Определение № 1198 от 25.03.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1198 гр. Варна, 24.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело № 20223100500527 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК. и е образувано по въззивна жалба на адв. Н., действаща като назначен особен представител на ответник КР. Г. К. срещу решение №136/19.01.2022г., постановено по гр.д. №5061/21г. на ВРС (202131101105061 от ЕИСС), В ЧАСТИТЕ, с които са били уважени отчасти иск на кредитор за установяване на дължимостта на части от вземане за главница в размер на 1384.34лв по потребителски кредит, предоставен по банкова сметка, удостоверено като изпълняем дълг в оспорена заповед за изпълнение и евентуален осъдителен иск за допълнителна горница от 2841.04лв от същата главница и са определени разноски за исково и заповедно производство.

Жалбата с вх.№9519/11.02.22г. е депозирана по поща в рамките на преклузивния срок (считано от връчване на акта на представителя) и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.

261 ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чуждестранен търговец „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., действащ чрез регистриран в страната клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, чрез юрисконсулт П. е упражнил право на отговор по жалбата.

По допустимостта на обжалването:

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Особеният представител е легитимиран да упражнява защита във всички инстанции, включително и да обжалва решение, с което е уважена претенция срещу представляваното от него лице. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

1

По предварителните въпроси:

Дължимата държавна такса не се събира авансово (т. 7 от ТРОСГТК 6/2012г на ВКС). Въззиваемата страна се представлява от надлежно упълномощен представител с права за всички инстанции( л. 26 от делото на първа инстанция). Жалбата е надлежно администрирана. Разноски за покриване на възнаграждението на адвоката за тази инстанция обаче не са осигурени предварително, поради което въззивният съд следва да отстрани този пропуск, като укаже на заинтересования въззиваем необходимостта от авансиране на сума от 250лв за заплащане на минимален размер на адвокатската услуга на назначения представител по защита срещу въззивната жалба.

Доклад по жалбата:

Особеният представител, назначен на въззивника(длъжник, останал ненамерен на постоянен и настоящ адрес), сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в нарушения при събиране на доказателствата и необосновани изводи по фактите, довели и до неправилно приложение на закона. Сочи, че съдът неправилно е отказал да провери истинност на представен от насрещна страна писмен документ, като въпреки че автентичността на подписано от ответника писмено изявление е била своевременно оспорена, е отказал да събере първоначално допусната поискана експертиза за проверка на подписа на потребителя в писмените документи за сделката. Счита, че в нарушение на процесуалните правила разходите за тази експертиза са възложени на отсъстващ ответник и така е осуетена възложената на особения представител защита. Въззивникът излага и доводите си за непотвърдени с конкретни доказателства твърдения на кредитора относно начина на предоставяне и усвояване на кредита от кредитополучателя, като счита че справката за получени плащания не е противопоставима на длъжника и не отразява изискуеми реквизити на извлечение от кредитна сметка. Сочи, че кредиторът не е доказал и надлежно обявяване на предсрочна изискуемост, като изтъква, че връчването на искова молба на особения представител не представлява достигане на уведомление до страната, с която адвоката няма връзка. Излага и оплаквания по отношение на установените по предположение обстоятелства по получено от кредитора плащане, с което е намалено задължението на клиента, тъй като счетоводните записи не са били проверени от вещо лице. Моли за цялостна отмяна на необоснования съдебен акт след събиране на неоснователно отказано в първата инстанция доказателство по заявеното оспорване на истинност на документ.

Насрещната страна, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата с бланкетни доводи за правилно установени факти и прилагане на закона, като сочи обстоятелства изцяло противоположни на установените от първата инстанция, поради което съдът ги възприема като евентуална защита по същество. Позовава се на валидно договорен потребителски кредит и доказано неизпълнение на присъдените в обжалвания акт парични задължения.

По доказателствени искания:

В изпълнение на задълженията си по чл. 267 ГПК въззивният съд 2 съобразява, че част от оплакванията касаят попълване на делото с доказателства и прилагане на норми с императивен характер, които изискват предварителна подготовка на съдебното дирене на въззивния съд.

Още в отговора на ответника, който упражнява права чрез назначен особен представител е било оспорено авторството на писменото удостоверяване както на договарянето на кредит с конкретно посочени параметри и погасителен план, така и фактическото предаване на главницата на кредитополучателя по цитирана в същия договор банкова сметка. В доклада на първата инстанция това оспорване е правилно квалифицирано като оспорване на автентичност на писмен документ, обвързващ автора с материална доказателствена сила за неизгодни за него факти, като съдът е подготвил и провеждане на специална процедура за проверка на истинност на документа, като е задължил ищеца да потвърди искане да се ползва от оспорен документ по реда на чл. 193 ал.2 ГПК. След като особения представител е заявил и искане за назначаване на експертиза за проверка на авторството на подписите по представените от ищеца оригинали, първоинстанционния съд е изложил мотиви за обоснована нужда от назначаване на графолог и макар и да не е постановил и диспозитив за откриване на производство по чл. 193 ГПК и не е указал доказателствена тежест за опровергаване на авторството, е допуснал експертиза по този въпрос, назначил е вещо лице, посочил е предмета на изследване и безспорен сравнителен материал и е определил размер на нужните разноски за изготвяне на заключението, като е приканил ответника за ги внесе. Задължението за внасяне на разноски било връчено на особения представител, който възразил че не следва да внася такива на осн. чл. 83 ал.1 т.5 ГПК. В първото заседание съдът отхвърлил искането за освобождаване на ответника от задължението за депозиране на разноски за експертизата и тъй като сумата не била внесена, вещото лице не било призовано и делото приключило без изготвяне на заключение.

Въззивният съд съобразява, че адвокатът, поел защита на лице с неизвестно местожителство (ненамерено на обявени в регистър адреси) упражнява цялостна защита на представляваното лице и може валидно да сезира съда с искане за проверка на истинност на доказателство, противопоставено от насрещната страна като основно доказателствено средство по спора. В случая не се заявява воля от името на представлявания за пораждане на материално правни последици, а се цели процесуален ефект на изключване на спорен документ от доказателствения материал по конкретното дело. Затова, правилно е процедирал съда при допускането на експертизата, но неправилно са били определени задълженията на насрещните страни за разноски по нея. Както правилно е посочила адв. Н., особеният представител не внася разноски за процесуалните действия по защита на страната, която представлява и правилото на чл. 83 ал.1 т.5 ГПК се прилага и когато адвокатът е назначен поради отсъствие на ответника по чл.

47, ал. 6 от ГПК (Определение № 961 от 29.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК). Това обаче не означава, че страната, в чиято полза се прави доказателственото искане трябва да внесе разноските, а че отпада изискването за авансирането на разхода(по арг. от мотивите към т.7 ТРОСГТК № 6/2012 г. на ВКС) и събирането му ведно с останалите разноски 3 според изхода от спора. Същевременно съдът отчита, че разноските в производство, водено с участие на особен представител следва да се понасят първоначално от насрещната страна (чл. 29 ал.3 ГПК), която е основала изцяло оспорените си права единствено на писменото доказателство с оспорена автентичност и със своето процесуално бездействие е осуетила и проверката на счетоводните записвания, които биха могли да изключат нужда от ползването на инкорпорирано в договора признание на факта на предаване на заемната сума.

Въззивният съд намира, че първата инстанция е допуснала нарушение правилото на чл. 83 ал.1 т.5 ГПК, довело до осуетяване на проверка по чл. 193 ГПК което следва да бъде поправено като на въззивника се осигури възможност да докаже неавтентичност на писмен документ ( чл.

266 ал.3 ГПК). Поисканата експертиза следва да бъде допусната, като разходите за нея се изискат от насрещната страна. Доколкото при събиране на това доказателство може да се наложи фактическите изводи в обжалвания акт да се променят, доказване следва да се допусне и на насрещната страна, след съответно коригиране на указаната доказателствена тежест.

Останалите оплаквания се свързват с интерпретация на съдържание на закона и следва да бъдат разглеждани при решаване на спора по същество от въззивния съд.

Извън изложените във въззивната жалба оплаквания , въззивният съд, с оглед подготовка на разглеждането на спора по същество, констатира и необходимост на обяви на страните приложимост на установени в публичен интерес материалноправни норми, които следва да приложи при своето произнасяне в изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК.

Въззивният състав констатира, че в доклада на първата инстанция липсва каквато и да било индикация за императивната уредба на процесните отношения, посочени и коментирани от съда като норми, въвеждащи изисквания относно закрила на длъжници по потребителски кредити, ограничаващи договорна свобода. Същевременно в обжалвания акт са обсъдени и приложени правила на специалния закон (чл. 19 ал.1 и чл. 11 т.10 и 11, чл. 22 и 23 от ЗПК) и съдът е отрекъл валидността на договарянето като основание за събиране на претендирани лихви и застраховки. Тези изводи са основание за отхвърлителната част от съдебния акт, която не е обжалвана и съответно вече е стабилизирана между тези страни. Затова и тези въпроси ще останат извън контрола на въззивният съд и съответно няма да се налага допълнително на страните да се разясняват служебно правилата за изключване на валидността на неравноправни по характер на клаузи, които не са били индивидуално договорени, както и на категорично индивидуално договорени съглашения, за които обаче съществува нормативна забрана.

По тези съображения и на осн. чл. 266 вр чл. 267 ал.2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на адв. Н., действаща като назначен особен представител на ответник КР. Г. К. срещу решение №136/19.01.2022г., постановено по гр.д.

№5061/21г. на

ВРС

4

(202131101105061 от ЕИСС), В ЧАСТИТЕ, с които са били уважени отчасти иск на кредитор за установяване на дължимостта на части от вземане за главница в размер на 1384.34лв по потребителски кредит, предоставен по банкова сметка, удостоверено като изпълняем дълг в оспорена заповед за изпълнение и евентуален осъдителен иск за допълнителна горница от 2841.04лв от същата главница и са определени разноски за исково и заповедно производство.

На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на въззивника, че разходите по защита на въззиваема страна от особен представител по реда на чл. 29 ал.3 ГПК се авансират от насрещна страна като ЗАДЪЛЖАВА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., действащ чрез регистриран в страната клон в седмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесени по депозитна сметка на Варненски окръжен съд в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: CECBBGSF, IBAN: IBANBG32 CECB 9790 33C8 7843 00, разноски в размер на 250лв за възнаграждение на особен представител на въззивника за настояща инстанция, като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на това задължение възнаграждението ще бъдат изплатено от бюджета на съда, като авансирания разход ще бъде принудително събран от това задълженото лице по реда на чл.77 ГПК(независимо от резултата по спора) и съдът ще издаде служебно изпълнителен лист в своя полза без да изпраща допълнително съобщение за доброволно изпълнение, като възложи на тази страна допълнителна такса от 5лв и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.