Решение № 827 от 16.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 827 гр. Варна, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20243100501014 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, срещу решение №602/26.02.24г., постановено по гр.д.№7778/22г. на ВРС, в частта, в която е осъден ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД да заплати на К. Б. И. сумата от 1118,51лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на спойлер преден десен, дръжка предна дясна, ръкохватка спирачка, краш тапа дясна, обтекател преден десен, ауспух и спойлер под седалка на собствения на ищеца мотоциклет Ямаха ИЗФ Р6 с рег.№******, причинени в резултат на реализирано на 18.06.2017г. на автомагистрала–А2 Хемус, ПТП по вина на водача на л.а. марка Ситроен Саксо с рег.№******, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Оспорва определения размер на застр.обезщетение, като счита, че същият не съответства на реално претърпените имущ.вреди. Излага, че надлежно е оспорил заключението на тройната експертиза, като вещите лица не предоставили данни на използваните източници за определяне на средна пазарна цена на труд и части, както и не били достатъчно компетентни за изготвяне на заключението. Оспорва и извода на ВРС , че ищецът бил собственик на процесния мотоциклет, тъй като по делото липсвали доказателства за това, а свидетелството за регистрация било издадено на 26.10.20г. Счита, че въпреки носената доказ.тежест ищецът 1 не представил документ, удостоверяващ качеството му на собственик към датата на ПТП, като показанията на свидетеля не съставлявали надлежно доказателство. Моли да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен искът.

Въззиваемата страна К. Б. И. е депозирала отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора Варненски окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от К. Б. И. срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1118,51лв /с оглед извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на мотоциклет Ямаха ИЗФ Р6 с рег.№******, в резултат на настъпило на 18.06.2017г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 17.06.19г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 18.06.2017г. ищецът закупил в гр.Шумен мотоциклет Ямаха ИЗФ Р6 с рег.№******, и прибирайки се оттам на АМ Хемус бил блъснат от л.а. Ситроен Саксо с рег.№******. Излага, че при ПТП-то мотоциклетът паднал и били увредени следните детайли- спойлер преден десен, дръжка предна дясна, ръкохватка спирачка, краш тапа дясна, обтекател преден десен, ауспух и спойлер под седалка. Твърди, че за настъпилото ПТП уведомил контролните органи, които посетили мястото и съставили констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който като виновен бил посочен водачът на автомобила. Сочи, че л.а.Ситроен Саксо с рег.№****** бил застрахован по застраховка ГО при отв.дружество със срок на действие 25.08.16г.-25.08.17г. Излага, че за ПТП уведомил застрахователя, който съставил опис на щетите и му изплатил застр.обезщетение от 458,68лв. Счита, че застрахователят неправилно е определил дължимото застр.обезщетение като сумата, необходима за възстановяване на автомобила възлиза на 2500лв, поради което имал правен интерес от предявяване на иска.

В отговор на исковата молба ответникът ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД оспорва иска по основание и размер. Не оспорва факта на валидно застр.правоотношение.

Оспорва размера на застр.обезщетение, който счита за силно завишен и несъответен на реално претърпените вреди, надвишаващ обичайните пазарни стойности. Излага довода, че с оглед периода на експлоатация на МПС / повече от 9 години от първата регистрация/ при отстраняването на вредите нямало пречка да бъдат вложени части втора употреба. Не оспорва, че на 10.07.17г. е заплатил на ищеца сумата от 458,68лв като обезщетение за нанесените на мотоциклета щети, с което счита, че е изпълнил задължението си. Оспорва легитимацията на ищеца , тъй като липсвал представен документ за собственост на МПС към датата на процесното събитие. Оспорва иска за законна лихва , в частност датата, от която се търси.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и допустимо.

Първият спорен по делото въпрос, въведен с въззивната жалба, касае наличието на материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за имуществени вреди.

Законът изрично предоставя право на застрахователя да прави възражения, които произтичат както от застрахователния договор, така и от гражданската отговорност на застрахования /чл.432, ал.2 ГПК/. В тази връзка в депозирания отговор на исковата молба ответникът своевременно е въвел възражението за липсата на материалноправна легитимация на ищеца предвид липсата на представен документ за собственост на увреденото МПС към датата на процесното събитие. Една от материалноправните предпоставки за основателност на предявения иск е именно наличието на настъпили имуществени вреди в патримониума на ищеца, като съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на последния е да проведе пълно и главно доказване на този факт.

В исковата молба ищецът обосновава легитимацията си на увредено лице с твърдението, че е собственик на процесния мотоциклет по силата на извършена продажба преди настъпилото ПТП. От събраните по делото доказателства обаче не следва такъв извод.

Приложено е свидетелство за регистрация на мотоциклет Ямаха ИЗФ Р6, в което като собственик е посочен ищеца, но същото е от дата 26.10.20г., която е последваща датата на ПТП-то. От друга страна, видно от самия констативен протокол за ПТП, неоспорен от страните по делото, като собственик на мотоциклета към датата на ПТП е посочено трето лице – С.Димитров, а ищецът се явява единствено водач на превозното средство.

Изслушаните по делото показания на св.Янев не са годно доказ.средство да установят придобиването на правото на собственост върху процесното МПС предвид забраната на чл.164, ал.1, т.1 ГПК. Извършеното от застрахователя извънсъдебно плащане на застр.обезщетение не може да се приеме за признание на факт, предвид липсата на изрично изявление в този смисъл. Дори и да се приеме обратното, то следва да се съобрази, че признанието на факт е оттегляемо действие, като още с отговора на исковата молба ответникът е оспорил факта на придобиване на собствеността върху мотоциклета от ищеца към датата на ПТП. Предвид това в тежест на ищеца е било да докаже оспореното право на собственост, каквито безспорни доказателства обаче последният не е ангажирал по делото.

3

С оглед изложеното въззивният съд намира, че ищецът, въпреки носената от него доказ.тежест, не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи придобиването на правото на собственост върху процесното МПС към датата на ПТП-то, респ. че същият е претърпял имуществени вреди в качеството си на собственик на последното. Липсата на тази материалноправна предпоставка от фактическия състав на иска по чл.432, ал.1 от КЗ обуславя неоснователност на същия.

Ирелевантни за изхода на спора се явяват останалите наведени във въззивната жалба възражения, поради което и съдът не намира за нужно да ги разглежда.

С оглед гореизложеното съдът намира предявеният иск за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Решението на ВРС като неправилно следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции. Доколкото въззивникът е защитаван от юрисконсулт, то следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за двете инстанции се определя на осн. чл.25 от НЗПП в размер на по 100лв. Ето защо на въззивника следва да се присъдят разноски за първа инстанция в размер на 200лв – ю.к.възнаграждение и депозит за експертиза, и разноски за втора инстанция в размер на 125лв- д.т. и ю.к.възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №602/26.02.24г., постановено по гр.д.№7778/22г. на ВРС, в частта му , в която е осъден ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, да заплати на К. Б.

И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1118,51лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на спойлер преден десен, дръжка предна дясна, ръкохватка спирачка, краш тапа дясна, обтекател преден десен, ауспух и спойлер под седалка на собствения на ищеца мотоциклет Ямаха ИЗФ Р6 с рег.№******, причинени в резултат на реализирано на 18.06.2017г. на автомагистрала–А2 Хемус, ПТП по вина на водача на л.а. марка Ситроен Саксо с рег.

№******, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Б. И., ЕГН **********, с адрес ***, против ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1118,51лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на мотоциклет Ямаха ИЗФ Р6 с рег.№******, в резултат на настъпило на 18.06.2017г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 17.06.19г. до 4 окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.

ОСЪЖДА К. Б. И., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на

ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, сумата от 325лв, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5