Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4274 от 05.05.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56815/2021
Вид
Решение № 4274
Подписан
05.05.2022
Състав
СВЕТОСЛАВ АТАНАСОВ ПИРОНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 4274 гр. София, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско дело № 20211110156815 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Д. ХР. Т. срещу ЗАД „Д Ж З“ АД.

Ищецът твърди, че на 22.06.2021г., в гр. Вършец, на кръстовището между улици „Цар Иван Асен II“ и ул. „Тодорини кукли“, водачът на МПС марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. № ............, предизвикал ПТП, при което се удря челно в задната част на МПС марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ......, при което било увредено имуществото на трето лице – МПС марка „Опел“, модел „Астра Джи Ти Си“, с рег. № ......., собственост на Д.

ХР. Т.. Заявява, че в резултат на инцидента е претърпяла имуществени вреди в размер на 22000 лв.. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 11000 лв. (предявена като частичен иск в общ размер на 22000 лв.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.10.2021г. до окончателното плащане.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на твърдяното ПТП, причинната връзка между вредите и ПТП, размера на вредите, както и отрича вината на застрахования при него водач. В условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване на имуществените вреди от страна на ищеца, вследствие на нарушаване на разпоредбите на чл. 20 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Намира претенцията на ищеца за прекомерна и завишена. В случай на установяване на иска по основание и размер възразява, че е налице тотална щета на увреденото МПС, поради което поддържа, че следва да се приспадне стойността на запазените и годни за употреба части. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.

1

432, ал.1 КЗ.

За възникване на вземането за обезщетение по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо да се установят следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, в чийто срок на действие, вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования автомобил, да е настъпило застрахователно събитие (представляващо покрит риск), в причинна връзка с което ищецът да е претърпял описаните имуществени вреди.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, както и да докаже всички обстоятелства, на които основава възражението си за съпричиняване (в т.ч. че водачът на увредения автомобил е нарушил задължението си да го контролира, управлявал го е с несъобразена с пътната обстановка скорост).

С изрично определение на съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че към датата на ПТП ЗАД „Д Ж З“ АД е бил застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водача на МПС марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. № ............ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че 22.06.2021г., около 13:15 часа, т.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. № ............ се движил по ул. „Иван Асен II”, гр. Вършец, с посока към ул. „Банкя“ и скорост около 30 км/ч, като на кръстовището с ул. „Тодорини кукли“ при наличието на пътен знак „Стоп!“, водачът не пропуснал и реализирал ПТП с движещия се по ул. „Тодорини кукли“ с посока към гр.

Берковица л.а. марка „Опел“, модел „Астра Джи Ти Си“, с рег. № ......., който към момента на удара се движил с около 47-48 км/ч. От заключението се установява и това, че водачът на товарния автомобил е бил в състояние да предотврати настъпилото ПТП при съобразяване с преминаващия с предимство л.а. по ул. „Тодорини кукли“, докато водачът на последния не е бил в състояние да предотврати удара. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице в частта относно механизма на ПТП, който се потвърждава напълно и от показанията на разпитаните свидетели. При това положение следва да се приеме за доказано, че процесното ПТП е предизвикано от застрахования при ответника водач, като не е доказано възражението за съпричиняване на виновния водач.

От приетото по делото заключение по назначената САТЕ е видно, че щетите по процесния л.а. марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ...... са в причинна връзка с настъпилото ПТП, като пазарната им стойност, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП се равнява на 16587,20 лв., а действителната му стойност към датата на ПТП се равнява на 13967 лв. Следователно е налице тотална щета по смис. на чл. 390, ал. 2 КЗ, поради което застрахователното обезщетение се равнява на действителната пазарна стойност към датата на ПТП, след приспадане стойността на запазените части (в този смисъл Решение № 2

24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т.о.). Същата, според приетата САТЕ се равнява на 10475 лв., поради което следва да се приеме, че в полза на увреденото лице е възникнало вземане за посочената сума.

При това положение, предявеният иск за главница се явява основателен до посочената погоре сума от 10475 лв. като следва да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 11 000 лв. (предявен частично от иск в общ размер на 11 000 лв.).

Що се отнася до заявената претенция за присъждане на законната лихва за периода от предявяване на иска до окончателното плащане, съдът намира следното:

В съдебната практика е възприето разбирането, че представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС при наличие на тотална щета не е от значение за изискуемостта на главницата, но е от значение за присъждането на обезщетение за забава, каквото се дължи от датата на представяне на доказателства за настъпване на това обстоятелство. Прието е още, че за съда не съществува задължение да указва на страната да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС при наличие на тотална щета (в този смисъл Решение № 44 от 02.06.2015г. по т.д. № 775/2014г., I т.о. на ВКС, Решение № 140 от 01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017г., І т. о. на ВКС). Ето защо в случая обезщетение за забава следва да се присъди в съответствие с посочената съдебна практика, а именно от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС. В този смисъл е и практиката на въззивната инстанция, обективирана в Решение № 260645 от 18.02.2022г. по в.гр.д. № 1271/2020г. на II-д с-в, СГС, Решение № 260956 от 12.02.2021 г. по в.гр.д. № 703/2020 г. на IV-Б с-в, СГС, Решение № 260247 от 29.09.2020 г. по в.гр.д. № 2490/2020 г. на II-А с-в, СГС, Решение № 3015 от 14.05.2020 г. по в.гр.д. № 5076/2019 г. на II-Е с-в, СГС и мн. др.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски, определени съобразно уважената част от предявените искове, както следва: 419 лв. – държавна такса, 152,36 лв. – разноски за свидетел, 428,52 лв. – разноски за експертиза и 1371,27 лв. – адвокатско възнаграждение, а ответникът – съобразно отхвърлената част, както следва: 14,31 лв. – разноски за експертиза и 4,77 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗАД „Д Ж З“, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. ..., бул. „....... № 1 да заплати на Д. ХР. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр. Вършец, ул.

„Република“ № 84А сумата от 10475 ЛЕВА, представляваща обезщетение по чл. 432 КЗ за имуществени вреди по МПС марка „Опел“, модел „Астра Джи Ти Си“, с рег. № ......., причинени в резултат на ПТП, настъпило на 22.06.2021г. в гр. Вършец, на кръстовището между улици „Цар Иван Асен II“ и ул. „Тодорини кукли“, причинено от водача на МПС марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. № ............, застрахован при ответника, ВЕДНО 3 с обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху тази сума, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС марка „Опел“, модел „Астра Джи Ти Си“, с рег. № ....... до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 10475 лв. до пълния предявен размер от 11000 лв.

(предявен частично от общо дължима сума в размер на 22000 лв.).

ОСЪЖДА ЗАД „Д Ж З“, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. ..., бул. „....... № 1 да заплати на Д. ХР. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр. Вършец, ул.

„Република“ № 84А сторените по делото разноски, както следва: 419 ЛЕВА – държавна такса, 152,36 ЛЕВА – разноски за свидетел, 428,52 ЛЕВА – разноски за експертиза и 1371,27 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д. ХР. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр. Вършец, ул. „Република“ № 84А да заплати на ЗАД „Д Ж З“, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.

..., бул. „....... № 1 сторените по делото разноски, както следва: 14,31 ЛЕВА – разноски за експертиза и 4,77 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Районен съдия:

РЕШИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4