Определение № 4720 от 03.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4720 гр. София, 03.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110141346 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Делото е постъпило по правилата на местната подсъдност от Районен съд- Пловдив по реда на чл. 119, ал. 3, вр. чл. 113 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. С. А. срещу „Сити Кеш“ ООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е депозирал отговор и е предявил насрещен иск, който е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.03.2026 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца по насрещния иск „Сити Кеш“ ООД – препис от отговора на исковата молба на Д. А..

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 143, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на каузата на чл. 11 от договор за кредит, сключен между страните по спора.

Ищецът твърди, че на 30.12.2024г. сключил с ответното дружество договор за кредит №*** при следните условия: размер на предоставената главница – 1 900 лева; годишен лихвен процент – 50%; годишен процент на разходите – 65,64 %, общ размер на дължимите суми по кредита – 2 312,51 лева. Ищецът поел задължение в тридневен срок от сключването на договора за предостави обезпечение чрез осигуряване на поръчител или предоставяне на банкова гаранция, отговарящи на подробно предвидените изисквания в съдържанието на договора за кредит и общите условия към него. Съгласно чл. 11 от договора при 1 неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение потребителят дължи на кредитора неустойка. Ищецът оспорва действителността на посочената клауза на чл. 11 от договора, като твърди, че същата е уговорена в противоречие в добрите нрави и има неравноправен характер по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Сочи, че оспорената договорна клауза е уговорена в нарушение на принципа на добросъвестност и принципа на справедливост, същата прикрива способ за акумулиране на допълнителна възнаградителна лихва за кредитодателя. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни доводи моли за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 11 от договора поради уговарянето й в противоречие с добрите нрави и в нарушение не императивните разпоредби на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. Претендира за сторените съдебни разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва факта, че между страните по спора е възникнало договорно правоотношение по силата на сключен договор за кредит №*** от 30.12.2024г. и че съгласно договора е предоставил в заем сумата от 1 900 лева, усвоена от ищеца към датата на сключване на договора. Оспорва твърденията на ищеца да недействителност на клаузата на чл. 11 от договора, в частност твърденията, че същата прикрива допълнително начислена възнаградителна лихва по кредита. Посочва, че след сключване на договора ищецът разполагал със законово предвидена възможност да се откаже от договора по реда на чл. 29 ЗПК, която му била разяснена в получения Стандартен европейски формуляр. Ищецът разполагал с възможност да отправи искане за удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или да представи заместващо обезпечение, които той не реализирал. Оспорва наличието на сочения от ищеца порок – накърняване на добрите нрави, като изтъква обстоятелството, че предоставеният кредит е необезпечен, периодът на дължимост на неустойката е определен с начален и краен момент в рамките на срока за договора за кредит.

Оспорва доводите за неравноправен характер на клаузата на чл. 11, т. к. е уговорена индивидуално, няма за последица настъпването на вреди за потребителя, съответства на изискванията за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Ответникът заявява, че в договора да предвидени условията на предоставяне на кредита, а стойността на дължимата неустойка е ясно посочена в предоставения СЕФ. Посочва се, че ищецът разполагал с предварителна запознатост с условията по договора и евентуалните последици при непредоставяне на уговореното обезпечение поради наличието на множество сключени кредитни сделки, съдържащи уговорка за неустойка при непредоставяне на обезпечение. При така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и за присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

В срока за отговор ответникът е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, а в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, срещу Д. А..

Посредством депозираната насрещна искова молба „Сити Кеш“ ООД отправя уведомление до длъжника за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем поради наличие на предпоставките, предвидени в договора. След усвояване на предоставената заемна сума кредитополучателят извършил едно погасително плащане в размер на 428 лева, след което преустановил изпълнението на задълженията си по договора, като към датата на предявяване на насрещния иск общият размер на дълга възлизал на 4 106,92 лева, от които 1 900 лева главница, 338,13 лева възнаградителна лихва, 1 270,86 лева договорна неустойка и 597 лева дължими такси по кредита. Въз основа на така изложените фактически твърдения и правни доводи ищецът по насрещния иск претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 752,62 евро /равностойност на 1 472 лева/, частичен иск от иск в пълен размер от 971,45 евро /равностойност на 1 900 лева/, представляваща незаплатена главница по договор за кредит №*** от 30.12.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане. В условията на евентуалност, при евентуално прогласяване на договора за недействителен, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 752,62 евро /равностойност на 1 472 лева/, частичен иск от иск в пълен размер от 971,45 евро /равностойност на 1 900 лева/, представляваща неизплатената част от чистата стойност на предоставения кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане.

В срока за отговора по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск оспорва основателността на иска и сочи, че процесния договор е недействителен поради допуснато нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10. вр. чл. 22 ЗПК, а именно поради наличие на неяснота в 2 начина на формиране приложимия ГПР по кредита. Моли за отхвърляне на така предявения насрещен иск като неоснователен. Претендира за сторените разноски.

Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване

С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:

1. Наличие на възникнало договорно правоотношение между Д. С. А. и „Сити Кеш“ ООД по силата на сключен договор за кредит №*** от 30.12.2024г., както и че кредитополучателят е усвоил предоставената в заем парична сума по договора в размер на 1 900 лева.

2. Разпределение на доказателствената тежест:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП.

Ищецът носи доказателствена тежест да установи съдържанието на оспорените договорни клаузи.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни договорни клаузи са индивидуално уговорени.

По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК В доказатателствена тежест на ищеца е да установи валидното сключване на процесния договор за кредит със соченото съдържание, включително реда за определяне на годишния процент на разходите, предоставяне на заемните средства на ответника, както и настъпването на предсрочната изискуемост на задълженията на ответника, включително надлежното уведомяване на длъжника за прогласяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията чрез плащане или по друг начин, за което не сочи доказателства.

По евентуалния насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК

Ищецът носи доказателствена тежест да установи факта на настъпило обогатяване от ответника за сметка на заемодателя по кредита, като е получил сумата от 752,62 евро /равностойност на 1 472 лева/, която не му се е следвала, поради липса на правно основание за получаване на сумата предвид недействителността на процесния договор за кредит.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на потребителски договор, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със 3 спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4