Решение № 924 от 16.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. Варна, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. М. като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110202985 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от В. Н. С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №03-014088 от 28.07.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.415, ал.3 КТ, на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 500.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че дружеството е изпълнило в срок даденото му с Протокол №ПР2001026 от 07.02.2020 г. задължително предписание да начисли и изплати разликата до уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. декември 2019 г. на работника И. К.. Изтъква, че в НП №03- 012410 от 19.02.2020 г., е прието, че дружеството е начислило и изплатило разликата до уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. декември 2019 г. на И. Камбуров, поради което е приложена разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.07.2021 г. свидетелите М. М.-Ж., М. М. и Е. Н. – служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – кухненско помещение, находящо се на плаж „Кабакум юг 1“ в к. к. „Ч.“, гр. Варна, при което установили две кухненски работнички, на които предоставили за попълване декларации по чл.402, ал.1, т.3 КТ за данни относно осъществяваната от тях в обекта трудова дейност. Тогава свид. Е. Н. се насочил към предната част на заведението, където се намирал въззивникът В. С., който заявил, че е управител на „*“ ЕООД като 1 отправил обидни реплики към проверяващия екип и когато попълнените от двете кухненски работнички декларации били предадени на свид. Е. Н., въззивникът В. С. ги издърпал от ръцете му и ги скъсал като същевременно разпоредил на двете работнички да седнат на една маса, да не отговарят на въпроси на проверяващите и да не попълват никакви документи.

При тези действия на въззивника, извършващите проверката служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна напуснали обекта, без да потърсят съдействие от органите на МВР и без да установят самоличността на работещите в обекта лица, както и техния работодател. В последствие, на 19.07.2021 г. спрямо въззивника В. С. бил съставен и връчен лично АУАН №03-014088 за нарушение по чл.415, ал.3 КТ за това, че на 02.07.2021 г. в обособено кухненско помещение на плаж „К. юг 1“ к. к. „Чайка“, гр. Варна, от представители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна са предоставени декларации по чл.402, ал.1, т.3 КТ на две лица, декларирали данни във връзка с осъществявана от тях трудова дейност, като попълнените от лицата декларации са издърпани от ръката на служител на Дирекция „Инспекция по труда“ и са унищожени от В. Н. С., ЕГН *, с които действия същият не оказва съдействие на контролния орган като възпрепятства идентифицирането на работодателя, в чиято полза полагат труд работниците.

На 16.06.2020 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.415, ал.3 КТ наказание глоба в предвидения максимален размер – 500.00 лв.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите М. М.ва-Ж., Е. Н. и М.

М., така и от приобщените документи – НП №03-014088 от 28.07.2021 г., АУАН №03014088 от 19.07.2021 г., известие за доставяне от 14.09.2021 г., протокол №ПР2121168 от 16.07.2021 г., идентификационна карта на „* 2020“ ЕООД, 2 бр. призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, Заповед №0280 от 03.08.2010 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Твърдяното в АУАН и в НП поведение на въззивника В. С. по издърпване от ръцете на свид. Е. Н. и унищожаване на попълнени от работещи лица декларации по чл.402, ал.1, т.3 КТ съдът намира за безспорно установено чрез напълно съвпадащите и взаимнодопълващи се показания на всеки един от тримата свидетели Е. Н., М. М.-Ж. и М.

М., явяващи се непосредствени очевидци на случилото се. Но, така установеното поведение на въззивника В. С., макар да е неправомерно и подлежащо на санкциониране, не представлява нарушение по чл.415, ал.3 КТ. Тази норма по същество няма императивен характер, а само сочи вида и размера на наказанието при неизпълнение на съответно 2 императивно изискване. А задължението за оказване на съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, е формулирано с разпоредбата на чл.402, ал.2 КТ. И адресати на това задължение не са всички граждани, намиращи се при проверявания обект, а само изрично посочените в чл.402, ал.2 КТ лица - работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите. Но в АУАН и в НП няма наведено твърдение, въззивникът В. Симеонов да има качеството на задължено лице по чл.402, ал.2 КТ, нито приобщените доказателства установяват подобно обстоятелство. Наред с това, за да е налице отказ от съдействие, е необходимо първо, контролният орган да е заявил необходимост от съдействащо поведение към конкретното лице, а твърдяната и установена фактическа обстановка не съдържа подобни данни. Проявата на въззивника не е резултат или реакция от отправено към него искане за съдействащо поведение и всъщност, действията му са били изненадващи за проверяващите.

Така изтъкнатите съображения налагат извод за неправилност на преценката на контролния и наказващия орган, че установеното поведение на въззивника, следва да се квалифицира като отказ за съдействие на контролен орган при изпълнение на функциите му, при което оспореното НП следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон.

При този изход на спора и с оглед отправеното искане, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат. Удостоверения от представения договор за правна помощ размер 400.00 лв не надвишава регламентираната по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. минимална стойност за една инстанция, при което обезщетението за разноски следва да бъде уважено изцяло.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №03-014088 от 28.07.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.415, ал.3 КТ, на В. Н. С., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба размер 500.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на В. Н.

С., ЕГН **********, сумата 400.00 лв (четиристотин лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3