Решение № 4605 от 16.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9094/2023
- Вид
- Решение № 4605
- Подписан
- 16.10.2023
- В сила
- 24.04.2024
- Състав
- ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 106 · Кодекс за застраховането
- чл. 106 ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 108 · Кодекс за застраховането
- чл. 108 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 108 ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 644 · Кодекс за застраховането
- чл. 644 ал. 2 пр. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4605 гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АЛ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20231110209094 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от ЗК гр. София, с ЕИК 121130788 против наказателно постановление№Р-10-124/05.06.2023 г. на зам.-председателя на КФН, ръководещ управление „ЗК , с което му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание на чл. 644 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 т. 2 вр. с параграф 1 т. 51 от ДР на Кодекса за застраховането за извършено нарушение на чл. 108 ал. 1 Кодекса за застраховането.
В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, поради допуснати процесуални нарушения – чл.52 ал.1 ЗАНН. В с.з. жалбата се поддържа от юрисконсулт Р, който прави възражение, че застрахователят на дата 13.12.2022 г. е изпълнил задълженията си, тъй като е изплатило застрахователно обезщетение, а постановеният на 03.01.2023 г. отказ е по отношение на искането на собственика за изплащане на застрахователно обезщетение за подмяна на радиатор. Срокът да произнасяне по щетата е 15 работни дни, като наказващият орган е приел, че нарушението е извършено на 10.12.2022 г. – събота, плащането е извършено на 13.12.2022 г., респ. е налице закъснение от 1 ден. Отново се прави възражение да неспазен срок по чл.52 ал.ЗАНН.
Предлага на съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Представя писмени бележки.
1
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт ХРИСТОВА, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Контролните органи на въззиваемата страна били сезирани с жалба вх.
№91-02-85/27.01.2023 г., подадена от РЕД от гр. ХХХ Жалбоподателят твърди, че по повод на настъпило застрахователно събитие е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред „ЗК Лев Инс“ АД. В жалбата се възразява срещу произнасяне с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
При проверката било установено, че завеждането на претенцията е удостоверено с №0023-1261-22-000281 на основание на договор за имуществена застраховка „Каско“.
Н а 07.11.2022 г. пред жалбоподателя-ЮЛ е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по повод на настъпило застрахователно събитие - увреждане на застрахован л.а. „Инфинити FX37” с peг. ХХХ. Завеждането на претенцията е удостоверено с №0023-1261-22000281 на основание на договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран застрахователна полица № 93002210012131. На същата дата е извършен оглед на увредения автомобил, въз основа на който е съставен опис на констатираните увреждания.
На 08.11.2022 г. пред застрахователя са представени данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено застрахователно обезщетение.
2
Н а 18.11.2022 г. застрахователят е извършил допълнителен оглед, въз основа на който е изготвен опис на уврежданията.
С л е д 18.11.2022 г. от ползвателя на застрахователни услуги не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията съгласно чл. 106 ал. 4 КЗ.
Н а 13.12.2022 г. застрахователят се е произнесъл по претенцията частично, като с платежно нареждане е изплатил застрахователно обезщетение по отношение само на увредената предна броня, което е в размер на 149,15 лв. по банкова сметка на РЕД.
На 20.12.2022 г. РД е подал жалба пред „ЗК“ АД, в която е възразил срещу това, че в размера на обезщетението не са включени и разходите за подмяна на увредения радиатор, който е описан в огледа от 18.11.2022 г.
С писмо изх. №034/03.01.2023 г. по описа на „ЗК“ АД, застрахователят е отговорил на жалбата, като със същото писмо се е произнесъл с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по отношение на вредите по радиатора.
Контролните органи приели, че след като на застрахователя са представени всички доказателства по чл. 106 КЗ, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, в конкретния случай, считано от 18.11.2022 г., съгласно чл. 108 ал. 1 КЗ за „ЗК Лев Инс” АД е възникнало задължение да се произнесе по претенция №0023-1261-22-000281 по един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, респ в срок до 09.12.2022 г. вкл., като така е нарушен чл. 108 ал. 1 от Кодекса за застраховането, като същото е извършено на 10.12.2022 г. в гр. София.
На дата 07.04.2023 г. свидетелката М. В. С, на длъжност „главен експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция „ЗК, управление „ЗК на КФН, съставила и връчила надлежно на пълномощник на жалбоподателя АУАН № Р-06-104/07.04.2023 г
Жалбоподателят-ЮЛ се е възползвал от възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН, като е подал възражение срещу съставения АУАН с доводи, идентични с тези в жалбата.
Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните органи фактическа обстановка, като приел, че констатираното с АУАН № Р3 06-104/07.04.2023 г. нарушение е извършено „повторно” по смисъла на § 1 т.
51 от ДР на КЗ, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП №Р-10-739/17.09.2021 г. (в сила на 29.10.2022 г., видно от Решение №3624/30.09.2022 г. на СРС, НО, 18 с-в по НАХД №4350/2021 г.), с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 108 ал.
1 КЗ, и издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни показанията на свидетелката М. В. С - актосъставител и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в които не се наблюдават противоречия.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл.
305 ал. 3 НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.
При служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира, че при тяхното съставяне, респ. издаване, не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице, същите съдържат законовоустановените реквизити, издадени са от компетентни органи, в предвидените за това срокове, като в тази връзка възраженията в жалбата са неоснователни.
Установеното нарушение е ясно и подробно описано, както в АУАН, така и в НП, а между словестното описание на нарушението и дадената му правна квалификация е налице пълно съответствие.
Неоснователно е възражението за наличие на процесуално нарушение, поради неспазен срок по чл.52 ал.1 ЗАНН, тъй като този срок е инструктивен, а не давностен или преклузивен.
4
Императивната разпоредба на чл. 108 ал. 1 КЗ е в Глава 7, раздел VII на КЗ „Организация на дейността по уреждане на застрахователни претенции”, като част от дял втори „Изисквания към управлението и дейността на застрахователи и презастрахователи”. Това е нормата, относима и приложима към приключването на всяка една претенция, предявена към застраховател.
Съгласно чл. 108 ал. 1 КЗ, застрахователят е длъжен в срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането на потребителя на застрахователната услуга. В случая, се касае за императивна норма, която застрахователното дружество е длъжно да спазва. Законодателят е предвидил задължение за застрахователя да спазва определено поведение за защита правата на потребителите. Нормите на КЗ, касаещи застраховки на автомобилистите, са в защита правата и интересите на потребителите на този вид застрахователни услуги.
Съгласно чл. 108 ал. 1 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1-3, 8-10 и 13-18, раздел II, буква „А” от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането.
Правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за нарушение на горната разпоредба. Процесното нарушение е формално и в неговия фактически състав не се включва настъпването на вреди.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че нормата на чл.
108 КЗ е неприложима в конкретния случай. Разпоредбата на чл. 108 КЗ установява задължение за застрахователите да се произнесат по заведените претенции за получаване на застрахователно обезщетение в срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства, които са относими към основанието и размера на претенцията. Тази разпоредба се прилага за всички видове застрахователни договори, с изключение на претенциите по застраховки на големи рискове, които са дефинирани в § 1, т. 31 ДР на КЗ.
Предвиденият в чл. 496 ал. 1 КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне 5 на застрахователя по претенция, свързана със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, не го освобождава от задължението му да определи и изплати, респективно откаже изплащането на застрахователно обезщетение в срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. Това е видно от разпоредбата на чл. 108 ал. 3 КЗ, която изрично постановява, че срокът по чл. 496 ал. 1 КЗ се прилага само, когато не са представени всички доказателства по чл. 106 КЗ.
Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя и по отношение на обстоятелството, че застрахователното обезщетение по застрахователната претенция е изплатено на 13.12.2022 г. Според жалбоподателя наказващият орган неправилно е възприел, че произнасянето му в случая е частично и възникналата впоследствие неизправност на водния радиатор не е в причинноследствена връзка със застрахователното събитие. В АУАН и НП правилно е посочен, че на 13.12.2022 г. застрахователят се е произнесъл по претенцията частично, като е изплатил застрахователно обезщетение ремонт на увредената предна броня на застрахования лек автомобил, като с писмо, изх. №034/ 03.01.2023 г. застрахователят се е произнесл с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по отношение на разходите за подмяна на водния радиатор на застрахования лек автомобил. Тези обстоятелства се установяват и от отразеното в Опис - заключение по щета №0023-1261-22000281, съставен във връзка с извършен на 18.11.2022 г. допълнителен оглед на застрахования лек автомобил в хода на уреждане на претенция №00231261-22-000281, като в него е отбелязано, че радиаторът на застрахования лек автомобил е за подмяна. Фактът, че възникналата впоследствие неизправност на водния радиатор на застрахованото МПС, не е в причинноследствена връзка със застрахователното събитие, не освобождава жалбоподателя-ЮЛ от задължението по чл. 108 ал. 1 КЗ - да уведоми ползвателя на застрахователни услуги в срок за становището си, че отказва да изплати застрахователно обезщетение за разходите за подмяна на водния радиатор по претенция №0023-1261-22-000281.
Неоснователни са и възраженията, че жалбоподателят е забавил изплащането на обезщетение с два работни дни, тъй като се установи по делото, че жалбоподателят се е произнесъл по претенцията в цялост не със 2 дни, с 12 дни закъснение, едва на дата 03.01.2023 г.