Решение № 282 от 01.07.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Плевен, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20244400500259 по описа за 2024 година Производство по чл. 258 ГПК.

С решение на Никополски Районен съд №6 от 10.01.2024г., постановено по гр.д.№404/2023г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от М. К. Г., ЕГН ********** от гр.Плевен,ул.***, чрез адв.И.А. от ПлАК със съдебен адрес в гр.Плевен,ул.*** срещу Община Гулянци, БУЛСТАТ №000413691 с адрес в гр.Гулянци, ул.***, представлявана от кмета на общината Л. П. Я. установителен иск ,с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на Община Гулянци, БУЛСТАТ №000413691, че ищецът М. К. Г., ЕГН ********** не е собственик на лек автомобил марка „ВАЗ“, модел 21214 с рег.№***, двигател №8657448, рама №ХТА21214081872045, еко категория Евро 4, мощност 60 kw, година на производство 2007 и лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС“, модел С250Д, рег.

№***, двигател №65591010016541, рама №WОВ2021251А173504, без Еко категория, Евро 1 и Евро 2, мощност 84kw, година на производство 1986г.

Със същото решение на НРС М. К. Г., ЕГН ********** с адрес в гр.Плевен, ул.*** е осъден да заплати на община Гулянци, БУЛСТАТ№000413691 с адрес в гр.Гулянци, ул.***, представлявана от кмета 1 на общината Л. П. Я. сума в размер на 800лв.,представляващи разноски за един адвокат в настоящото дело.

Срещу така постановеното решение на НРС е постъпила въззивна жалба от М. К. Г. чрез пълномощника му адвокат И. А. от ПАК ,с която същото се обжалва изцяло като неправилно, неоснователно и незаконосъобразно.Изложени са доводи ,че с постановеното решение съдът не е дал отговор на въпросите съществува ли правна възможност едно физическо лице да се счита за собственик на лек автомобил само въз основа и по пътя на неговото деклариране на това обстоятелство и то не пред органите на КАТ ,а пред друг орган,в случая Общината. Декларирането на обстоятелства всякога е считано за проблематично относно придобиването на права на собственост.Законодателят е предвидил,когато това е допустимо ,това да става в нарочно разписана процедура и то в присъствие на овластен орган,каквото производство е нотариалното по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка.Посочено е,че декларирането не пред орган,който е длъжен по закон да удостоверява собствеността на превозните средства,годни да се движат по националната пътна инфраструктура не поражда нито права,нито задължения за декларатора. Според въззивника едно лице се легитимира като собственик на МПС спрямо всички с документа „Голям талон“ и органът,който издава този надлежен документ е КАТ.Изложени са доводи,че правната доктрина не допуска по отношение на една и съща вещ да се дължат МДТ на две различни места,две различни Общини и то от двама различни субекта,вън от случаите на съсобственост.Начислените и платени МДТ от едната от двете общини биха били платени без правно основание и сумите подлежат на връщане в хипотезата на неоснователно обогатяване.Посочено е,че от справката на КАТ е установено,че едното МПС за процесния период е било регистрирано в Плевен,Ловеч и Айтос,като това са общините ,които следва и правилно са начислявали МДТ,което изключва възможността Община Гулянци да дублира този местен данък,редом с някоя от тези общини.Твърди се,че съгласно подробната справка на КАТ се установява ,че ищецът М. К. Г. не е придобивал двете конкретни МПС-лек автомобил , марка “Мерцедес“ с ДК №*** за периода 01.12.2010г.до момента на депозиране на ИМ и лек автомобил,марка „ВАЗ“ с ДК №*** за периода 15.08.2013г.до момента на депозиране на ИМ,както и последващите собственици след Х. Й. Х.в.Съгласно удостоверението от органите на 2

КАТ,лек автомобил ,марка „ВАЗ“,с ДК №*** няма други собственици ,освен дружеството „Пътинвест“ООД,което е с регистрация на територията на Община Плевен и ако е дължим местен данък ,то титуляра на вземането за МДТ е само и единствено Община Плевен.В заключение моли съда да отмени обжалваното решение на НРС ,постановено по гр.д. №404/2023г.и да бъде уважен предявения против Община Гулянци иск. Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебното заседание 29.05.2024г.въззивникът чрез своя пълномощник адвокат Деян Дафинов от ПАК,преупълномощен от адвокат И. А. поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да отмени обжалваното решение на НРС като неправилно.Претендират се и направените разноски ,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна Община Гулянци ,чрез своя пълномощник адвокат В. В. от ПАК е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който е взето становище,че въззивната жалба е допустима,но неоснователна.Изложени са доводи,че

PC Никопол е събрал всички необходими факти и доказателства, искани и допуснати пред първа инстанция, като по делото е установено, че по партидата на ищеца са установени задължения за ДПС в размер на 1122,21 лв. и лихва за просрочие изчислена към същата дата в размер на 485,40 или общо в размер на 1607,61лв. На 18.01.2022г.е съставен Акт за установяване на задължение за данъци № 88641 и е установено, че длъжникът М. К. Г., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.

*** към 18.01.2022г дължи същите. Ищецът е получил същия, не е възразил, поради което и актът влязъл в сила. Поради незаплащане на дължимите данъци е образувано изп. д. №41/23г. по описа на ЧСИ Ц. Н., по което дело са постъпили и преведени сумите по съставения акт.Изпълнителното производство е прекратено, сумите са изплатени от М. К. Г., т.е. налице е признание и едва след прекратяване на изпълнително дело длъжникът оспорва, че не е собственик на процесиите МПС-та.Посочено е,че ищецът е подал декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 198 от 30.09.2004г., с която е заявено придобиването на лек автомобил мерцедес модел С 250 Д с peг. № *** като негов собственик придобито с договор за покупко - продажба от 30.09.2004г. с нотариална заверка на подписите на нотариус В. П..Ищецът е подал и декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 2462 от 25.10.2016г., с 3 която е заявено придобиването на лек автомобил ВАЗ модел 21214 с peг. № *** ,към нея е приложено свидетелство за регистрация на името на фирма Път Инвест ООД, ведно с постановление за възлагане на движима вещ с изх. № 0211/2012/000186/15.08.2013г. И за двете превозни средства собственикът не е подавал декларация, че са продадени, унищожени, откраднати или бракувани.Въззиваемата страна счита за установено по несъмнен начин, че за изброените в Акта за установяване на задължения МПС са налице подадени декларации, които задължават ищеца да заплати дължимите за тях данъци,като няма представени доказателства за бракуване на МПС-та, както и недоказани са останали твърденията на жалбоподателя за откраднати и конфискувани леки автомобили.

В раздел четвърти от ЗМДТ е регламентиран данък върху превозните средства, с който се облагат регистрирани такива за движение по пътната мрежа в Република България. Според чл. 53 от закона данъчно задължено лице се явява техният собственик, в случая –ищецът,а според чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им, което ищецът е направил.

Съгласно договор за покупко - продажба от 30.09.2004г. с нотариална заверка на подписите на нотариус В. П. и постановление за възлагане на движима вещ с изх. № 0211/2012/000186/15-08.2013г.,ищецът безспорно се явява като купувач по тези договори и е собственик на индивидуализираните в тях превозни средства. И двата договора съдържат извършена от нотариус заверка на подписите на страните по тях, с което е спазена изискуемата от чл.144, ал.2 от ЗДвП форма за действителност на договорите за прехвърляне собствеността върху регистрирани МПС. Ищецът е изпълнил задължението си по чл.54, ал.1 от ЗМДТ да декларира пред общината притежаваните от него превозни средства и по силата на чл.53 от ЗМДТ същият се явява задължено да заплаща данъка за тях лице. Без значение е обстоятелството, че промяната на собствеността на регистрираните две превозни средства не е отразена в съответното звено по регистрацията им при „Пътна полиция", съгласно изискването на Наредба №1-45/2000 г., тъй като чл.53 от ЗМДТ предвижда данъкът да се заплаща от собствениците на превозните средства, а собственик е именно ищецът. Изложени са доводи,че ищецът е упражнявал фактическата 4 власт върху МПС-тата по силата на гореописаните разпоредителни сделки и същият се легитимира като владелец от момента на закупуване на автомобилите, респективно владението е било непрекъснато и необезпокоявано, като доказателства в противна насока не са ангажирани.

Изложени са доводи,че от страна на ищеца е извършено плащане по описаното изп.дело,че ако същият е считал,че не е собственик и не дължи данъци за процесните МПС е следвало да възрази и да не заплаща същите, като с извършеното плащане той е направил и признание.Данък МПС се дължи безусловно,заради самото притежание на МПС,независимо дали последното се използва или не.В отговора е направено възражение,че с въззивната жалба се навеждат нови доводи ,които са неотносими към предмета на спора ,а от друга страна ищецът е следвало да изчерпи доказателствените си искания още пред първата съдебна инстанция.

Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебното заседание на 29.05.2023г. Община Гулянци ,чрез своя пълномощник адвокат В. В. от ПАК поддържа съображенията,изложени в писмения отговор и моли съда да постанови решение,с което да бъде потвърдено решението на НРС като законосъобразно. Претендират се и направените разноски за настоящата инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени и в депозираната от пълномощника писмена защита.

Окръжният съд като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК ,от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно осн.чл.124 ал.1 ГПК от М. К. Г. срещу Община Гулянци ,с който ищецът претендира да бъде признато за установено спрямо ответната Община,че не е собственик на два леки автомобила,а именно:лек автомобил,марка ВАЗ,модел 21214,с рег.№*** и лек автомобил,марка Мерцедес,модел С250 Д,с рег.№ рег.№***.

Безспорно от представените по делото доказателства се установява,че 5 на въззивника М. К. Г. за процесните два леки автомобила на основание подадените от последния декларации по чл.54 ЗМДТ ,от Община Гулянци е съставен Акт за установяване на задължения №8664-1/18. 01.2022г. по чл.107 ал.3 ДОПК.Съгласно така съставения акт М. Г. дължи на Община Гулянци данък за двете превозни средства за посочени периоди в размер на 1 122,21лв.и лихва за просрочие към 18.01.2022г.в размер на 485,40лв.Не са представени доказателства кога въпросният акт за данъчни задължения е връчен на ищеца,но няма спор между страните,че той не го е обжалвал по съответния ред и в сроковете по ДОПК и актът за установяване на данъчни задължения в полза на Община Гулянци е влязъл в сила.

Няма спор,че въз основа на влезлия в сила акт за установяване на данъчни задължения е образувано изп.дело №20237560400041,с кратък № 41/2023г.по описа на ЧСИ Ц. Н. ,рег.№756 и район на действие ОС Плевен ,със страни:взискател Община Гулянци и длъжник ищецът М. К. Г..На 22.02.2023г.

ЧСИ е изпратил на въззивника Г. покана за доброволно изпълнение,в която са описани дължимите суми, както и таксите и разноските към ЧСИ,като с поканата длъжникът е уведомен,че е наложен запор върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ и „Юробанк“.С постановление от 24.08.2023г.на ЧСИ Ц. Н. /л.34/ изп.дело №41/2023г.е прекратено на основание чл.433 ал.1,т.2 ГПК поради погасяване на задължението изцяло , вкл.всички такси разноски към ЧСИ.