Решение № 90 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110214089 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332022073/29.08.2025 г., издадено от началник сектор към отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на Ж. П. И., с ЕГН **********, за три нарушения ЗДвП са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от същия закон, на И. е наложено наказание глоба, в размер на 100 лева (51,23 евро);

2. За нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от същия закон на И. е наложено наказание глоба в размер на 50 лева (25,56 евро);

3. За нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от същия закон, на И. е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева (25.56 евро).

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата се изразява недоволство от наказателното постановление и се твърди, че същото е незаконосъобразно. Иска се отмяната му като се оспорва фактическата обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа подадената въззивна жалба. Иска отмяна на наказателното постановление.

1

Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от юрк. П., който пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Прилага и писмено становище по същество. Иска разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 18.08.2025 г., около 16:25 ч., жалбоподателят И. управлявал лек автомобил „***“, с рег. № ********, в гр. София, по бул. „Княз Ал.

Дондуков“, с посока на движение от ул. „Бачо Киро“ към ул. „Сердика“.

Наближавайки пешеходна пътека на кръстовището с ул. „Веслец“, означена с маркировка М 8.1 и пътен знак Д17, водачът не пропуснал преминаващи по пешеходната пътека пешеходци, движещи се отляво надясно, считано по посоката му на движение. Освен това, водачът на автомобила говорил по мобилен телефон, без да използва устройство тип „свободни ръце“, както и управлявал автомобила без да използва предпазния колан, с който същият е бил надлежно оборудван. Действията на И. били забелязани от полицейските служители Е. С. и С. С., които му съставили АУАН за извършено нарушение на чл. 119, ал. 1, на чл. 104а и на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното (НП) № 25-4332022073/29.08.2025 г., издадено от началник сектор към отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на Ж. П. И., с ЕГН **********, за три нарушения ЗДвП са наложени административни наказания, както следва:

1.

За нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от същия закон, на И. е наложено наказание глоба, в размер на 100 лева (51,23 евро);

2.

За нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от същия закон на И. е наложено наказание глоба в размер на 50 лева (25,56 евро);

3.

За нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.

4, т. 7 от същия закон, на И. е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева (25.56 евро).

Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

2

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Е. С., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни, а освен това свидетелят е пряк очевидец на извършените от водача нарушения и показанията й са силно информативни за случилите се събития.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“

Съдът намира, че в случая е налице доказаност на административното нарушение, защото от показанията на полицейския служител се установява, че е имало пресичащи пешеходци на пешеходната пътека в момента, в който И. е преминавал по пешеходната пътека и не ги е пропуснал да преминат. Ето защо, съдът намира, че като не е пропуснал пресичащите да преминат по пешеходната пътека, жалбоподателят е извършил процесното нарушение.

Последното е извършено виновно, тъй като жалбоподателят е имал възможност да види преминаващите пешеходци, но съзнателно не ги е пропуснал да преминат с предимство по пешеходната пътека.

Наказанието глоба, определено на И., е точно фиксирано в закона като размер (към момента на нарушението е бил 100 лева), поради което за съда не съществува възможност да го ревизира.

Съгласно чл. 104а от ЗДвП, „На водача на моторно превозно средство е 3 забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. ”.

В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл.

183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 50 лева.

С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 104а от ЗДвП, тъй като по време на управление на процесния автомобил е използвал мобилен телефон без устройство тип “handsfree” (свободни ръце).

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл жалбоподателят съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото много добре е знаел, че използвайки мобилен телефон по време на движение нарушава ЗДвП.

Предвиденото в чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП административно наказание „глоба“ е наложено в законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да ревизира същия, като го измени /намали/.

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „ Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.”. В случаите, в които се допуска нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 е предвидил точно определено наказание за виновните лица – „глоба” в размер на 50 лева. Ето защо, съдът намира, че И. е правилно наказан за нарушението, защото то е доказано по несъмнен начин. То също е извършено умишлено, като изложените за другите две нарушения за субективната страна на деянието са напълно валидни и по отношение на това нарушение. Доколкото наказанието и тук е фиксирано като размер, то се явява единствено възможното и законосъобразно такова.

В заключение съдът намира, че процесните нарушения имат типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкриват по-ниска степен на засягане на обществените отношения, предмет на регулация с нормата на чл.

4

119, ал. 1, чл. 104а и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, поради което не може да се приеме, че в процесния случай са осъществени маловажни нарушения, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Освен това, те са три на брой, осъществени едновременно, пред очите на полицейския патрул, което говори за демонстрация на безнаказаност и демонстриране на незачитане на правилата на ЗДвП.

С оглед горните изводи, съдът намира, че НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Доколкото са претендирани разноски от въззиваемата страна, то съдът следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро (равностойни на 97,79 лева), на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) № 25-4332-022073/29.08.2025 г., издадено от началник сектор към отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на Ж. П. И., с ЕГН **********, за три нарушения ЗДвП са наложени административни наказания, както следва:

1.

За нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от същия закон, на И. е наложено наказание глоба, в размер на 100 лева (51,23 евро);

2.

За нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от същия закон на И. е наложено наказание глоба в размер на 50 лева (25,56 евро);

3.

За нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.

4, т. 7 от същия закон, на И. е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева (25.56 евро), като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Ж. П. И., с ЕГН **********, да заплати по сметка на СДВР сумата от 50 евро (97,79 лева), представляваща възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. юрисконсултско

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за 5 изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6