Решение № 56 от 26.02.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. М., 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20231600500457 по описа за 2023 година

Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на Ц. И. Й., К. Т. Б. и Р. Т. Р., подадена чрез пълномощник адвокат Р. Б. срещу решение на РС Л. № 325/11.10.2023г. постановено по гр.дело № 1598/2022г. по описа му , с което е съдът е отхвърлил иска им с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение ответниците М. Т. П.,М. В. П., Д. Ж. А., Т. Й. Б., Ц. Б. С. и Б. Б. З., че ищците са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** , представляващ нива с площ 23086 кв. м, като неоснователен .

Поддържа се от жалбоподателите , че решението е неправилно с доводи, че съдът не е обсъдил твърдените в исковата молба обстоятелства за липса на давностно владение, обърнал е доказателствената тежест , не е съобразил ТР 1/06.08.2012г. пот.д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС относно придобивната между съсобственици, обсъдил е събраните по делото гласни доказателства превратно и противоречие с посоченото ТР, като не е съобразено , че арендуването/отдаване под наем на съсобствен недвижим имот от един от съсобствениците е действие на обикновено управление . Иска се от съда да отмени обжалваното решение като постанови ново, с което уважи предявения иск , ведно със законните последици.

Въззиваемите страни Т. Б., М. П., М. П., Б. З., Ц. С. и Д. А., при редовно връчен препис от жалбата, не са подали писмен отговор. В съдебно заседание не се явяват и представляват.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

1

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от надлежни страни в процеса при наличен правен интерес, поради което е допустима за разглеждане.

При служебната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение , въззивният съд намира решението в частта относно иска с правно основание чл.

124,ал.1 ГПК с предмет установяване правото на собственост на ищците върху 1/4 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. В., представляващ нива с площ 23086 кв. м, стар номер *** при посочени съседи за валидно и допустимо.

В частта, с която съдът е отхвърлил искането на ищците с правно основание чл.

537,ал.2 ГПК решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Искането за отмяна на издадения на ответниците нотариален акт не представлява самостоятелен иск, по който съдът дължи произнасяне в диспозитива на съдебния акт, а е предвидена в закона последица от уважаване иска за установяване твърдяното право на собственост .

При преценка правилността на обжалваното решение , съдът приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на жалбоподателите, подадена на 30.08.2022г. срещу въззиваемите с твърдения, че по наследство от Р.Р., починал 1996г. , който е един от наследниците на Й.Р., починал 1918г. и съпругата му Р.Р., починала 1962 г. и съгласно решение № 378А/12.09.1995г. на ПК В. са собственици на 1/4 идеална част от процесния поземлен имот. Ответниците М. Т. П., Б. Б. З., Ц. Б. С. , както и наследодателят на ответницата Т. Й. Б. – Й.Р., починал на 26.05.2020г. като част от наследниците на общите им наследодатели са се снабдили през 2018г. с нотариален акт за собственост върху целия процесен имот на основание наследство и давност , а през 2019г. са продали този имот на ответницата Д. Ж. А.. В сделката е участвала и ответницата М. П. като съпруга на М. П..

Изложени са твърдения, че при снабдяване с констативния нотариален акт не са били налице предпоставките на чл. 79,ал.1 ЗС за придобиване собствеността върху притежаваната от ищците по наследство идеална част от имота, поради което и при сключване на договора за продажба не е прехвърлена на Д. А. повече от притежаваните по наследство права от продавачите , поради което и са поискали от съда да установи по отношение ответниците правото им на собственост върху притежаваната от тях по наследство 1/4 идеална част от процесния земеделски имот, както и да отмени констативния нотариален акт в съответната на правата им част.

С подадения в срок отговор на исковата молба ответниците са оспорили иска с твърдения, че процесната идеална част от имота е придобита чрез давностно владение, като са осъществявали фактическа власт върху целия имот , която е била трайна, явна и необезпокоявана от никого с намерение за своене, като са отдавали имота под наем и 2 аренда, с което са отричали владението на ищците.

От фактическа страна по делото е установено следното :

Не се спори и е установено , че ищците са наследници на Р.Р., починал 1962 г. , който от своя страна е един от наследниците на Й.Р. и Р.Р. , б.ж. на гр. В., починали съответно 1918 и 1962г. . С решение № 378А от 12.09.1995г. на ПК В. по преписка 10687/1995г. на наследниците на Й. и Р.Р. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива с площ 23.081 дка в землището на гр.В., имот № *** по картата на землището при посочени съседи, придружено със скица . Установено е също така, че по одобрената за землището на град В. имот е с идентификатор *** с площ 23086 кв.м , представляващ нива , като в регистъра за собственик е записана Д. Ж. А. съгласно нотариален акт № 116,том 23, рег. № 7844, дело 3039 от 19.12.2019г. на службата по вписвания гр. Л..

Й. и Р.Р. са оставили като наследници четирима низходящи Б.Р., поч.1970 г. , Р.Р., поч. 1996г., К.Р.,поч.1992г. и М.Р.,поч.1943г. с равни права. Ищците са наследници на Р.Р., притежаващ ¼ идеална част от възстановения земеделски имот, който е оставил след смъртта си съпруга, починала 2012г., син Е.Й., починал 2007г. без низходящи и съпруга, както и син Т.Й., починал 2013г. ,наследен от ищците по делото - съпруга Ц. И. Й. и деца Р.

Т. Р. и К. Т. Б..

С нотариален акт № 21/14.12.2018г. М. Т. П., Й.Р. , Б. Б. З. и Ц. Б. С. , които се явяват наследници на Б.Р., поч. 1970 г. син на Й. и Р.Р., са признати за собственици по наследство и давностно владение на процесния недвижим имот. С договор от 19.12.2019г., сключен в нотариална форма, същите са продали на Д. Ж. А. процесния недвижим имот.

За установяване твърдението на ответниците са придобиване собствеността върху идеалната част на ищците по давност по делото са разпитани двама свидетели .

От показанията на свидетеля Н.И. , син на ответницата Ц.С. , се установява, че процесната нива е била на неговия дядо /Б.Р./ , което го знае от старите агрономи в ТКЗС и старите хора , които са му показвали коя нива е на дядо му, както и че там е имало вила на дядо му. След като ТКЗС вече не съществува са давали рента за тази нива само на наследниците на Б.Р. и никой друг не е имал претенции за нея. Три години я е обработвал лично свидетеля, като е давал рента само на наследниците на Б.Р.. Не е виждал ищците и не знае да имат собственост върху нивата.

Свидетелят Б.С. , син на съпругата на К.Р. , който сочи за свой втори баща, установява в показанията си, че нивата преди образуване на ТКЗС, до 1960 г. е обработвана от Б.Р. и знае, че той е неин собственик. След възстановяване на земята само неговите наследници са обработвали земята.

При така установената по делото фактическа обстановка , от правна страна съдът приема следното:

Основателността на предявения иск предпоставя установяване по делото правото на собственост на ищците на посоченото от тях основание.

3

В тежест на ответниците е да установят твърденията си за придобиване по давностно владение притежаваната от ищците идеална част от процесния имот.

В случая ищците излагат твърдения, че са собственици на идеална част от процесния имот, на което се противопоставя от ответниците твърдение, че са придобили по давност тази част, поради което и с оглед правилото на чл. 154,ал.1 ГПК всяка от страните носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава своите искания и възражения .

Тълкувателното решение 11/2012 от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС по тълк.дело № 11/2012г. , на което се е позовал първостепенният съд относно легитимиращото действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост и приетото , че при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, не намира приложение в хипотезата на предявен положителен установителен иск за собственост, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/. В този случай, както е прието в мотивите на решението, разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл. 154,ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

Ищците по делото основават правото си на собственост на влязло в сила решение по чл. 14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ , придружено със скица и наследствено правоприемство, като съгласно чл. 14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено със скица удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт.

Безспорно е установено, че с решение № 378А от 12.09.1995г. на наследниците на Й. и Р.Р. е възстановено в реални граници правото на собственост върху процесния имот, като решението е влязло в сила и е придружено със скица. Един от наследниците на тези лица е наследодателят на ищците Р.Р. с права 1/4 идеална част от възстановения имот, които права след смъртта му 1996г. са преминали върху неговия син Т.Й., починал 2013г. и наследен от ищците.

Ответниците се легитимират като собственици на процесната идеална част от имота чрез упражнявана в продължение на 10 години фактическа власт с намерение за своене, съответно на придобиване тази идеална част по давност при предпоставките на чл. 79,ал.1 ЗС, на която давност са се позовали през 2018г. при снабдяването им с констативен нотариален акт за целия имота на основание наследство и давност.

Съгласно чл. 68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя . За наличието на владение следва да са налице обективния критерий за упражнявана фактическа власт и субективният такъв – намерението за своене на вещта , което намерение съгласно чл. 69 от ЗС се предполага до доказване на противното. По делото не е спорно, че е налице обективният критерий, а именно упражнявана от ответниците чрез трети лица в продължение на повече от 10 години 4 фактическа власт върху имота. Не е спорно също така, че съсобствеността между страните е възникнала по силата на наследяване и конститутивното решението на общинската служба по земеделие , с която на наследниците на Й. и Р.Р. е възстановена собствеността върху процесния имот.

При наличие на съсобственост основана на наследяване, презумпцията на чл. 69 от ЗС се счита за оборена, тъй като упражняващият фактическа власт върху имота е владелец на собствената си идеална част и държател идеалните части на останалите съсобственици, които владеят имота чрез него. В този смисъл е задължителното за съдилищата тълкуване , дадено с Тълкувателно решение № 1/2012 г. от 6.08.2012 г. на ОСГК на ВКС пот.д. № 1/2012г. . С това решение е прието, че презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Прието е също така, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.