Решение № 231 от 04.09.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Бургас, 04.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Валентина Анд. Чакърова като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600537 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Въззивното производство е образувано по повод жалба от С. В. К., ЕГН **********, чрез защитника му - адв.Емил Мънев от АК-Сливен, против присъда № 4 от 09.04.2025г., постановена по НОХД № 430/2024г. по описа на Районен съд-Царево, с която първоинстанционният съд признал подсъдимият К. за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, предл. първо от НК, за което, при условията на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е наложил наказания „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и „глоба“ в размер на 1000.00 лева, отнел на основание чл.354а, ал.6 от НК наркотичните вещества, предмет на делото, а на основание чл.53, ал.1, б.„б“ от НК отнел в полза на държавата веществените доказателства по делото – бял хартиен плик, съдържащ опаковки от веществени доказателства – синя кутийка с полиетиленово пликче в нея, електронна везна и кутийка от пура, съдържаща пластмасова тръбичка, и постановил тяхното унищожаване след влизане в сила на присъдата, и осъдил подсъдимият К. да заплати разноски от досъдебното производство в размер на 75.56 лева.

На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.3 от НК съдът присъединил изцяло към определеното общо наказание, наказанието „глоба“ в размер на 1000.00 лева, наложено на подс. К. с присъда № 138 от 17.09.2024г. по НОХД № 986/2024г. по описа на Районен съд-Сливен. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на С. В. К. по НОХД № 1229/2020г. по описа на Окръжен съд-Бургас наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 една година и шест месеца, което наказание да се изтърпи отделно, при първоначален „общ” режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

С въззивната жалба се сочат бланкетни оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен на основание чл.9, ал.2 от НК и да бъде оправдан изцяло по повдигнатото обвинение, тъй като деянието не било престъпно. При условията на алтернативност се иска съдът да измени обжалваната присъда, като подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3 от НК, за което да му се наложи наказание „глоба“ или да се отмени присъдата и делото да се върне на Районна прокуратура-Царево или на Районен съд-Царево за ново разглеждане от друг състав на съда за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, които са отстраними, но не и пред въззивната инстанция. С жалбата не са направени доказателствени искания.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира жалбата за неоснователна. Според него атакуваната присъда била правилна и обоснована, тъй като не били налице предпоставките за преквалифициране на деянието като маловажен случай, тъй като наркотичното вещество, предмет на престъплението, очевидно не било за еднократна употреба, а подсъдимият К. бил извършил настоящото деяние в изпитателния срок на предходното си осъждане. Тези обстоятелства разкривали изградени престъпни навици у подсъдимия, а медицинската документация, удостоверяваща наркотична зависимост у него, единствено подкрепяла заключението за неспособността му да се въздържа от престъпни прояви. Предлага се присъдата да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият К., редовно призован, се явява, заедно с упълномощения си защитник адв.Кожухаров от АК-Бургас, който поддържа въззивната жалба и отправените с нея искания. Счита, че внимателния прочит на съдебното минало на подсъдимия, разкрива, че престъпленията, за които бил осъждан, включвали държане на наркотични вещества в много малки количества – единствено за лична употреба. Подсъдимият К. бил консултиран от психолог и психиатър, но наркотичната му зависимост следвало да се преодолее чрез лечение в специализирана психиатрична клиника.

В личната си защита подсъдимиат К. изразява увереност, че чрез подходящото лечение ще преодолее наркотичната си зависимост, и изразява готовност да бъде хоспитализиран в съответното медицинско заведение. В последната си дума моли да му бъде предоставена възможност за лечение и за корекция на поведението.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери въззивната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок, от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

2

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната процедура на чл.371, т.2 вр. чл.372, ал.4 и чл.373, ал.3 от НПК, след изричното признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд е констатирал, че признанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, и с определение по реда на чл.372, ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Първата инстанция е изпълнила надлежно и в пълнота задълженията си да разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и да го уведоми, че събраните в досъдебното производство доказателства и направеното самопризнание ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Самопризнанието на подсъдимия е изразено ясно, недвусмислено и категорично, и не е било оттеглено до постановяване на съдебното определение по чл.372, ал.4 от НПК.

След самостоятелна проверка и анализ на събраните в досъдебното производство доказателствени материали, въззивната инстанция констатира, че самопризнанието на подсъдимия е доказателствено обезпечено в необходимата степен и действително се подкрепя от гласните доказателствени източници - показанията на свидетелите А. В., С. Н., А. А., от писмените доказателства и доказателствени средства - протокол № 907 от 26.08.2024г. за извършена химическа експертиза /л.33-л.34 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум към него /л.19-л.20 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л.17 от ДП/, справка за съдимост, писма, докладни записки, заповед за задържане и други.

Въз основа на цитираните доказателствени източници, настоящият съдебен състав възприе фактическа обстановка, идентична с констатациите на първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият С. В. К., ЕГН ********** е роден в гр.С. и живее в същия град, на адрес в ж.к. *** бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***. Той е ***, *** гражданин, *** образование, ***, ******* и ***.

През лятото на 2024г. подсъдимият К. живеел на квартира в гр.Приморско, тъй като работел в ресторант „***“ в същия град. На 25.08.2024г., около 03:00 часа, подсъдимият и свидетелят А. А. – негов приятел, се разхождали в парка в гр.Приморско. Движението им било забелязано от патрулиращите със служебен автомобил полицейски служители в РУ-Приморско – свидетелите А. В. и С. Н.. Полицейските служители решили да извършат проверка на двете лица. В хода на проверката подсъдимият К. заявил, че двамата с А. били пушили марихуана в парка и предал на полицейските служители половин цигара с марихуана, както и, че се били отправили към квартирата на К., за да вземат метамфетамин и да го изпушат. Впоследствие всички лица заедно отишли до наетото от К. жилище, находящо се в гр.Приморско, ул. *** № ***, където в двора на къщата била оставена найлонова торба, съдържаща спейсбек /полиетиленово пликче/ с бяло кристално вещество, един брой електронна везна и един брой цилиндрична кутия, с поставено в нея приспособление за употреба на марихуана. К. заявил, че установеното вещество било метамфетамин и било за 3 негова лична употреба. Със съответния протокол коментираните вещи били предадени доброволно от К. на полицейските служители.

В хода на досъдебното производство била назначена и извършена химическа експертиза № 907 от 26.08.2024г., от заключението по която се установява, че така предаденото от подсъдимия бяло кристално вещество представлявало метамфетамин с общо тегло 2.394 грама и със съдържание на активния му компонент метамфетамин - 11.80 %, како в състава му било констатирано и наличието на веществото „метилсулфонилметан“ - хранителна добавка с въздействие върху опорно-двигателния апарат. Стойността на установеното количество метамфетамин е 167.58 лева, определена съгласно Постановление № 106/02.08.2023г. за изменение на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Метамфетаминът и активният му компонент са включени в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, към чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.

При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че извършеното от подсъдимия С. К. деяние е съставомерно по основния състав на престъпното държане на наркотични вещества - чл.354а, ал.3, т.1 от НК, тъй като не представлява маловажен случай по смисъла на ал.5 на посочения член.

По делото е категорично установено, че на инкриминираните с обвинителния акт дата и място подсъдимият К., без надлежно разрешително съгласно чл.30 и чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл.30 от ЗКНВП, вр. чл.73 ал.1 от ЗКНВП, държал високо рисково наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2, вр. Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични, а именно метамфетамин, със съдържание на метамфетамин 11.80 %, с общо тегло 2.394 грама. Предвид упражняваната от него фактическа власт върху описаното по-горе по вид, тегло и съдържание на активната съставка, високорисково наркотично вещество, без предвиденото в ЗКНВП разрешително, подсъдимият е реализирал от обективна страна състава на престъпното държане на наркотични вещества, като тук правилно съдът е отчел факта, че за съставомерността на деянието от обективна страна не е необходимо деецът да е бил в непрекъснат физически контакт с предмета на престъплението – наркотичните вещества. По делото липсват данни те да са принадлежали на друго лице, а напротив - подсъдимият сам е признал, че метамфетаминът е негов, сам се е снабдил с него и го е съхранявал в двора на обитаваното от него жилище.

Безспорни и правилни са и изводите на проверявания съд относно субективната страна на престъплението. То е осъществено при „пряк“ умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл. първо от НК, като форма на умишлена вина.

4

Подсъдимият К. напълно е съзнавал забранения характер на държаната субстанция и обстоятелството, че не разполага с изискващото се разрешително, като е предвиждал и желаел настъпването именно на съставомерните последици от неправомерното държане. Поведението му при извършване на проверката също е показателно за субективното му отношение към стореното. Непосредствено след установяване на самоличността му, сам е признал пред полицейските служители, че е употребил наркотични вещества, а освен това държи такива в дома си. Казаното ясно разкрива знанието на подсъдимия за забранения характер на държаната от него субстанция и факта, че това само по себе си съставлява престъпление.