Решение № 435 от 10.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110158975 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Н. Д., с която са предявени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2 347, 55 лв. – дължима, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г., 220, 88 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 11.05.2023 г., 42, 39 лв. – дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. 04.2020 г. до м. 04.2022 г., 8, 84 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 11.05.2023 г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№29262/2023 г. по описа на Софииски раионен съд, 88 с-в.

В исковата молба се твърди, че е е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът в качеството му на собственик на топлоснабден имот – апартамент № 14, находящ се в *************** притежава качеството потребител на топлинна енергия. Сочи, че в случая деистващи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33 1

, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. Н. Д., в които исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че от 1985 г. не ползва топлинна енергия, като с писмена молба е поискал от ищеца отоплителните тела да бъдат премахнати. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, като твърди, че не е сключван индивидуален писмен договор съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Оспорва приложимостта на Общите условия, като твърди, че липсва неговото писмено съгласие за приложението им. Твърди, че не следва да заплаща суми въз основа на прогнози цени, а единство се дължи деиствително цена на потребената енергия. Оспорва да е извършвано дялово разпределение, като твърди, че всички радиатори и отоплителни тела са били демонтирани през 1996 г., респективно липсват уреди за дялово разпределение.

С определение от 26.08.2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано „МХ ЕЛВЕКО“ ООД /с ново наименование „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД/. Третото лицепомагач не изразява становище по същество на претенцията.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 29262/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 16.06.2023 г.

Заповедта на адреса на всеки един от длъжниците и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК всеки от тях е подал възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.

415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и 2 подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая ответникът не оспорва качеството си на собственик на процесния апартамент № 14, находящ се в **************************, като и във възражението, подадено пред заповедния съд, така и в отговора на исковата молба сочи, че отоплителните тела в имота му са премахнати и не дължи цена на доставена топлинна енергия. Освен това по делото е представена Заповед № ДИ-03-220/90 г. от 01.03.1990 г., издадена от Районен народен съвет „Л.“ С. на основание чл. 13 от Закона за собствеността и чл. 120 от Наредбата за държавните имоти, по силата на която държавният имот с адрес **************************, ап. 14 е предоставен на ответника срещу заплащане на съответна цена.

С оглед на изложеното, съдът приема, че Г. Н. Д. се явява страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо, в който смисъл са възраженията на ответника.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един 3 централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ.. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът Г. Н. Д. да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период същият е бил собственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Обстоятелството, че в съдебните книжа Г. Н. Д. бланкетно оспорва клаузи на Общите условия, без дори да ги посочва конкретно, не създава правно основание за преразглеждане на действието им.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Заключението на експерта е обосновано и изготвено въз основа на професионалните му знания и компетентност, същото не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира с доверие и го поставя в основата на правните си изводи. Според вещото лице което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ***************, е била измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ топломер, които е отчитан по електронен път в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Посочено е, че от ТР „Л.“ не е представено свидетелство от метрологична проверка от 05.2020 г. за топломера с с фабр. № ********, като същият е сменен през м. 10.2020 г., поради което вещото лице е коригирало дължимата сума за периода от м. 06.2020 г. до м. 09.2020 г. При преглед на представените по делото документи експертът е посочил, че за двата отчетни периода 19/20 г. и 20/21 г. е осигурен достъп за отчет, като в отчетните формуляри изрично е посочено, че няма работещи отоплителни тела и за същите периоди не е изчислявана топлинна енергия за отопление на имот. За отчетния период 21/22 г. не е осигурен достъп, за което са представени констативни протоколи от 11.05.2022 г. и 19.05.2022 г., като за този период има служебно начислена сума за доставена топлинна енергия за отопление за 3 бр. отоплителни тела. Служебните изчисления са извършени на база инсталирана мощност на отоплителните тела. През процесния период сградната инсталация е изчислявана по формула, приложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема кубатура, съгласно акта за разпределение на кубатурата. Вещото лице е посочило още, че в процесния имот им два водомера за топла вода. За двата отчетни периода от 19/20 г. и 20/21 г. е осигурен достъп за отчет, като отчетните формуляри са с подпис на потребителя. За периода 21/22 г. не е осигурен достъп, за което са представени констативните протоколи, посочени по-горе. За 4 този период е служебно начислена топлинна енергия за битова гореща вода на база един брой потребител на топла вода при служебно определен разход 140 л. на денонощие и е прибавяне 1 куб.м. отчетен на 16.05.2021 г., с оглед установеното коригиране на сметката за предходния период. Според вещото лице от техническа гледна точна извършените изчисления от фирмата за дялово разпределение са в съответствие с действащите нормативни актове.