Определение № 260738 от 18.03.2021, Окръжен съд - Пловдив

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№ 260738 гр.Пловдив, 18. 03. 2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – V с., в закритото заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател : Светлана Изева

Членове : Радостина

Стефанова

Светлана Станева

Като разгледа

Докладваното от съдия Радостина Стефанова

Възз.ч.гр.д. № 390/2021г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на 274 във вр. с 410 във вр. с чл.

411, ал. 2, т. 3 от ГПК /нова, ДВ бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г./.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Д. П. Д.“ № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, със законен представител Д. Б. Б., чрез юрк. Б.Р., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 262187/07.12.2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., по ч.гр.д.№ 16219/2020г., в частта, с която е отхвърлено заявлението за присъждане на сумата 44,01 лв. - договорна лихва, дължима за периода 14.06.2019г. – 14.10.2020 г. от В.З.Б., ЕГН – **********. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се разпореди издаването на заповед за изпълнение за тази сума.

Пловдивският окръжен съд- V възз. гр. с. констатира следното:

За да постанови обжалваното определение, Районният съд излага основни съображения, че в случая, клаузите на договора, уговарящи договорна лихва, процент на ГПР, неустойка при непредставяне на обезпечение при предоставена заемна сума от 600 лв. и общо задължение от 973 лв. са неравноправни клаузи. Наличието на евентуална неравноправна клауза сочи дължимост само на главница.

С частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, се възразява, че с атакувания акт на Районния съд не са обосновани причините, поради които е наложен извод за наличие на неравноправин клаузи. Поддържа, че размерът на лихвата не надвишава многократно размера на законна лихва и не е в противоречие с добрите нрави.

Посочва, че не съществува горна граница на договорната лихва. Понастоящем такава горна граница в размер на петкратния размер на законна лихва е въведена само за ГПР /чл.19 ал.4 от ЗПК/, която не е относима към конкретния случай.

Освен това, съгласно чл.145 ал.2 от ЗЗП не могат да бъдат проверявани за неравноправност уговорките между страните, които касаят основния предмет на договора, които са ясни и разбираеми.

Окръжен съд -Пловдив, V гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна. Действително, в процесния Договор за кредит от 15.03.2019г. г. е записан фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 38,99 %, но липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница; не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното й намаляване. Без значение е дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му, което е изискване по чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК. В случая не намира приложение чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК.

Никъде в договора не е отбелязано и какъв е общият размер на дължимата възнаградителната лихва за срока на договора и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер от 38,99 % .

Разбираемото определяне на възнаградителната лихва има пряко значение към записания годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 46,60 % . Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ и същата е компонента, която се включва при формирането на ГПР. Следва да се отбележи, че липсва пояснение в ГПР на Договора от 15.03.2019г. какви разходи са включени, тоест как е формиран ГПР /изискване по чл.19 ал.1 от ЗПК/.

Едва след посочването на общите разходи би могло да се прецени дали описаните ГПР отговарят на действителните такива в размер на 46,60% и дали е изпълнено изискването на §1 т.2 от ЗПК

- за посочване на „общата сума, дължима от потребителя“, която е сбор от общия размер на кредита и общите разходи по кредита от потребителя.

Съгл. чл.145 ал.2 от ЗЗП – Преценяването на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. В конкретния случай за процесния договор се налага извод за неприложимост на нормата на чл.145 ал.2 от ЗЗП, с оглед на направените горни правни изводи за неразбираемост както относно формирането на ГПР в размер на 46,60 %, така и относно начисляването на размера 38,99 % на възнаградителната лихва. Тези уговорки от договора не могат да бъдат определени като „ясни и разбираеми“ по см. на чл.145 ал.2 от ЗЗП, за да бъдат изключени от преценката за неравноправни клаузи.

Разпореждането в обжалваната част се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

О П Р Е Д Е Л И

:

Потвърждава

Разпореждане, инкорпорирано в

Заповед № 262187/07.12.2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., по ч.гр.д.№ 16219/2020г., в частта, с която е отхвърлено заявлението за присъждане на сумата 44,01 лв. - договорна лихва, дължима за периода 14.06.2019г. – 14.10.2020 г. от В.З.Б., ЕГН – **********.

Определението е окончателно.

Председател :

Членове :