Определение № 560 от 20.02.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 225/2026
- Вид
- Определение № 560
- Подписан
- 20.02.2026
- В сила
- 20.02.2026
- Състав
- Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Рени Ковачка
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 560 гр. София, 20.02.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Снежана Бакалова
Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500225 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частната жалба на Д. А. С., д. чрез адв. М. Н. от Софийска адвокатска колегия, срещу Определение № 669/27.11.2025 по т.д. № 204/2025 по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал 2 от ГПК.
В жалбата си твърди, че постановеното определение е неправилно, тъй като е налице неправилно приложение на закона. Съдът бил отчел в определението си, че доходите на родителите на ищеца от трудова дейност са 1 300 лв. и 2 500 лв., притежаваните от тях имоти (единия в режим на съсобственост само от съпругата), семейният им автомобил „Рено Клио“, произведено 2012 и справка от търговския регистър, от която се установявало, че в периода от 15 години са реализирали няколко покупко – продажби, което предполагало, че са генерирали доход.
Твърди, че не са обсъдени всички относими обстоятелства, като ОС – Благоевград не е отчел, че родителите на непълнолетния пострадал са представили доказателства за ипотечен кредит на стойност близо 200 000 лв. и потребителски кредити за още 20 000 лв., които се обслужват именно от декларираните доходи за издръжка на четиричленното семейство. Съдът не бил оценил, че с доходите от трудовата дейност на родителите на Д. С. се осигурява не само тяхната издръжка, но и издръжката на ищеца и на 1 малолетната му сестра. По никакъв начин не било отчетено и здравословното състояние на ищеца. Фрактурите на слепоочна и теменна кост с кръвоизливи в мозъка изисквали наблюдение, образни изследвания, прием на медикаменти и специален режим за дълъг период, което вън от родителската грижа е свързано и с разходване на средства, което обстоятелство също не било отчетено от ОСБлагоевград. Налагала се рехабилитация и разходи за поддържащо лечение и поставянето на въпроса за заплащане на държавна такса за реализиране на обезвреда по застраховка със задължителен характер и социално предназначение именно да гарантира и осигури надежден платец в лицето на финансови институции за изплащане в бързи срокове на адекватно обезщетение на пострадалите лица, повече от три месеца след доброволното предявяване пред застрахователя и повече от пет месеца след образуването на делото пред съда обезмисляли законово въведените положения и поставя под съмнение, както функцията на задължителната застраховка, така и адекватността на правораздаването по претенциите срещу застрахователя на основание чл. 432 от Кодекса за застраховане.
Твърди, че са налице предпоставките на чл. 83 ал.2 от ГПК.
Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде освободен ищеца от внасяне на дължимата държавна такса и разноски, като материално затруднено лице.
Препис от частната жалба не се изпраща.
Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт и разгледана по съществото си е основателна.
Производството пред БлОС е образувано по искова молба, подадена от Д. А. С., , д., чрез адв. М. Н., против ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482, за присъждане на обезщетение на основание чл. 432 от КЗ за неимуществени вреди претърпени от ищеца от настъпило ПТП с цена 120 000лв., частичен от 200 000лв.
С исковата молба е направено искане за освобождаване на ищеца от дължимата се за разглеждане на делото държавна такса и разноски в производството.
От представените доказателства, включително и чрез декларации и съдебни справки е констатирано, че родителите на непълнолетния имат доходи 2 от трудови правоотношения общо в размер на 3 800лв., като освен към него имат задължения и към още едно ненавършило пълнолетие дете. Притежават недвижим имот и лек автомобил и имат задължения към финансови институции. Констатирани са от съда и извършени сделки с недвижими имоти от родителите на ищеца, поради което е направено предположение, че са генерирани доходи от тях.
При тези констатации е направен извод, че ищецът, чрез своите родители е в състояние да заплати дължимата държавна такса и разноски.
Настоящата инстанция намира този извод за неправилен. Дължимата държавна такса по така предявения иск е в размер на 4 800лв. или 2 454 евро.
Същата надхвърля размера на общия месечен доход на четиричленното семейство, без да се вземат предвид средствата за издръжката на същото.
Следва да бъде взето предвид и че ищецът е непълнолетен и не реализира свои доходи, както и че същия е с влошено здравословно състояние с оглед травмите от ПТП, за което са представени доказателства с исковата молба. Не без значение е вида на твърдяното право, както и обстоятелствата при които твърди, да е получил вредите, които не зависят от негово противоправно поведение. Ищецът също така не е предявил иска в целия претендиран размер.
Жалбоподателят отговаря на условията за освобождаване от държавна такса и разноски. Притежаваното от родителите му жилище не следва да се отчита, като възможност за заплащане на такси. Евентуални реализирани доходи в миналото от родителите му, също не следва да се вземат предвид, след като в настоящия момент те не са декларирали налични парични средства.
С оглед другите обстоятелства от значение за произнасянето по чл. 83 ал.2 от ГПК, които са декларирани от жалбоподателя, съдът намира, че същия следва да бъде освободен от внасяне на държавна такса и разноски.
Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален характер и поради това се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие, като не следва да препятства възможността на страната да получи съдебна защита на правата си. По изложените съображения, атакуваното определение следва да бъде отменено, като вместо това ищецът бъде освободен от внасянето на дължимата държавна такса.
Ръководен от изложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 669/27.11.2025 по т.д. № 204/2025 по описа на Окръжен съд – Благоевград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83 ал.2 от ГПК от внасянето на държавна такса и разноски ищеца Д. А. С., д. в производството по което е образувано т.д. № 204/25 по описа на БлОС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4