потвърдено с решение на ВОС от 5.07.1971г. по гр.д.№ 1417/ 1971г., е отхвърлен предявения иск от И. Х. К. , А. и С.

Г., и П. К., на основание чл.108 от ЗС, относно 160 кв.м. ид.ч. от дворното място.

Постановените решения са отменени по реда на надзора с решение № 493/ 28.02.1972г., ВС на РБ, и делото е върнато за ново разглеждане / Вж. мотиви- чл.40, ал. 3 , чл.63, ал.2 от ЗС./ С решение от 06.05.1972 по гр.д.№ 115/ 1972г. ВРС, потвърдено с решение от 04.07.1972г. по гр.д.№ 1408/ 1972г.ВОС, искът по чл.108 ЗС е уважен . Ответникът К. К. е осъден да предаде владението и отстъпи собствеността върху 93.19 кв.м. от дворното място, върху които реално е установил владение.

Постановените решения по гр.д.№ 115/ 72г. ВРС и гр.д.№ 1408/ 72г. ВОС са отменени с решение № 532 от 24.02.1973г. по гр.д.№ 2888/1972г. ВС само по отношение на Н. А. К., и с решение № 1068/ 16.04.1973г. по гр.д.№ 2888/ 1972г. ВС искът по отношение на това лице е отхвърлен. В останалата част съдебните актове са влезли в сила.

5. С решение по гр.д.№ 3943/ 1974г. ВРС е уважен иска на К. К. за заплащане на 93.19 кв.м. дворно място и подобрения върху него. По претенцията за останалите 145.51лв., е постановено решение от 10.06.1980г. по гр.д.№ 2454/ 1980г.ВРС, с което е уважена.

6. С нот.акт от 05.07.1990г. по н.д.№ 3536/ 1990г. А. К. е признат за собственик на втори етаж от жилищна сграда в гр.Варна, ул.“*****“ № *, придобита чрез отстъпено право на строеж , върху дворно място цялото с площ 438.7 кв.м. , собственост на К. К., С. С.Г. и А. И..Г..

7. С нот.акт № 132 , том X, д.№ 3175/ 1991г. А. К. лично и като пълномощник на П.К. дарява на майка си М. Д. К. втория етаж от жилищната сграда /нова/ ведно с припадащите се общи части от правото на строеж върху дворното място, собственост на К.

К., С. Г. и А. Г.. През 1992г. М. К. дарява на сина си А. К. описания имот с нот.акт №75/ 1992г. / с.73-76/.

8. Съгласно нот. акт № 200, том III, д.1541/ 94г. А. К. е признат за собственик по наследство на 238.7 ид.ч. от дворното място, цялото с площ 438.70 кв.м., а по скица 485 кв.м. След смъртта му през 2012г. е наследен по закон от П.К.- съпруга; М. А. К. / дъщеря/, А. К. К. и С. К. К.- внуци, заместващи починалия преди наследодателя негов син- К. А. К..

3

По същество на спора :

Ищците се легитимират като собственици по наследяване и дарение на имот- втори жилищен етаж и идеална част от дворното място, придобит с договор за покупко-продажба от 1964г./I.1/.

Няма спор, че към датата на сделката, прехвърлителят К. К. се е разпоредил с част от собствения му имот- първи жилищен етаж и 200/ 437 кв.м. идеални части от дворното място, с договор за покупко-продажба в полза на С. и А. Г.и. След продажбата през 1962г. неговите права върху другия етаж от жилищната сграда и останалите идеални части от дворното място, са безспорни.

Договорът за суперфиция от 1962г., сключен с участието на всички съсобственици, учредява на А. К. К. и Н. А. К., правото да стоят в чужд имот. Учреденото вещно право на строеж не прехвърля собственост върху терена, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗС.

Ползването на земята е ограничено до правомощията предвидени в чл.64 от ЗС- за построяването на сградата и за достъп по нея. Няма основание да се счита, че продажбата/ т.е. учреденото ПСж/ включва и част от земята като обща част, тъй като в случая суперфицията не е съединена със съсобственост върху мястото.

Съответно на разпределената доказателствена тежест ответниците следва да установят главно и пълно основанието на претендираната собственост върху спорния имот.

Обсъдените данни не водят до положителен извод за правата им върху 238.70 кв.м. от дворното място, цялото с площ 438.70 кв.м.

Наследодателят К. К. е прехвърлил с два договора- по нот.акт № 29/ 1962г. на С. и А.

Г.и, и по нот.акт № 155/ 1964г. на И. и Г. К.и, съответно първи и втори етаж от съществуващата в имота жилищна сграда / стара /, ведно с идеални части от дворното място с площ 438.7 кв.м.

След приключване на съдебното производство с влязло в сила решение по чл.108 от ЗС К. К. е инициирал две съдебни дела -по гр.д.№ 3943/ 1974г. ВРС и гр.д.№ 2454/ 1980г.

ВРС, за заплащане стойността на общо 238.70 кв.м. от дворното място и подобрения, срещу И. Х. К. и Г. А. К.а / с.13, с.68 от делото на РС/, по които са постановени осъдителни решения, въз основа на признатото право на собственост на И. и Г. К.и за спорните 238.70/ 438.70 кв.м. идеални части, придобити след прехвърлянето на втория етаж с договора за покупко-продажба през 1964г.

Бракът на И. Х. К. и Г. А. К.а е прекратен със смъртта на съпруга на 09.04.1983г., при действието на Семейния кодекс от 1968г. На основание чл.13, ал.1 от СК/ 68г./, преживялата съпруга е собственик на ½ ид.част от придобития имот в режим на съпружеска имуществена общност. Останалата ½ ид.част, собствена на наследодателя, по силата на чл.14,ал. 7 от СК / 68г./ е наследена от неговите деца- Х. И. К. и А. И. Н..