Решение № 2131 от 11.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2131 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100508876 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство Ю. Ф. К., чрез адв. М. З., срещу решение № 20089829/05.05.2023 г. по гр.д. № 29035/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 161 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ю. К. против В.м.а. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 24 500 лева, ведно със законната лихва от 06.03.2012 г. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени в резултат на неправилно лечение от страна на служители на ответника при оперативни интервенции и болнично лечение на ищеца в периода 06.03.2012 г.-30.03.2012 г. в Клиниката по неврохирургия на Военномедицинска акадамия.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на постановеното първоинстанционно решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и поради необоснованост. Сочи се, че изготвената от ответното дружество болнична документация е компрометирана, като описаните в нея медицински констатации са отразени от лекарите с цел получаване на средства от НЗОК по конкретната здравна пътека, без да отговарят на действителното здравно състояние на пациента. Излагат се подробни оплаквания във връзка с направената от първоинстанционния съд оценка на събрания по делото доказателствен материал с твърдения, че съдът не е обсъдил наличните 1 противоречия между писмените и гласни доказателства, както и че изцяло е неглижирал свидетелските показания на един от свидетелите на ищеца. Сочи се, че по делото не е установено, че служителите на ответното дружество са осъществили медицинска грижа с необходимия стандарт. Излагат се доводи, че по делото са ангажирани доказателства /писмени и гласни/, от които е видно, че състоянието на ищеца след извършените оперативни манипулации в ответната болница е влошено в сравнение с това, в което е било преди първоначалния прием. Счита се, че по делото се установява, че след извършената втора операция на рецидивна дискова херния, ищецът е бил изписан от болничното заведение с активна инфекция. Намира се, че проявата на същата е в резултат на лекарски пропуск, а не на възможен риск от операцията. Претендират се разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание представителят на въззивника поддържа жалбата с искане за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения иск. В дадения от съда двуседмичен срок, страната не се е възползвала от възможността да представи писмена защита по спора.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по иска - В.м.а. с подробни доводи за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на постановеното решение като правилно и законосъобразно.

Сочи се, че по делото липсват доказателства, от които може да бъде направен извод за неправомерност на поведението на служителите в болничното заведение, както и за наличието на причинна връзка между проведеното оперативно лечение и твърдените от ищеца неимуществени вреди.

Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба и от конституираното на страната на ответника трето лице - помагач:

“Застрахователно акционерно дружество А.” АД. Излагат се съображения в подкрепа правилноста на обжалваното решение с искане за неговото потвърждаване.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещните страни, намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от ищеца Ю. Ф. К. против В.м.а. за осъждане на ответника да заплати парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, възникнали в резултат на неправилно проведено оперативно и болнично лечение в периода 06.03.2012 г. - 30.03.2012 г.

В исковата молба се поддържа, че при приема му в ответната болница в нарушение на ЗЗдр. му било поискано и получено бланково информирано съгласие, без разяснение какво точно представлява операцията, а ищецът не би се съгласил на лечението, ако е бил уведомен за рисковете.

Лекуващият лекар не предложил алтернатива, нито на хирургичното лечение, 2 нито на приложения хирургичен метод. При двата приема и след тях от страна на лекуващите лекари в ответното лечебно заведение не било извършено истинско лечение, проследяване състоянието на ищеца и предприемане на необходимите мерки. В издадените епикризи били описани 2 контролни прегледа в рамките на месец след изписването, които обаче не били извършени въпреки влошаването на състоянието на ищеца. Създаден бил сериозен риск за здравето и живота на ищеца и само своевременната намеса на друг лекар променила влошеното му здравословно състояние. Дори приложеният хирургичен метод да е бил единствено възможен, то със сигурност не са били необходи 3 операции с една и съща цел. В резултат от поведението на лекари в ответната болница се стигнало до застрашаване живота на ищеца, необходимост от продължително лечение (с инжектиране на лекарства повече от половин година), над 2 години се наложило носене на ортопедичен колан за ограничаване на риска след трите оперативни интервенции, преживяване на болки повече от година, над 2 месеца бил на легло, като и понастоящем са налице негативни изменения в здравето на ищеца. Начинът на живот на ищеца се променил-наложило се ограничаване на двигателната активност, за дълъг период ищецът не бил пълноценен в професионално и родителско отношение, получил усложнения от необходимата продължителна лекарствена терапия, изпаднал в тежка депресия.

Описаната в исковата молба хронология на събитията не е спорна между страните по делото, като се потвърждава от събраните писмени доказателства и от разпитания по делото свидетел П.Г., имащ преки впечатления върху състоянието на ищеца в рамките на целия период на лечение.

От съвкупния анализ на гласните доказателства и медицинската документация, се установява, че през м. февруари и началото на м. март 2012 г. ищецът почувствал болки в гръбначния стълб, поради което се консултирал със свой познат лекар - д-р П., работещ в Клиниката по неврохирургия на ответното лечебно заведение. Бил насочен към оперативно лечение за отстраняване на херния, посочено като единствено възможно и целящо избягване на влошаване на здравословното състояние. На 06.03.2012 г. ищецът постъпил в посочената клиника за лечение по клинична пътека № 205. След направено изследване с компютърен томограф на същия ден била проведена и операцията. Ищецът бил изписан на 12.03.2012 г., лекуващият лекар препоръчал лекарствено лечение, а в епикризата било отбелязано, че болките отзвучават.

В първите дни след операцията ищецът се почувствал по-добре, можел да полага грижи за дъщеря си, отказал се от болничните си дни и се върнал на работа след 4-5 дни. Следващите дни обаче болката се засилвала, като ищецът получил консултация по телефона от лекуващия лекар, който го уверил, че това е нормално и трябва да продължи да пие лекарствата си.

Поради неотшумяващата болка, на 26.03.2012 г. ищецът отново бил приет в същата клиника, отново било направено изследване с компютърен томограф и на същия ден била извършена повторна операция от лекаря, 3 провел и първата. Ищецът бил дехоспитализиран на 30.03.2012г. След изписването му обаче болките не отшумели, а станали непосилни, мястото на оперативния разрез било зачервено, раната изглеждала загнояла.

Неколкократно ищецът търсил съвет от лекуващия го лекар, но бил уведомен, че е направено всичко необходимо и му е препоръчано приемане на антибиотик.

Поради изчерпано доверие в този екип и лечебно заведение ищецът се обърнал, по препоръка от свидетеля Г., към д-р К. от МБАЛ “Св.Иван Рилски”, като на 03.04.2012 г. бил приет по спешност с нетърпими болки в тази болница. Свидетелят Г., лично закарал ищеца на прегледа, тъй като последният бил в много тежко състояние и в невъзможност да шофира сам.

След изследване с магнитен резонанс на 06.04.2012 г. бил установен постоперативен абсцес наличието на дискова херния на същите места. Била извършена трета операция, след която ищецът продължавал да се чувства зле, имал затруднения в пристъпването, бил почти 2 месеца на легло, поставял си инжекции и пиел лекарства, спрял да спортува, носил специален колан, не можел да се грижи самостоятелно за себе си и дъщеря си, чувствал се постоянно подтиснат.

За установяване хода на проведеното лечение на ищеца по делото е приложена в заверен препис цялата медицинска документация през периода на двете хоспитализации и дехоспитализации в Клиниката по неврохирургия на ВМА (л. 15 - л. 52 от делото). Видно от медицинските документи на 06.03.2012 г. ищецът е постъпил в Клиниката по неврохирургия на ответното лечебно заведение и на същия ден му е извършена операция на дискова херния на ниво Л4-Л5 в ляво, както и че след като е бил дехоспитализиран на 12.03.2012 г., на 26.03.2012 г. отново постъпил в същата клиника и бил реопериран поради рецидивна дискова херния на ниво Л4-Л5 в ляво.

Като доказателство по делото е приложена и цялата медицинска документация от проведеното лечение в МБАЛ “Св. Иван Рилски”. /л. 80 - л.

116 от делото/, както и разчетено ЯМР изследване от 23.05.2012 г. и 3 записани диска с ЯМР – изследвания /л. 164 и л. 165 от делото/.

Във връзка с установяване на състоянието, в което се е намирал ищеца при приема му в МБАЛ “Св. Иван Рилски”, по делото е разпитан и призования по искане на ищцовата страна свидетел д-р К.. При разпита свидетелят заявява, че познава ищеца като публична личност и като негов пациент в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ по повод оперативна интервенция извършена поради усложнения от предходна операция за дискова херния във ВМА. Твърди, че ищецът е приет по спешност в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ с възпалителни промени като усложнения от предходната операция, но състоянието му не е било застрашаващо живота и операцията не е била извършена в същия ден. При приема бил в тежко състояние, със силни болки в кръста и невъзможност да седи повече от 5 минути. Сочи, че раната от предходната операция е била зачервена външно и тъканта е била над нивото на околните тъкани, като в дълбочина до самия прешлен е имало голямо количество гной и изменение на тъканите, свързано с възпаление – т. нар. гранулационна тъкан, което възпаление се нарича дисцит, води до 4 разрушаване тъканта на диска и има бактериален произход. Поддържа, че е оперирал ниво Л4-Л5, където е било усложнението. По време на операцията констатирал, че има следи както от извършени предходни операции, така и от отстраняване на диска, но не може да се каже каква част от него е била отстранена.

Показанията на д-р К., в частта им, в която се посочва, че образуването на гранулационна тъкан в резултат от инфекция може да стане не по-рано от 7-10 дни от момента на инфекцията и че такъв вид инфекция би могла да увреди нервната система и да доведе до възпаление на гръбначния мозък, до менингит, загуба на подвижност на крака, както и в частта им, в която се излагат статистически данни, доколкото представляват експертно становище, а не свидетелски възприятия, не следва да се коментират от въззивния съд.

По делото е изслушана и приета съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Зарко Йовчев - вещо лице, специалист по неврохирургия Според заключението на вещото лице лечението на дисковите хернии може да бъде консервативно (неоперативно) или оперативно, като най-честите индикации за оперативно лечение са продължителен и силен болков синдром, неповлияващ се от режим на покой и медикаментозно лечение, както и появата на неврологичен дефицит (моторна слабост и/или тазово-резервоарни смущения – в уринирането или дефекацията).