Решение № 176 от 13.06.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Перник, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно гражданско дело № 20221700500171 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба подадена : от адвокат К.М., ***, пълномощник на ищеца К. Л. С. по гр.д.№ 3216/2019 г. срещу: Решение № 261173/24.11.2021 г. по описа на Пернишкия районен съд.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в цялост и в следния смисъл: в подадената въззивна жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуални нарушения. Съображенията изложени в жалбата са следните:Сочи се, че производство пред ПРС е било образувано по искова молба от К. Л. С. срещу Д.

Л. С., с която са предявени следните искове:

-да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/6 идеална част от следния недвижим имот: жилище с площ от 91 кв.м., състоящо се от кухня, три стаи, тераса и обслужващи помещения, разположено на целия първи етаж от двуетажна сграда, находяща се в ***, заедно с принадлежащите към него 1/2 идеална част от общите части на сградата и от мазето, както и 1/2 идеална част от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо У ПИ *** от квартал ** по плана на с.***, с площ от 663 кв.м., при граници: улица. УПИ ***, УПИ 1

***, УПИ *** и УПИ ***.

-в условията на алтернативност е предявен иск, ако се установи, че построената в УПИ *** от квартал ** по плана на с.***, с площ от 663 кв.м., при граници: улица.

УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ *** сграда е еднофамилна (отделните етажи не са самостоятелни жилищни обекти) да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/12 идеална част от следния недвижим имот: двуетажна еднофамилна сграда, находяща се в село ***, улица ***, заедно с дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ *** от квартал ** по плана на с.***. с площ от 663 кв.м., при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***. □

Съдът се сочи, че е приел, че е сезиран с два обективно и субективно съединени иска с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 5 от ЗЗД. предявени в условията на евентуалност, както и иск по чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС в условията на алтернативност спрямо първите два.

В исковата молба е било изложено, че след смъртта на Л. С. Б. (баща на страните) на ***, същият е оставил като законни наследници съпругата си З.П. Б. и синовете си страните по делото. Л. Б. е притежавал по наследство дворно място в село ***. *** с площ около 650 кв.м.. в което е построил през годините двуетажна жилищна сграда.

Първият етаж с площ от 91 кв.м. е построен през 1963 г. и в него са живяли родителите на страните - бащата Л. Б. до смъртта си през ***г., а майката З. Б. и до момента на подаване на исковата молба. Вторият етаж е построен през 1974 г., като при изграждането му бащата на страните е обявил пред цялата фамилия плановете си. а именно жилището на първия етаж да си остане в собственост на родителите на страните, а вторият етаж да бъде за сина му Д.. Във времето тези негови намерения били често споделяни и обсъждани пред широк семеен и приятелски кръг. През 1975 г. бащата на страните се консултирал с адвокат във връзка с изискванията на ЗСГ, който го посъветвал незабавно да осъществи някаква сделка, защото в противен случай го грози конфискация, тъй като притежавал няколко недвижими имота. По тази причина в експресен порядък се осъществило прехвърляне на къщата и дворното място на името на ответника Д.С. с нотариален акт № *, том ** от *** на нотариуса при Пернишки районен съд. Това прехвърляне на ..едноетажна сграда” не отговаряло на действителното положение, защото в дворното място към момента на прехвърлянето вече бил изграден и втория етаж на къщата и тя била двуетажна. Не отговаряло на действителното положение и оформлението на нотариалния акт като продажба.

Действителната воля на бащата Л. е била да дари на сина си Д. втория етаж от къщата, а първия да запази за себе си и съпругата си З.. Никога не е имало воля за прехвърляне на цялата къща. нито за продажба на втория етаж и никога не е имало предаване на парични суми между баща и син. След фиктивното прехвърляне на имота, родителите на страните продължили да живеят в жилището на първия етаж от къщата, като го 2 смятали за свое. Освен това ползвали изцяло за свои нужди сутерена и таванското помещение. Бащата взимал всички решения, свързани с първия етаж. включително за ремонти и подобрения, демонстрирал пред всички собственически намерения и отношение към първия етаж и двора. Д. владеел само втория етаж и нямал никакви претенции към първия етаж и към двора.

При тези обстоятелства родителите на страните са придобили по давност жилището на първия етаж. заедно с 1/2 идеална част от мазето, общите части на сградата и дворното място, върху което е построена сградата. Тяхното давностно владение било необезпокоявано, непрекъснато и явно в продължение на повече от 10 години, считано от 1975 г. То продължило за Л. до смъртта му през ***г. Д. от своя страна признавал собствеността на родителите си върху първия етаж и приемал себе си за собственик само на втория етаж.

След смъртта на баща си, ищецът К.С., с убеждението, че е наследник в имота, продължил да ползва първия етаж от къщата, съвместно с майка му. в качеството му на съсобственик по наследство. От смъртта на баща му до момента на завеждане на исковата молба К. своил този имот явно и несмущавано, без каквито и да било възражения от страна на брат му и семейството му, което обитавало втория етаж на къщата. Ето защо ищецът освен на наследствено правоприемство се позовава и на изтекла в негова полза придобивна давност за съответната на наследствения му дял идеална част от имота.

Малко преди образуването на делото ищецът научил, че брат му - ответникът Д.С., се е снабдил с нотариален акт за целия имот - дворното място и двуетажната жилищна сграда. При тези обстоятелства за ищеца е възникнал правният интерес от предявяване на настоящите искове.

Съдът според въззивника правилно е констатирал, че в законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като приложеният писмен отговор е просрочен и следва да се цени единствено като становище по иска. Ето защо всички становища, възражения и оспорвания, направени от ответника, са преклудирани и не следва да се взимат предвид от съда при постановяване на решението.

С Определение от 27.08.2020 г. съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже следните обстоятелства:

-по исковата претенция с правно основание чл. 124 от ГПК във вр.чл.26. ал. 2, предл. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че извършената с Нотариален акт № ***. на нотариус при Районен съд - Перник сделка е такава с невъзможен предмет;

-по исковата претеция с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. чл. 26, ал. 2. предл. 5 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че сделката, обективирана в Нотариален акт № *** на нотариус при Районен съд - Перник е привидна, тъй като действителната воля на страните сключили договора не е такава, каквато е отразена в него;

3

-по исковата претенция с правно основание чл. 124 от ГПК във вр.с чл. 79, ал. 1 от ЗС в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че наследодателят му към момента на смъртта си е бил собственик на процесния имот, както и предвид претенцията за придобиване по давност следва да докаже, че неговият наследодател приживе и той самия след неговата смърт, са владели имота като свой непрекъснато в продължение на повече от 10 години, което владение е било манифестирано, явно и необезпокоявано.

В хода на делото, посредством събраните по делото доказателства (писмени, гласни доказателства и СТЕ), ищецът се сочи, че успял да докаже по несъмнен и категоричен начин всяко едно от обстоятелствата, за доказването на които носел доказателствена тежест. Ответникът от своя страна не успял да докаже своите възражения и да обори твърденията на ищеца, като още веднъж моля да имате предвид, че всички изразени становища от ответника и направени възражения и оспорвания, са преклудирани, защото са извън срока по чл. 131 ГПК.

Първоинстанционният съд неправилно според въззивника е отхвърлил всички предявени искове като неоснователни и недоказани, като при постановяване на решението си е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон. Освен това решението на съда е необосновано според изложеното в жалбата, тъй като -по делото се твърди да са били събрани множество доказателства, от които се установило по несъмнен начин, че към момента на сключването на процесната сделка, вече е бил изграден и завършен втория етаж на жилищната сграда и същата е била двуетажна жилищна сграда. Тъй като в нотариалния акт като предмет на сделката е записана ..жилищна сграда на един етаж”, а такава не е съществувала в дворното място, то и сделката е била с невъзможен предмет.

Първоинстанционният съд се сочи, че е направил един напълно погрешен извод, че „След като от всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че към момента на изповядване на сделката сградата фактически е била построена на един етаж, като е бил сложен „временен покрив" то договорът има предмет, независимо че към момента на сключването му е бича с „временен ” покрив, а втория етаж е бич в процес на изграждане ” (стр. 9, ред 1-6 отдолу-нагоре от решението). Посоченото от съда обстоятелство не само не е установено от доказателствата по делото, а напротив, установено е, че към момента на сделката сградата е била със завършен втори етаж и покрив.

Обстоятелството, че към датата на процесната сделка *** в дворното място е съществувала двуетажна, а не едноетажна жилищна сграда, се твърди да се е установило от показанията на разпитаните свидетели в с.з. на 01.10.2020 г.

Свидетелката Д.Б.Д. си спомняла, че къщата била окончателно завършена на два етажа, когато Д. отишъл войник, като не била сигурна дали е било през 1974 г. или през 1975 г., споменавайки и двете години като вероятни. Свидетелят П.Л. си спомнял, че вторият етаж на къщата е построен през 1974 г., тогава къщата е довършена докрай.

4

Свързва годината със Световното първенство по футбол 1974 г., което е проведено юни-юли. Строежът на втория етаж продължил месеци, но до края на годината къщата била завършена с покрив. Свидетелят заяви, че когато Д. влязъл в казармата, къщата била покрита. От показанията на тези свидетели се установявало, че къщата е била завършена на два етажа и покрив до края на 1974 г„ респ. към датата на процесната сделка

1975. г. къщата вече е била двуетажна.

Първоинстанционният съд се сочи, че е посочил в решението си. че кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, отразяват преки впечатления и липсват данни да са заинтересовани от изхода на делото. В същото време, съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че къщата е била недовършена, с „временен” покрив към момента на изповядване на процесната сделка, въпреки че свидетелите Д.Д. и П.Л. установяват нещо напълно различно. Като не е анализирал и обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, съдът е допуснат процесуално нарушение, водещо до необоснованост на съдебното решение.

Описано е също, че твърдението на ответника, че вторият етаж на къщата бил построен през 1980 г. освен, че е несвоевременно въведено извън срока по чл. 131 ГПК, останало и недоказано и категорично оборено от посочените по-горе свидетели.

Що се отнася до показанията на свидетелите на ответника, същите се сочи, че били противоречиви, нелогични, а част от тях и необективни, поради което не следва да бъдат кредитирани. Още повече, за разлика от показанията на свидетелите на ищеца, показанията на свидетелите на ответника не са подкрепени с други доказателства, напротив, противоречат на много от тях. Показанията на свидетелката З.П. Б. следвало да бъдат преценени от съда по смисъла на чл. 172 от ГПК. Свидетелката Б. заявила, че къщата била на един етаж, когато я прехвърлили, но след това добави многозначителното- „Аз помня, но документите доказват това, което е”. След това свидетелката заяви по отношение на ищеца „...ние му построихме и къща. Направен е анализ на тези показания и се моли съдът да не ги кредитира като недостоверни.