Решение № 1892 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1892 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110216128 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Р. Л. срещу Наказателно постановление (НП) № 254332-021829 от 28.08.2025г., издадено от Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева (25,56 евро) и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В жалбата на В. Р. Л. се твърди, че наложеното му наказание било неправилно и почивало на невярна фактическа обстановка. Жалбоподателят обяснява, че е видял, че към него идват полицейски служители и че полицейският им автомобил е с включени сигнали.

Поради това Л. спрял управлявания от него автомобил и разкопчал колана си с готовност да излезе от моторното превозно средство (МПС). Жалбоподателят посочва, че не е написал възражения в Акта, защото искал по-бързо да премести автомобила си, тъй като се намирал на пътното платно, в активната лента за движение и имало риск за живота и здравето му. Л. твърди, че са били грубо нарушени правата му и че бил въведен в ситуация на стрес и заблуда. Освен това в Наказателното постановление като място на нарушението били посочени и бул. „Ботевградско шосе“, и Софийски околовръстен път срещу № 436, а разстоянието между тях било около 10 км. С тези аргументи се иска от съда да отмени Наказателното постановление.

По делото е депозирано и писмено становище от В. Р. Л. с вх. № 29088 от 30.01.2026г.

1

В него се посочва, че връчването на Наказателното постановление било незаконосъобразно.

Л. заявява, че поддържа жалбата и допълва, че административно – наказателното производство е опорочено, поради което иска СРС да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят В. Л. не се явява лично, не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.

Въззиваемата страна Началник Сектор при ОПП-СДВР се представлява пред СРС от гл. юрк. ***, която в съдебно заседание на 04.02.2026г. заявява, че оспорва жалбата, а по време на съдебните прения пред СРС пледира за потвърждаване на Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на въззиваемата страна иска съдът да остави жалбата без уважение и в зависимост от изхода на делото да присъди в полза на СДВР разноски в минимален размер.

По делото е депозирано и писмено възражение с вх. № 13012 от 16.01.2026г. от гл. юрк. ***. В него се посочва, че жалбата е неоснователна и необоснована, а НП е правилно и законосъобразно. Твърди се, че в хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени изискванията относно сроковете за съставяне на АУАН и НП. Същите се твърди, че изхождат от компетентни лица и че са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Процесуалният представител на въззиваемата страна посочва, че в Акта и в Наказателното постановление се съдържат конкретни фактически обстоятелства, като нарушението било описано в необходимата пълнота. Приема се, че квалификацията на нарушението е правилна и съответства на словесното описание. Правилно били приложени и санкционните норми. По отношение на Акта се иска съдът да приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Претендира се за безспорна доказаност на нарушението, като определеното наказание в пълна степен било съобразено с целта на налагането му. Поради това се иска СРС да потвърди НП като правилно и законосъобразно, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Същевременно процесуалният представител на въззиваемата страна прави и възражение за прекомерност по отношение на евентуално поисканото от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

На 16.08.2025г. около 09:40 часа в гр. София по Околовръстен път с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към село Казичене В. Р. Л. управлявал товарен автомобил „***” с рег. № ***. По същото време и на същото място се намирали полицейските служители Д. Г. и Б. Н., които пътували в служебен автомобил и при изпреварването на товарен автомобил „***” те видели, че водачът на МПС с рег. № *** шофира без да е поставил обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван.

Поради това полицаите спрели автомобила, управляван от В. Р. Л. и св. Д. Г., в присъствието на св. Б. Н., съставил срещу В. Р. Л. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4421770 от 16.08.2025г. - за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. В. Л. подписал Акта без възражения и получил екземпляр от него срещу подпис на дата 2

16.08.2025г.

Въз основа на този Акт *** - Началник Сектор при ОПП-СДВР издала срещу В. Р. Л.

Наказателно постановление № 25-4332-021829 от 28.08.2025г., с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложила на Л. „глоба” в размер на 50 лева (25,56 евро). Със същото Наказателно постановление и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на Л. били отнети и 10 контролни точки.

Наказателното постановление е връчено на В. Л. на 13.10.2025г. На 25.10.2025г. чрез куриерска фирма ЕКОНТ Л. подал жалба срещу процесното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства : показанията на свидетелите Д. Г. и Б. Н., както и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК - АУАН Серия GA № 4421770 от 16.08.2025г.; товарителница от ЕКОНТ; справка картон на водача; Заповед № 513з-9788 от 13.09.2024г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; извлечение от АИС – АНД и писмо от ЕКОНТ с вх. № 25484/28.01.2026г.

Показанията на свидетелите Г. и Н. са информативни, относими, еднопосочни, житейски достоверни и непредубедени. И двамата свидетели имат съхранен спомен за проверката на товарен автомобил „***“ на Околовръстен път през месец август 2025г.

Свидетелите са категорични, че водачът на МПС не е имал поставен обезопасителен колан и към момента на движението, и при спирането на превозното средство за проверка.

Свидетелят Г. твърди, че от съседната лента при изпреварване е видял, че водачът на автомобила няма поставен колан. Свидетелят Н. твърди, че автомобилът е бил управляван от водач без поставен обезопасителен колан по време на движение по Околовръстен път, с посока от бул. „Ботевградско шосе“ към с. Казичене. За тези обстоятелства показанията на разпитаните от СРС свидетели освен, че звучат достоверно и взаимно се подкрепят, намират опора и в Акта. Поради това СРС кредитира думите на Д. Г. и Б. Н. и ги постави в основата на фактическите и правните си изводи касателно процесното нарушение. Въз основа на гласните доказателства СРС установява не само мястото на деянието и това, че водачът на автомобила не е имал поставен колан, но се доказва, че автомобилът е бил оборудван с такъв колан и жалбоподателят нито е представил документи, че има причина да не носи колан, нито е заявил устно, че има медицински проблем, нито е възразил при съставянето на Акта.

Именно въз основа на показанията на свидетелите Г. и Н., съдът приема, че релевираните в жалбата доводи на Л. са недостоверни, опровергани от събраните по делото гласни доказателства и съответно се явяват неоснователни и явно обслужващи защитната теза на жалбоподателя.

С оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът приема АУАН Серия GA № 4421770 от 16.08.2025г. като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца – доколкото отразените в редовно издадения Акт констатации не се 3 опровергават от събраните по делото доказателства. В случая дори фактите, посочени в АУАН, намират потвърждение в показанията на свидетелите Г. и Н..

Справката картон на водача и приложените по делото Заповеди на Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР са официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.

Поради това СРС ги кредитира. Въз основа на справката – картон на водача се установяват предишните нарушения на жалбоподателя по ЗДвП. От Заповедите на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-12547 от 12.09.2024г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г. става ясно, че Даниела Д.а Дескова е заемала длъжността Началник на 03 Сектор „Административно обслужване” към ОПП – СДВР и е имала правомощието да издава Наказателни постановления. От Заповед № 513з-9788 от 13.09.2024г. на Директора на СДВР и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че св. Д. Г. е заемал длъжността младши автоконтрольор в ОПП – СДВР и като такъв е имал право да съставя АУАН. Това означава, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни лица.

Приложеното на лист 30 от делото извлечение от АИС – АНД е обективно, достоверно и непредубедено доказателство. Поради това съдът го кредитира и приема, че процесното Наказателно постановление е било връчено на нарушителя на 13.10.2025г.

Товарителницата от ЕКОНТ и писмото от ЕКОНТ с вх. № 25484/28.01.2026г. са взаимно допълващи се, непредубедени и обективни доказателства. Поради това СРС ги кредитира. От съвкупната им преценка се установява, че В. Р. Л. е подал жалбата си срещу процесното НП по пощата (чрез ЕКОНТ) на 25.10.2025г.

При така установените факти и направения по-горе доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи :

Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Доколкото Наказателното постановление е връчено на 13.10.2025г., а жалбата е подадена по пощата (чрез ЕКОНТ) на 25.10.2025г., съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок за обжалване на НП. Тя изхожда от легитимирана страна в процеса и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване по реда на ЗАНН пред СРС. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и Наказателно постановление са издадени от компетентни лица (с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка) и при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – доколкото в Акта се твърди нарушениeто да е извършено на 16.08.2025г., т.е. в деня, в който е съставен АУАН, а Наказателното постановление е издадено в рамките на същия месец, в който е съставен и Актът. В случая дори е спазен и срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН. Не са нарушени и процедурите за съставяне и връчване на АУАН и Наказателно постановление.

Актът е съставен в присъствието на дееца и му е връчен екземпляр от него срещу 4 подпис. Според съдебния състав в случай са спазени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН.

След служебна проверка съдът установи, че в Акта и в Наказателното постановление е налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. С думи в АУАН и в НП е записано, че водачът е бил без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът. Задължението на водача на МПС да бъде с поставен колан по време на движение е прогласено в чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а в ал.2 на същия член са посочени изключенията, при които не е налице задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение от изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата лица. По аргумент на противното всички лица, които не попадат в персоналния обхват на чл.137а, ал.2 от ЗДвП имат задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение. Аргумент в тази насока е и правилото, че правилата, които въвеждат изключения не подлежат на разширително тълкуване. В Акта и в Наказателното постановление не е посочено, а и по делото не са събрани доказателства, сочещи, че нарушителят е лице измежду посочените в чл.137а, ал.2 от ЗДвП. Нарушението е ясно, точно и недвусмислено описано с думи и в съответствие с дадената му правна квалификация. В Акта и в НП фигурират всички правно значими обстоятелства за съставомерността на деянието по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.