Решение № 915 от 09.12.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 915 гр. Шумен, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20223630101295 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от И. К. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „Дружба 1“, бл. 9, ет. 8, ап. 29, настоящ адрес: гр. Шумен, ул. ”Септемврийско въстание” № 14, вх. 6, ап. 12, чрез адв. В. Н. от САК срещу „***“ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж. к. „*** – 3, бул „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис № 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н..

Ищецът твърди, че на 21.10.2020 г. сключил с ответното дружество - „***“ ЕООД Договор за потребителски кредит № 937369, по силата на който му била предоставена в заем сумата в размер на *** лева, като общата сума която следвало да върне била в размер на 8*** лева, платима в срок от 42 дни, считано от датата на превеждане на сумата по заема.

Уговореният фиксиран лихвен процент бил в размер на 4.770 % /лихва в размер на *** лева/, а годишният процент разходи /ГПР/ бил в размер на 49.920 %. Също така в договора било уговорено, че изпълнението на задължението му ще бъде обезпечено от „***“. В изпълнение на горното на същия ден ищецът бил сключил договор за гаранция с „***“, по силата на който се бил задължил да изплати възнаграждение в общ размер на *** лева.

Твърди, че погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на *** лева, като последната била изплатена на „***” ЕООД.

Счита, че гореописаните договори са нищожни /недействителни/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ , вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила и се позовава на тяхната нищожност.

Ищецът счита гореописаните договори за нищожни на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. За действителността на договорите следвало да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ /чл. 8 и сл./ и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. В настоящия случай тази процедура не била спазена, тъй като доставчиците „***“ ЕООД и „***“ не били изпълнили императивно вменените им задължения да предоставят на потребителя И. И. изискуемата преддоговорна 1 информация, не са получили валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при които последният може да се откаже от тях. Всички разменени между доставчиците и потребителя електронни съобщения не отговаряли на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представлявали електронни документи, които обаче се явявали неподписани такива, тъй като не била спазена предвидената процедура за удостоверявайе на техния действителен автор /например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямали т. нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс.

Процесните договори не били написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите.

Договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита. В случая било налице единствено формално посочване на размера на отпуснатия заем /*** лева/. Също така липсвало посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок. Липсвала информация за вида, броя и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между отделните задължения.

Договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. В договора за потребителски кредит било налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на ***.000 % за конкретния договор/ бил над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не била посочена и общата сума, дължима от кредитополучателя. В пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „***“ 3 ЕООД не било включило в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението по сключения с „***“ договор за възлагане на поръчителство от ищеца, което по своята същност представлявало печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плащала периодично, поради което трябвало да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При това формираното ГПР надхвърляло императивно установения горен праг за този коефициент за разходите на клиента и водило до нищожност на самия договор.

Клаузата на чл. 5, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от точно определено лице - „***“, в полза на „***“ ЕООД, се намирала в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета цел, транспонирана в ЗПК глава ІV. „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. Предвид обстоятелството, че ищеца е сключил такъв договор за поръчителство, с лице, избрано и посочено от кредитодателя, за което е заплатил такса, равняваща се на близо половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията от негова страна, можело да се направи единственият обоснован извод, че сключеният договор за поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има за цел 2 единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.

Клаузата на чл. 5 от договора за кредит била нищожна като неравноправна, тъй като същата била във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водила до неравновесие в правата на страните. Клаузата не била формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. В случая се касаело за едно общо „тристранно“ споразумение между И. И., „***“ ЕООД и „***“. Целта на включване в правоотношението на третото свързано с ответника лице „***“ било заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължали не на кредитора, а на трето лице „поръчител“.

Впоследствие обаче тези такси се заплащали на заемодателя „***“ ЕООД.

Договорът за потребителски кредит бил нищожен, тъй като клаузата за възнаградителна лихва била нищожна, поради нарушение на добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва за необезпечени кредити и двукратния за обезпечени. Налице било несъответствие между ГЛП в преддоговорната информация и този в договора за кредит. Договорът за кредит бил нищожен, доколкото в него не било предвидено наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който можело да бъде упражнено, условията за неговото упражняване, последиците и пр.

С настоящата искова молба моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца получените без основание суми, тъй като с оглед нищожността на договора за кредит, нищожен се явявал и сключения договор за гаранция, а именно сумата от *** лева, представляваща платена без основание по Договор за потребителски кредит № 937369 от 21.10.2020 г. и съставляваща сбора от договорна лихва и възнаграждение за гаранта, ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.

В проведените по делото открити съдебни заседания, ищецът редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител. От негово име процесуалният му представител - адв. Г.Ч. от САК преди всяко съдебно заседание по делото депозира писмена молба, като са поискали разглеждане на делото в тяхно отсъствие и са изложили аргументи, че поддържат изложеното в исковата молба. Направено е искане да се приложи чл. 161 от ГПК спрямо писмените доказателства, които съдът изрично е задължил ответникът да представи, но указанията не са изпълнени до приключване на съдебното дирене. Моли съда да присъди и възнаграждение за адвокатска защита при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от ответната страна.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание. Оспорва се като неоснователно твърдението, че предоставяне на поръчителство от *** /Малта/ е условие за сключване на договор за кредит. Сочи, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант /поръчител/, предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него, като видно от Приложение № 5 към настоящия отговор - извлечение от интернет страницата на „***“ ЕООД - потребителят можел да избере какво обезпечение да предостави - поръчител, който сам той е избрал или *** /Малта/ - дружество партньор на „***“ ЕООД. Избраната възможност залягала в процесния чл. 5 на Договора за кредит, който се генерира автоматично въз основа на избора, 3 който потребителя е направил при подаването на заявка за кредит - т. е. същата уговорка се явява индивидуално договорена по избор на потребителя. Видно от Приложение № 6 към настоящия отговор - извлечение от интернет страницата на „***“ ЕООД с илюстративна цел, в случай, че потребителят избере *** /Малта/ като поръчител, системата автоматично показвала и таксите, които потребителят ще трябва да заплати на *** /Малта/ за избраната услуга, преди да бъде сключен Договорът за кредит. Калкулаторът /посочената визуализация в предходното изречение/ на дружеството - гарант бил въведен именно с цел яснота и постигане на информираност при взимане на решение от потребителя. Като неоснователни се оспорват и твърденията, че е налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП.

Клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочвала избраната от самия ищец опция за поръчител, като дори на този етап същият не бил задължен да сключи договора. В Стандартен европейски формат на преддоговорна информация /СЕФ/ ясно и недвусмислено били посочени възможностите за обезпечаване на кредита, съответно икономическите последици за ищеца, ако избере поръчителство чрез сключване на договор за гаранция с *** /Малта/. Дължимите към *** /Малта/ суми били описани подробно и в договора за гаранция, който ищецът доброволно е сключил. Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, посочва, че Договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитодателя, кредитополучателят получавал незабавна информация за размера на разхода. Този разход не се включвал в ГПР по кредита, тъй като не влизал в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото касаел услуга, предоставяна от трето лице *** /Малта/, която била с незадължителен характер по смисъла на закона. Необходимостта от обезпечение за кредитора се явявала следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя /съгласно чл. 16 от ЗПК, кредиторите са длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай/ и имала за цел да гарантира финансовия риск, който „***“ ЕООД носили от възможността да има неизпълнение от страна на ищеца. „***“ ЕООД имала интерес от получаването на обезпечение именно, за да си гарантира, че няма да търпи вреди от неплатежоспособността на длъжника. По тази причина считат за неоснователни твърденията на ищеца, че договарянето на обезпечение е незаконосъобразно. Ответникът бил предоставил цялата законово необходима информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото формиране. Съгласно чл. 5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставяла във формата на СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредита, с който се е запознал. Предвидените разходи в СЕФ били включени в последствие по ясен и разбираем за ищеца начин и в Договора за кредит. В чл. 3 от Договора за кредит ясно било посочено, че общата сума, която следвало да бъде върната от ищеца била в размер на 8*** лева, от която като главницата в размер на *** лв., а лихвата - в размер на *** лв. Следователно, за ищеца била налична и индивидуално уговорена всяка една сума, която той следвало да върне с оглед на сключения от него Договор за кредит, като тези стойности били на разположение на ищеца през целия процес на кандидатстването, а именно: 1. При попълването на електронния формуляр на интернет страницата на „***“ ЕООД за отпускането на кредит; 2. Чрез предоставения СЕФ на електронната поща на ищеца след подаване на заявката за кредит; 3.